За две годни се "раждат" метеоролози, които предричат природните бедствия, наводнения и земетресения

Независимо каква бакалавърска степен притежаваме, всеки, който иска да придобие нужните знания в областта на метеорологията, може да го направи в рамките на 2 години (4 семестъра) в катедра „Метеорология и геофизика“ във Физически факултет в СУ „Св. Климент Охридски“. Това обясниха представители на факултета по време на Ден на отворените врати на магистърските програми, предаде в. Монитор.

Интересуващите се от програмата по „Метеорология и геофизика“ искат да знаят как си направят карта, какво е циклон, да разпознават прогнозата за времето. Тя е насочена към природните бедствия, наводнения и земетресения.

От катедрата обясниха, че има интерес от страна на водещи прогнозата за времето, които имат желанието да знаят за какво говорят, както и журналисти, които искат да специализират по-тясно в тази област.

Друга любопитна магистърска програма от „Физически факултет“ е „Астрономия и популяризация на астрономията“. Тя също е предназначена за неспециалисти и подготвя бъдещи специалисти в обсерваториите само в рамките на 4 семестъра. В тази програма освен познания в областта на физиката и математиката, магистрите имат и три учебни практики – две в Роженската обсерватория и една по „Археоастрономия“.

Тя се провежда в светилището Белинташ в Родопите.

„Древните светилища имат и астрономически смисъл, защото хората тогава са обозначавали с каменни пирамиди например и издълбани знаци в камъка, за да видим къде точно изгрява слънцето, кога е пролетното и есенното равноденствие. Това е било важно за вярванията им и за земеделските или скотовъдните им практики. Опитваме се да го измерим и опишем отново“, обясни ръководителят на катедрата доц. Евгени Овчаров.

По време на изложението присъстваха и представители на различни филологически програми, сред които славянски, класически, испанска, португалска, тюркология, италианска, френска. Интерес представляваше и магистърска програма „Индийско и иранско културознание и обществознание“ от „Факултета по класически и нови филологии“. Тя може да се изучава от завършили двете специалности, както и неспециалисти, за които има уводна година.

„Има дисциплини за философия на изтока, религии, музика, кино, йога, както надграждане в езика“, обясни ръкодителят на програмата ас.Боряна Камова.

Около 500 магистърски програми са заложени в план-приема на СУ „Св. Климент Охридски“, обясниха от учебното заведение. Според информацията на сайта на университета шест от тях са изцяло нови – 5 в „Стопански факултет“, 1 в „Исторически факултет“. Около 2300 са магистрите, които се очаква да се запишат, а за да стартира една програма, за повече е необходим минимум от шестима желаещи.