10 януари 1997 г. - денят, в който българите осъзнаха, че са жестоко измамени, а депутати ядоха бой!
Много малко са моментите в т.нар. демократични времена, когато българското общество е било солидарно и единно в опазването на страната и бъдещето си. 10 януари 1997 година е един от тях. Този текст е за тези, които не помнят или не знаят скритите и явните истории около Десети януари 1997 г.
Това позволява тези събития да се представят невярно или превратно от някои политически сили, бивши ченгета, партийни функционери, новоизлюпени демократи, парвенюта и олигарси, които се опитват да скрият вината си за бедите, до които са докарали страната, и да преперат политическото си минало.
Едва ли някога ще забравя онези дни и нощи в началото на януари 1997 г. Въздухът беше наситен с взривоопасно напрежение. Вече месеци наред невиждана инфлация и недоимък мъчеше България. По онова време работех в “24 часа”. Главен редактор ни беше Петьо Блъсков. Журналист до мозъка на костите си, той предусещаше, че идва краят на мъчителната “Перестройка”, а ние, репортерите, едва ли не спяхме в редакцията.
Начален Бонус до 1500 лв. за Онлайн Казино Игри от efbet!
Заплатата ми беше станала към 8 долара. Държа да подчертая, че това беше близо до максималната за страната заплата. Храна по магазините отново нямаше. Жан-Виденовата зима беше в разгара си, колегите, които имаха роднини на село, снабдяваха редакцията кой с каквото може, но основно се консумираше хляб със сланина, туршия и ракия. Клубът на журналиста, който се намираше в мазето на Полиграфическия комбинат, работеше на своеобразна вересия.
В началото на 1996/97 учебна година в редакцията по нареждане на Блъсков на родителите с деца ни раздадоха по списък учебни помагала и тетрадки. Иначе не знам какво щях да правя с моите трима ученици.
Парите ми стигаха само за най-необходимата храна и да платя тока. Една от сцените, запечатани в съзнанието ми, е как някъде през есента на 1996 г. в двора на Комбината влиза камион, натоварен със зеле и картофи, а репортери, журналисти и печатари пълним чувалчета с безценната зимнина. Все пак редакцията на в. “Земя” беше само на етаж под нас, Петьо умееше да се възползва от добрите си отношения с колегите.
Направих си труда да погледна справката на Националния статистически институт - за сравнение, цените на стоките и услугите за месец декември 1997 г. спрямо месец май 1990 г. са скочили с 199 240.8 процента. Да, това не е грешка, цифрата е тази!
Търговците спряха продажбите - от сутринта до вечерта цената на месо, мляко, хляб, вино... скачаше двойно. Икономиката беше доведена до пълен колапс.
Спестяванията на българите се стопиха, а онези, партийно помазаните другари, на които Андрей Луканов обеща, че ще ги направи милионери, станаха милиардери
С центове изплатиха кредити за милиарди левове, с които изкупиха предприятия, заводи, бизнеси, общински и държавни имоти и много земя...
Да припомня, че след 10 ноември 1989 г. мимикрията на БКП, вече прекръстена на БСП, избуя в неконтролируеми кражби. Разграбването беше процес на “освобождаване” на държавата от собственост чрез прехвърлянето й в частни ръце при прилагането на приватизационни схеми.
През януари 1990 г., броени месеци преди първите демократични избори в България след краха на комунизма, изпратеният от триумвирата Петър Младенов - Андрей Луканов - Александър Лилов за министър на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев дава строго секретна от особена важност заповед за унищожаване на досиетата на Държавна сигурност тайно от опозицията и от обществото.
Целта е БКП да прикрие и запази контрола на своя агентурен апарат и да се прочистят архивите от компрометиращите комунистическото управление материали. Мрежите на зависимост от Държавна сигурност и задкулисното й влияние в политиката, икономиката и медиите хвърлят сянка върху процесите на целия български преход от комунистически режим към демокрация.
Но всичко бе предопределено. Работническо-селската приватизация сработи само за приближени на Партията
Близки до БКП и ДС хора бяха поставени още в средата на 1989 г. на входа и изхода на държавните предприятия като частни търговци по указ 56, които да присвояват печалбите и да национализират загубите. Това доведе до масово обедняване.
Иначе пестеливите българи загубиха спестяванията си, вложени в т. нар. пирамиди и фалирали банки. Някои наивници дори вкараха парите си в предприятията, в които работеха, без да знаят, че са заложили на губеща карта. Цели производства бяха закрити, след като вече бяха източени...
