Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ изразява своята дълбока тревога и възмущение от поредния акт на насилие в българско училище, довел до тежки последици – намушкан ученик.
Тази трагедия е поредното доказателство, че системният проблем с агресията в образователната среда не може и няма да бъде решен чрез технически мерки като металдетектори и охрана, пишат в своя позиция от Синдиката.
Проблемът е социален, не само технически. Металдетекторите няма да възпитат уважение, съпричастност и дисциплина. Решението не се крие в рамките на входа на училището, а в цялостна държавна политика за възпитание, социална култура и отговорност. Българското общество се нуждае от възпитателна среда, в която родителите, учителите и институциите споделят общи правила и ценности.
Училището трябва да възстанови ролята си на институция на реда и взаимното уважение. Необходими са въвеждане на оценка по дисциплина в свидетелството за завършен клас, която да има реална тежест; ясно дефинирани наказания за груби нарушения на училищните правила, включително временно отстраняване и задължителна работа с психолози; както и превенционни протоколи и системен контрол върху поведението на учениците.
Агресията в училище често започва от липсата на внимание, възпитание и контрол у дома. Затова Синдикат „Образование“ настоява за въвеждане на правна и морална отговорност на родителите за поведението на децата им, за административни и финансови санкции спрямо родители на деца, които системно проявяват агресия, както и за мотивиращи мерки към родителите, които активно сътрудничат на училището и подпомагат възпитателния процес.
Общи усилия
Борбата с насилието в училище изисква общи усилия между Министерството на образованието и науката, Министерството на вътрешните работи, социалните служби и неправителствените организации. Само чрез координирана и последователна политика може да се изгради ефективна система за превенция и реакция при случаи на агресия.
Българското училище не се нуждае от повече камери и металдетектори, а от повече уважение, дисциплина и отговорност – от всички: ученици, родители, учители и институции. Без възстановяване на реда и моралните устои, всяка следваща трагедия ще бъде само въпрос на време.
