100 години от Ньойския мирен договор - несправедлив диктат на Великите сили

Ньойският мирен договор се разглежда у нас като унизителен, несправедлив, диктат на великите сили. Това е истина. Въпросът има ли вътрешни причини и виновни за този пораженски край се избягва. През 2018 г. много публикации бяха посветени на големия героизъм на нашите войски през Първата световна война по бойните полета на Сърбия, Румъния и особено сраженията в Добруджа. Това също е историческа истина. Българската войска достойно се е представяла. Крайните загуби са от политически грешки и ненадеждна дипломация. Да се опитаме да кажем истината.

След първата национална катастрофа през 1913 г. поради грешки на главното командване Турция си възвръща наново Одринска Тракия, освободена през 1912 г. с героизма и жертви на нашата армия. Турция обезбългарява този район и отново има европейска част. Известно е как през юни 1914 г. започва Първата световна война. През 1914 г. цар Фердинанд I и правителството водят тайни преговори. Голяма роля изиграва и министър-председателят Васил Радославов - опитен политик, юрист, член на БАН. Дали му във Виена 3 милиона лева и той допринесъл за включване на България на страната на Централните сили Германия, Австро-Унгария, Турция и нашата страна. България е във война с всички страни на Антантата. На 1 октомври 1915 г. България обявява война на Сърбия. Заедно с немски войски разгромява сръбската армия и тя се изнася на о-в Корфу. През 1916 г. наши войски навлизат в Румъния и 2 месеца са в Букурещ. Сражения има в Добруджа между наши войски и части от Румъния и Русия. През 1917 г. поради гражданската война Русия излиза от играта, след като сключва унизителен договор с Централните сили - Брест- Литовският мирен договор, на 3 март 1918 г. От българска страна е подписан от Атанас Тошев - посланик във Виена. Обаче след месеци започва обрат във военните действия. Антантата предприема офанзива и Германия, Австро-Унгария, Турция и България губят инициативата и накрая търпят поражение. Българската армия е изтощена и в мизерия.

След пробива на фронта при Добро поле българската войска започва да се бунтува срещу виновниците за националната катастрофа. След Владайското въстание правителството на Александър Малинов е принудено да търси изход от войната. Използва за връзка с командването на Съединението консула на САЩ в София Мърфи, отправяйки молба за примирие. Това става успешно и на 29 септември 1918 г. в Солун е подписано споразумение за спиране на неприятелските действия между съглашенските сили и България. Документът е подписан от пратениците Андрей Ляпчев и генерал Луков от българската страна, и от генерал Франше д`Еспере от съглашенска страна.
Според Солунското споразумение България се задължава незабавно да освободи от български войски сръбски и гръцки територии, да демобилизира армията си, с изключение на 3 дивизии за поддържане на вътрешния ред и за охраняване на границите. Освен това Царство България се задължава да предаде на съюзниците цялото си въоръжение, да освободи съглашенските военнопленници, като остави български войници за заложници и подписване на окончателния мирен договор. Секретните клаузи на Солунското споразумение дават право на Съглашението (Антантата) да заеме с войските си който и да е пункт от българската територия и да я използва. България е окупирана.

Стига се до Ньойския мирен договор. 

Мирният договор е одобрен с царски указ № 50 от 15 януари 1920 г. Ратифициран е от Народното събрание на 9 август 1920 г. Срещу подписите на българската делегация начело с Александър Стамболийски, от другата страна са съюзените страни, а именно САЩ, Великобритания, Франция (Русия излиза от войната след революцията 1917 г.), Италия, Белгия, Гърция, Румъния, Сърбия, Полша, Словения, Чехословакия, Япония и т. н.

С този договор дипломатически се установява разграбването на части от България, оказващи тежки последици за развитието на родината ни през следващите десетилетия. Документът има 13 части: 1. Устав на Обществото на народите. 2. Граници на България. 3. Политически клаузи. 4. Военни, морски и въздушни клаузи. 5. Военнопленници и гробници. 6. Санкции. 7. Репарации. 8. Финансови клаузи. 9. Икономически клаузи. 10. Въздухоплаване. 11. Пристанища, водни пътища и железници. 12. Труд. 13. Разни. От 114,434 кв. км територия на България се отнемаха 11,278 кв. км земя. Границите на съседите се определят, като се дават във владение на Румъния населените с българи Южна Добруджа; Западните покрайнини, Царибродско, Босилеградско и Струмишко на Югославия; Западна Тракия и отстъпените от Турция земи през 1915 г. се дават на Гърция. Макар в договора е предвидено Западна Тракия временно да се управлява от Съглашението, само след месеци и тя е предадена на Гърция, като с този акт България трайно загубва излаз от Бяло море.
Според Ньойския мирен договор се налагат непосилни за нашата страна икономически санкции. Наложени са огромни репарации - над 2 млрд. златни франка (27 млрд. лв.) с 37 години срок за изплащане при 5% годишна лихва. България трябва да предаде на победителите 70 825 глави едри домашни животни в срок от 5 години. За същия срок да се доставят 50 000 белогвардейци от армията на атамана Врангел, настанени у нас, както и разходите за издръжката на окупационните войски на Антантата. Според договора България е лишена от правото да получи вземанията от други страни, включително и от съюзничката си Германия.

В договора на България се забранява да има наборна армия, а се разрешава да поддържа войска от доброволци, сведена до 20 000 души, включително офицерите и служителите, до 10 000 д. Жандармерия - общо 30 000 души въоръжени сили. На България се забранява да притежава военни параходи, подводници, военна авиация, укрепления и пр. За следене на спазването на тези задължения у нас е изпратена военна контролна комисия.

България е принудена да се откаже от правата си върху отнетите й територии от Антантата. На българското население от отнетите територии е даден срок от 2 години да определят поданството си, като приелите българско поданство трябвало в срок от 12 месеца да напуснат родните си места. Същевременно, според Конвенцията за доброволно изселване, която е част от Ньойския мирен договор, Западна Тракия е обезбългарена, понеже българите са се изнесли.

България понесе тежки поражения и унижения от Ньойския мирен договор. След избори на 17 август 1919 г. идва на власт правителството на Александър Стамболийски. През 1921 г. е проведен референдум за съдене на виновниците за националната катастрофа. Осъдени са и затворени виновните министри и т. н. Като един от виновните, министър-председателя Васил Радославов, задочно е осъден на доживотен затвор. Той избягва отговорността, като след Солунското примирие 1918 г. емигрира в Германия. Не се завръща и починал в Берлин на 21.Х.1929 г. След кървавия преврат на 9 юни 1923 г. правителството на проф. Ал. Цанков през 1924 г. амнистира осъдените виновници, включително и Васил Радославов.

Доц. д. ф. н. Гено МАТЕЕВ, Севлиево
/вестник "Над 55"/