Преди 10 години - на 1 януари 2007 г., България беше приета за член на Европейския съюз. Десет години по-късно България продължава да е най-бедната страна в ЕС, а съдебната ни система и държавната администрация са сред най-корумпираните в света.

Пет от общо шестте региона в България са в топ 10 на най-бедните части на Европейския съюз.

След 10 години в ЕС, страната ни продължава да е с най-нисък или между най-ниските БВП на човек от населението, най-ниска производителност на труда, най-ниска конкурентоспособност, най-голяма бедност и най-лоши икономически, технико-икономически, финансови, социални, екологични, демографски, институционални, здравословни, санитарно-хигиенни, корупционни и други показатели, присъединявала се до сега към ЕС.

България плаща редовно в началото на всяка година членския си внос в ЕС. От 2007 г. до края на 2014 г. сме внесли 6,53 млрд. лева, което е по 816 млн. лв. годишно. За 2015-2017 г. се очаква да внасяме около 960 млн. лв. средногодишно.

През предприсъединителния период България е получила 1 962 700 000 евро. Към получените средства през предприсъединителния период трябва да се прибавят и изплатените ни средства от структурните фондове и от Кохезионния фонд след присъединяването, т. е. от началото на 2007 до края на 2014 г., които възлизат на малко над 5 млрд. евро. 

По повод годишнината българин си припомни във Фейсбук първите си усещания от приема на страната ни в съюза. Ето какво разказва той:

"Тази последна Нова година прекарах във Фрайбург с приятели. 

Наистина не помня какви очаквания сме имали относно предстоящото членство, което трябваше да стане факт от 00.00 2007, но по същото време в Германия забраниха продажбата на цигари от улични апарати и станаха доста улични боеве, в които не предприехме никакво участие. Ама германците и без нас се справиха.

По-интересното беше, като слушах една семейна двойка в хотела по времето на закуската преди новогодишната нощ. Те очевидно не можеха да се траят един друг след дългите години семеен живот и май живееха в хотела на пансион. Затова и седяха на отделни маси, с гръб един към друг, а проклетата германка коментираше с мълчаливия си съпруг разни неща, които прочита във вестника, през масите.

И така, закусваме си на 30 декември, 2006 г. - аха да ни приемат в Евросъюза. Пием гадно кафе и сок. Германското семейство си е седнало колкото се може по далече един от друг, и фрауто се обажда дрезгаво, четейки вестник. Нищо не разбираме, но се натрапва думата "Булгариен", спомената по доста ироничен начин.

Собственикът на хотела, който е етнически грък, обаче знае ние откъде сме и затова стои на барплота и е суперизнервен. По някое време отива до семейството и им прошепва нещо.
Оттогава тази жена не посмя да излезе от стаята си, а стояхме още доста дни. А мъжът й, който всяка сутрин се появяваше с пазарска мрежичка, каквато помня от детството си, и по десет бирени бутилки амбалаж, които да обменя за пълни - като ме видеше на спирката на трамвая, и викаше: "Welkome to the European Union!""