Днес мнозина винят за тази разруха Демокрацията и лелеят за отминалата си младост и безгрижното безвремие на соца!
Но ето малко хронология на управлението на България от 1989 г. до10 януари 1997 г., когато малка група студенти от Софийския университет дръзнаха да обкръжат парламента и да призоват столичани да се събудят.
Хронологията на една измамна смяна на системата: Едва на 1 февруари 1990 г. Георги Атанасов, министър-председател от БКП, подаде оставка, след като управлява България от 1986 г. Начело на страната застана Андрей Луканов (руски гражданин, завършил международни икономически отношения в Москва).
Кабинетът му беше съставен от политически дейци на БСП и експерти. По-късно ще стане ясно, че точно този кабинет очевидно е бил натоварен със задачата България да остане сателитен донор на Русия. След като свали с “дворцов” преврат Тодор Живков и част от неговите приближени от власт, комунистическата върхушка, здраво окопана във всички сфери на икономиката, започна да преразпределя и малкото останало в държавната хазна.
Животните в ТКЗС-тата бяха изклани и продадени за валутни левове, а печалбите отиваха в ръцете на избрани лица. По това време складовете са пълни с храна, но изкуствено създаденият дефицит цели да се манипулира обществото в посока - колко ни беше хубаво по време на “социализма”. Продължи и схемата с режима на тока - 3 часа няма - два часа има, някои райони 2 на 2 ч. Язовирите бяха източени, а водата и произведеният ток потекоха към Турция и Гърция.
Парите от тези сделки - в джобовете на власт помазаните. Предприятията, които и без това години наред, до този момент, са били поддържани на изкуствено дишане (с остаряла техника, неефективни, неконкурентни производства и огромни дългове спряха работа...), бяха ограбени до шушка. Именно по това време от магазините изчезна храната.
Въведоха купонната система, при която всеки имаше право да купи по 1 кг сирене, 1 кг захар, бутилка олио и едно пиле, 3 кисели и литър прясно мляко
Лекарите издаваха купони за бебета и деца с особени нужди, за да им дават мляко в аптеките... Никога няма да забравя как една възрастна жена се спъна в тротоара, докато пресичаше улицата, и полетя към земята. Докато й помагах да се изправи, тя се разрида.
Помислих, че се е ударила лошо, но тя плачеше за счупената бутилка олио в торбичката си
Но, както се казва, “сиромах човек жив дявол”. Българите, свикнали с максимата “моето си е мое - чуждото общо”, крадяха повсеместно кой каквото може. Не липсваха и такива с предприемачески дух, които завъртяха търговийка...
Някъде по това време силовите групировки “Мултигруп”, ВИС и СИК, съставени основно от ексслужители на ДС, упражняваха масов рекет над всеки проявил инициатива да печели с ум и труд. Развихри се невиждана до този момент престъпност.
Появиха се и т.нар. пирамиди, в които хиляди българи вложиха спестяванията си с надеждата да забогатеят
Врати отвориха и частни банки, които по-късно щяха да оберат вложителите си до последната стотинка. В настъпилата по времето на соца духовна нищета десетки секти привлякоха жадни за езотерични знания вярващи.
Андрей Луканов подаде оставка и започна въртележката на властимащите. Не е ясно дали той е бил притискан отвън (бел. ред. - Луканов беше съдружник и президент на съвместното руско-българско акционерно дружество “Топенерджи” с уставен капитал от 60 млн. лв., в което с равни дялове участваха българската държавна фирма “Булгаргаз” и руският газов концерн “Газпром”).
Така се стигна до компромиса за министър-председател да бъде избран Димитър Попов (бел. ред. - юрист с не дотам светло минало, осъдил на смърт младеж, счупил ваза на гроба на Людмила Живкова). Любопитно е, че още с неговото встъпване в длъжност, само за една нощ, магазините осъмнаха пълни със стока. Очевидно след сключена сделка с дявола. Цените обаче бяха зашеметяващи, а той остана в историята с емоционалния си призив
“За Бога, братя, не купувайте”
На 5 ноември 1991 г. парламентът прие оставката на правителството на Димитър Попов, а президентът Желю Желев възложи на Филип Димитров, посочен от най-голямата по численост парламентарна група - СДС, да състави правителство. Но неговото управление не изтрая дълго - само след година депутатите от БСП и ДПС го свалиха от власт с поискан от него самия вот на доверие, а мандатът за следващо правителство бе връчен на Ахмед Доган.
