Среден успех 2,67 на пробния изпит по математика за шестокласници предизвика тревога и остри реакции в образователните среди, предава Нова телевизия.
Резултатите поставиха въпроса дали сегашната учебна програма успява да подготви учениците за реални предизвикателства и какви реформи са необходими, за да се спре тенденцията на влошаващи се резултати.
Социалните мрежи и частните уроци – причина или симптом?
В предаването "Социална мрежа" по NOVA NEWS учителят по математика и заместник-директор на 97. СУ "Братя Миладинови" Джани Чернев и експертът от фондация "Заедно в час" Петко Иванов обсъдиха основните причини за слабата успеваемост.
Чернев изтъкна ролята на социалните мрежи като TikTok, които, според него, влияят негативно на концентрацията на децата.
"Постоянното гледане на кратки видеа води до отделяне на прекалено много допамин в мозъка. После, когато трябва да се фокусират в час, вече е почти невъзможно да ги ангажираш", обясни преподавателят.
Без забрани
Иванов обаче е на мнение, че забраните не решават проблема.
"Децата ще намерят начин да ги заобиколят. По-важното е да ги научим как да използват технологиите умно и градивно", заяви експертът. По думите му, кризата в образованието предхожда появата на социалните мрежи – проблемите са системни и дълбоки.
Двамата се съгласиха, че частните уроци са симптом, а не решение. Според Иванов, те показват, че държавното образование не осигурява необходимото ниво на подготовка. Чернев добави, че уроците често са насочени към подготовка за изпити, а не към реално разбиране на материала.
Необходима е цялостна реформа, не козметични промени
Иванов настоя за "спешна и цялостна реформа", която да включва нов стандарт за качествено преподаване и управление на училищата, изготвен с участието на учители, ученици и експерти.
"Необходимо е министерството да осигури повече подкрепа още на ниво висше образование – там, където се подготвят бъдещите учители", допълни той.
Чернев подчерта, че промяната трябва да започне от най-ниските класове, а учебните планове да се изграждат на база ясна визия за това какви знания и умения трябва да има ученикът в края на гимназиалния етап.
Той критикува и сегашния формат на изпитите, които разчитат основно на тестови въпроси.
"Предпочитам задачи с отворен отговор, защото така се вижда мисленето на детето, а не само резултатът", обясни преподавателят.
