10 години след трагедията в Кербала: Майка още помни обаждането на командира, че синът й е мъртъв
„Аз съм добре, всичко е наред, при нас е спокойно” – това са последните думи, които Иванка Петрова чува от сина си на Коледа през 2003 г. Тогава на 27 декември сержант Антон Петров и други четирима български военни загинаха при атака срещу българската база „Индия" в Кербала и взрив на цистерна. Други 26 души бяха ранени.
Майката си спомня обаждането на военния командир, който я уведомил за трагедията. „Съобщиха първо на мен – обади ми се в 17:55 часа. „Само не ми казвайте това, което си мисля”, казах аз, а той ми отговори - „За съжаление, точно това трябва да ви кажа”, сподели Иванка Петрова в предаването „120 минути” по bTV.<br /> <br /> Лелята на сержант Петров – Нели Станчева, разказва, че за младежа да участва във войната в Ирак е било кауза. „Той беше реалист и не си правеше илюзии за нищо, не можеше да бъде ограничен нито физически, нито емоционално. Живота в поделението за него течеше „като мътните води на Дунав”, разказа тя, цитирайки части от дневника му, въз основа на който Станчева е написала книга.<br /> <br /> В дневника си сержант Петров писал още, че участието му в елитните части не е за медали, за да трупане на опит. „Хората тук или успяват, или умират”, написал той.<br /> <br /> Майката на Антон Петров признава, че семейството е било против заминаването му. „Той обаче беше твърдо решен. Каза „Моите момчета заминават, моето място е с тях” – не сме го молили, беше решил, така направи и още като дете, като започна да тренира бойни изкуства, и за курса за парашутисти ни каза, след като се беше записал – сам вземаше всички решения”, разказа Иванка Петрова.<br /> <br /> По думите й, сержант Петров е мечтаел за семейство след завръщането си от Ирак, както и да следва психология във Великотърновския университет, защото „в Българската армия няма достатъчно военни психолози”.<br /> <br /> Иванка Петрова признава, че семейството не изпитва ярост към армията, защото заминаването за Ирак е било личен избор на сина й. Все пак не скрива, че държавата си спомня за загиналия й син на 27 декември, когато Министерството на отбраната изпраща венец.<br /> <br /> Родителите на Антон Петров не получават войнишка пенсия. Според официалния отговор на държавата на такава имат право само родителите на наборниците, а в армията вече няма такива. „От министерствата ни отговориха, че нямаме право на такава пенсия – само когато ние получим пенсии, можем да избираме или нашата, или неговата, но не и двете”, обясни Иванка Петрова.<br /> <br /> В памет на сержант Антон Петров майка му учреди стипендия за учениците от гимназията по корабостроене. Тя се връчва всяка година на 14 декември – рожденият ден на българския военнослужещ. „Нека един млад човек да почувства радостта на празника, парите са малко, но наистина са от сърце”, каза майката. /БЛИЦ