Така на власт дойде правителството на Любен Беров - БСП, предложено от ДПС
Престъпността в България вече беше взела застрашителни размери. Започнаха масови показни убийства и борба за преразпределение на пазара на хранителни стоки, лекарства, цигари, хазарт, дрога и алкохол.
Битовите престъпления избуяха, а престъпниците бяха вездесъщи...
Хазната бе празна, предприятията източени, безработицата поголовна
През септември 1994-та парламентът прие неговата оставка, а месец по-късно в креслото на министър-председателя служебно седна Ренета Инджова, която управлява до 26 януари 1995 г. И рулетката се развъртя отново.
Дойде ред и на Жан Виденов, към онзи момент той беше председател на Висшия съвет на БСП. Тъкмо по времето на неговото управление на 2 октомври 1996 г. с 4 куршума пред дома му на ул. “Латинка” № 15 в София беше разстрелян Андрей Луканов.
Месец по-късно, на 21 декември 1996 г., след три вота на недоверие (бел. ред. - заради смъртта на 14-те войничета, станали жертва на престрелка между силови босове, зърнената криза и провал в икономическата политика) Жан Виденов подаде оставката на кабинета. Но народът най-сетне се беше събудил. Група студенти, без никаква политическа реализация днес, с плам месеци наред убеждавали състудентите си да се противопоставят на грабежите в страната. Боби Бориславов е един от хората в инициативния комитет, един от няколкото студенти, тогава почти деца, които започнаха промените.
“Аз всъщност бях най-възрастният от децата, които започнаха протестите, тогава бях вече докторант. Първи курс бях през 1989 г. и практически цялото ми следване мина в най-бурните години на прехода. 97-а година за мен беше венецът на всички протести и аз бях един от хората, които тогава настояваха да се излезе от модела на окупационна стачка и да се излезе на улицата”, разказва той.
На 10 януари 1997 г. опозицията напуска парламента. Обявява национална политическа стачка и призовава към гражданско неподчинение. Събралите се граждани атакуваха парламента.
Служебната лада на кандидата за премиер на БСП Николай Добрев мина директно през тълпата. На 10 януари 1997 г. за пръв и последен път прекъснаха телефонните линии. Полицията налагаше наред с палки протестиращите, а в парламента социалистите пеят “Партизан за бой се стяга”
Малко са моментите като този, в който българското общество е било солидарно за опазване на страната и бъдещето си. Тук е важно да се отбележи, че през 1997 г. интернет няма, телевизиите са цензурирани, българите фактически не разполагат с никакви надеждни информационни източници, точно както е и през социализма.
Можело е изобщо да не разберат как са решили съдбата им или да научат за поредната манипулация с фатално закъснение. Единствената камера на мястото на събитието е на колегата Найо Тицин, който по онова време работи в БНТ, но няма как да излъчва на живо. За щастие обаче, “Дарик”, първото частно новинарско радио, предава на 10 януари през цялото време. Едва ли в България е имало преди и след това по-висок радиорейтинг.
Президентът Желю Желев отказва да даде мандат на БСП за съставяне на ново правителство. На 28 януари 1997 г. новоизбраният президент Петър Стоянов връчва на Николай Добрев мандат за съставяне на правителство. По това време той е министър на вътрешните работи. Днес покойник, той е награден посмъртно с медал “Правосъдие, свобода, сигурност” от МВР.
Името му ще остане в историята заради проявената от него гъвкавост.
На 4 февруари 1997 г. Николай Добрев връща мандата на левицата
При президента Петър Стоянов е подписано споразумение между представителите на основните политически сили за запазване на социалния мир. На 11 февруари 1997 г. парламентарно представените политически сили в 37-ото Народно събрание (Демократична левица, СДС, ДПС, БЗНС, Дeмократичната партия и трима независими депутати) подписват "Декларация за принципите за излизане от кризата”, които обхващат политическата сфера, икономиката и предстоящите през април 1997 г. предсрочни парламентарни избори.
Служебен министър-председател е Стефан Софиянски. 37-ото Народно събрание е разпуснато и са обявени предсрочни парламентарни избори. На 21 май 1997 г. е съставено правителство с министър-председател Иван Костов, което управлява до 24 юли 2001 г., когато изтича пълният му мандат. Следващите правителства - на Симеон Сакскобургготски и на Сергей Станишев, работят пълен мандат.
Поли БОЯНОВА
Снимки Ив. Захариев, Пламен Тодоров, Христо Танев
Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук