Шокиращи данни за българските ученици

Социално-емоционалните умения са решаващи за академичния успех, професионалната реализация и качеството на живот на младежите.

Това показва единственото по рода си глобално проучване на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие - за социално емоционалните умения на 15-годишните ученици, който беше представен в София. 

Проучването се провежда за втори път и обхваща над двадесет държави от четири континента, а Фондация „Лъчезар Цоцорков“ обезпечава включването на България в него.

У нас изследването е проведено сред 3012 ученици и 555 учители от 80 училища в цялата страна, като въпросниците са попълвани от учениците, учителите и директорите на училищата.

Целта на изследването е да даде поглед върху това как социално-емоционалните умения благоприятстват повишаването на постиженията и успешната реализация на младежите. За разлика от PISA, фокусът на изследването не е да сравнява образователни постижения на ученици от различни държави, но въпреки това чрез анализ на резултатите си спрямо други държави, България може да приоритизира области за подобрение.

У нас 71% от 15-годишните очакват да завършат висше образование, а 45% очакват да имат управленска позиция или професионална реализация, когато навършат 30 години. И двете очаквания са под средното ниво в проучването спрямо другите държави (съответно 84% и 57%).

У нас високите оценки по математика, български език и литература и изобразително изкуство са директно свързани със социално-емоционалните умения за прогресивност, отговорност, сътрудничество и самообладание, показва изследването.

Най-много изпъкват социалните неравенства сред 15-годишните ученици, които в България са най-изразени в сравнение с другите държави. Както и при академичните постижения, социално-икономическият и културният статуси на учениците оказват сравнително голямо влияние и върху развитието на социално-емоционалните им умения.

В България 65% от 15-годишните ученици са закъснявали за училище поне веднъж през последните две седмици преди провеждането на проучването, което е над средното за връстниците им в останалите държави (48%). У нас 45% са пропуснали учебни часове, при средно 29% от анкетираните.

Резултатите от изследването показват, че ученици с по-високи нива на социално-емоционални умения по-рядко закъсняват и отсъстват от училище. Едновременно с това, процентът на учениците, които изразяват притеснения, свързани с тестове или училищни задачи и домашна работа, е между 5 и 10% по-нисък от останалите държави, което до известна степен се дължи на по-ниската ангажираност в учебния процес.

Извадката от учениците в профилирани гимназии у нас обаче показва, че нивата на тревожност при тях са по-високи. Това оказва влияние върху тяхното благосъстояние и социални взаимодействия. Факторите като силен академичен натиск и конкуренция в профилираните гимназии могат да изострят симптомите на тревожност.

15-годишните ученици в България по-често проявяват нездравословно поведение и вредни навици, в сравнение с връстниците им от други държави по отношение на пушене на цигари, пиене на алкохол и нередовно хранене.

В България 40% от 15-годишните ученици съобщават, че са пушили цигари или са опитвали алкохол поне веднъж в живота си, което е над средното в проучването (17%).

В България 47% от 15-годишните не закусват през повечето дни в сравнение с 37% средно за останалите държави. В противовес на вредните навици, за които съобщават българските 15-годишни ученици, 33,7% от тях посочват, че ежедневно извършват поне 20 минути интензивна физическа активност. Средно за участващите страни - 26,6%.

Отвъд няколкото области, които показват значителни различия, България се движи в крак със средните резултати на всички участващи държави и дори има обнадеждаващи данни.

Така например 43% от българските 15-годишни ученици са удовлетворени от живота си, като за сравнение средно за участващи страни този дял е 31%.

Връзката между социално-емоционалните умения и академичните и професионални успехи на децата е по-ярко изразена в България от другите държави. Проучването показва, че социално-емоционалните умения са ключ към благополучие и ефективна образователна система.