"Не е вярно, че българското население продължава да се топи с бързи темпове." Това заяви писателят и преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" доц. Георги Бърдаров пред Радио "Фокус".
Според него, въпреки че демографската криза в България продължава, данните от последните години показват значително забавяне на темпа на намаляване на населението.
Намаляването на населението е пет пъти по-бавно
"До пандемията населението намаляваше с около 50-60 хиляди души годишно. През 2023 г. спадът беше едва 2200 души, а през 2024 г. – около 8000. Това означава, че темпът на намаляване е намалял между четири и шест пъти", посочи доц. Бърдаров.
Той уточни, че страната все още не е излязла от демографската криза, но тенденцията е положителна. „От пет до шест пъти е огромна разлика, това е знак, че процесът се забавя“, добави преподавателят.
Демографската криза – част от глобална тенденция
Бърдаров припомни, че демографската криза не е уникална за България.
"Това са естествени процеси, характерни за целия развит свят. Съвсем скоро целият свят ще бъде в тази спирала – ниска раждаемост и застаряващо население", коментира той.
По думите му раждаността у нас не е "катастрофално ниска", а е в рамките на нормалното за развитите общества.
"Процентът на детност в България е 1,8. В Индия е 2, в Китай – 1,6, в Саудитска Арабия – 2,3. Тоест, ние сме част от глобалната тенденция", подчерта Бърдаров.
Основният проблем: високата смъртност
"Проблемът в България не е ниската раждаемост, а изключително високата смъртност. Тя е нелогична и срамно висока за развита европейска държава", посочи преподавателят.
България е на първо място в Европа и сред водещите страни в света по обща смъртност. Според Бърдаров това е резултат от лошо здравеопазване, ниски доходи и липса на активна социална политика.
Липсата на млади хора и демографският дисбаланс
Друг сериозен проблем, по думите на Бърдаров, е острият дефицит на младо активно население.
"Ако имаме нормална възрастова и образователна структура, ще се развиваме прогресивно", каза той.
На трето място преподавателят постави териториалния дисбаланс – изоставени райони и концентрирано население в няколко големи града.
"България не е малка страна, но има огромни географски диспропорции. Без пътища, училища, детски градини и болници няма как младите хора да се върнат в малките населени места", обясни Бърдаров.
Необразованост и социална изолация сред ромската общност
На четвърто място експертът посочи високия процент необразовано население сред ромския етнос.
"Това може да бъде ценен ресурс, но при сегашната образователна структура не е така", подчерта той.
Какво е нужно: образование, доходи и доверие в институциите
За да се постигне устойчив прираст, е необходима комплексна държавна стратегия, обхващаща няколко ключови сфери:
- Радикална реформа в образованието
- Повишаване на доходите и достъпа до пазара на труда
- Подобряване на здравеопазването и инфраструктурата
- Проактивна миграционна политика, насочена към българите зад граница
- Възстановяване на доверието в институциите и чувството за общност
"Огромен фактор за младите хора е дали средата е сигурна, дали има добра образователна система за децата им и дали вярват в институциите", заключи доц. Георги Бърдаров.
