Софийския университет отне почетно звание на четирима нацисти

Академичният съвет на Софийския университет реши да отнеме почетното звание "доктор хонорис кауза" на четирима души, свързани с нацисткия режим през Втората световна война - Ханс Франк, Бернхард Руст, Едвалд Роберт Валентин фон Масов и Едуард Колрауш.

Мисията на Университета да бъде основният национален висш образователен, научно-изследователски и културен център с високо международно признание е несъвместима с търпимост към идеология на омразата, расизъм и престъпления срещу хуманността, посочват в позиция от Софийския университет по повод отнетите титли, предава БНТ.

Решението е взето, след като в края на януари до ректора на Софийския университет е изпратено писмо от председателя на Асоциацията на оцелелите от Холокоста в България и техните деца Леа Коен, която посочва имената на четирима почетни доктори на Софийския университет, членове на Националсоциалистическата германска работническа партия, и настоява да им бъде отнето почетното звание „доктор хонорис кауза“.

Ханс Франк е бил личен юридически съветник на Хитлер, а от 1933 г. е министър на правосъдието на Бавария и е начело на националсоциалистическата асоциация на юристите.

Няколко месеца след като през май 1933 г. му е присъдено званието „доктор хонорис кауза на правните науки“, през октомври 1939 г. е назначен за генерален губернатор на окупирана Полша, където е отговорен за убийството на стотици хиляди поляци и за депортацията на полските евреи.

По време на Нюрнбергския процес той е признат за виновен във военни престъпления и престъпления срещу човечеството и е осъден на смърт чрез обесване.

През 1940 г. почетното звание „доктор хонорис кауза на философските науки“ е присъдено на Бернхард Руст, който от 1934 г. е министър на науката, възпитанието и народното образование.

Като министър Руст уволнява 1000 университетски преподаватели (евреи, социалдемократи и др.), ограничава академичното самоуправление и въвежда националсоциалистически дух и нацисткия поздрав в училищата. Руст, който от 1925 г. е гаулайтер, а от 1940 г. групенфюрер на СА, се самоубива в навечерието на капитулацията на Германия.

Едвалд Роберт Валентин фон Масов получава званието „доктор хонорис кауза на правните науки“ през май 1939 г. Той е генерал-майор от пруската армия, а по време на Балканските войни е изпратен в българския генерален щаб.

През 1929 г. се запознава с Хитлер и по-късно става член на НСГРП. От 1933 г. е президент на Германската служба за академичен обмен и на Германо-българското дружество. Като президент на Националния клуб приветства през 1937 г. Хитлер, който произнася реч по случай 15-годишнината от първото си слово пред клуба.

От 1932 г. започва кариера в СС и се изкачва по всички стъпала на йерархията, докато през 1939 г. достига до СС групенфюрер и генерал-лейтенант. След смъртта му е погребан с почести от СС и е почетен с венец от Хайнрих Химлер.

Едуард Колрауш получава званието „доктор хонорис кауза на правните науки“ през май 1939 г. Колрауш е юрист, ректор на Хумболд университет (по това време Фридрих-Вилхелм университет) от 1932 до 1933 г. Той е един от създателите на Нюрнбергските закони, които полагат юридическата основа на антисемитската и расистката идеология на националсоциалистическата държава.

Почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет води началото си от 1902 г., когато на Екзарх Йосиф І е присъдено званието „почетен магистър на правото“.

През 1920 г. Иван Вазов първи получава званието „доктор хонорис кауза“, с което през годините са удостоени личности като Дмитрий Лихачов, Сергей Аверинцев, Пол Рикьор, Жак Дерида, Умберто Еко, Харолд Пинтър, Марио Варгас Льоса, Иън Макюън, между тях нобелови лауреати като Ирен и Фредерик Жолио-Кюри, Лео Есаки, Бари Бариш, Орхан Памук, Мо Йен, а от днес – и Жерар Муру.

Наред с изследователите и деятелите на културата между лауреатите са и политически личности като Индира Ганди, Рихард фон Вайцзекер, Франсоа Митеран, Хелмут Кол, Романо Проди, Михаил Горбачов, Михаел Бар-Зоар и Шимон Перес.