100 години от рождението на Бинка Желязкова: Светът я цени, у нас я унижават и спират филмите й

Съдбата орисва Бинка Желязкова да бъде първата жена режисьор в българското кино. И тя заема достойното си място в професията, смятана априори за мъжка. Завършва театрална режисура във ВИТИЗ през 1951 г. и започва работа като асистент-режисьор във филмова студия “Бояна”. 

В края на 50-те години на миналия век талантливата режисьорка започва да снима игрално кино. Времето е такова, че дамите по света, заети в тази професия, се броят на пръстите на ръката. В нашия Източен блок тя твори в условията на така наречения социалистически реализъм.

Талантът, културата и вроденият усет за общуване й помагат да казва нещата такива, каквито са, не да ги представя лустросано. В годините на Студената война, когато работата на кинематографистите е наблюдавана под лупа от политическата цензура, Бинка Желязкова не допусна компромис 

За щастие, съпругът й, сценаристът Христо Ганев, е от същата кръвна група - непримирим към посредствеността, верен на идеите си. Дъщеря им, Светлана Ганева, възприема принципите на родителите си. Тя е кинооператор, омъжена за аниматора Анри Кулев. 

Първият филм на Бинка Желязкова - “Партизани”, се родил след Априлския пленум от 1956-а и предизвиква идеологически скандал. Тя го заснема със съпруга си Христо Ганев, който е автор на сценария, оператор е Васил Холиолчев, музиката е композирана от Георги Тутев. 

Творците са с леви идеи - преди 9 септември 1944-та Желязкова е репресирана, а Ганев е бил партизанин

Със съученички от Свиленград, Бинка е горната вдясно

В сценария си той за първи път в Източния блок сваля маската на сакрализацията на комунистическите идеали, показва моралното падение и злоупотребата с властта на бившите партизани, заели високи постове в държавата. Цензурата спира филма, излиза специално постановление на ЦК на БКП, в което се казва: “Този филм фактически развенчава образа на народния партизанин, хвърля клевета върху борбата. Прави неверни обобщения за нашата действителност”. 

Разправата на властта с творбата довежда до вцепенение и страх сред българските кинодейци. 

Преименуван на “Животът си тече тихо”, филмът е показан пред публика 31 години след създаването му. За какво става дума в лентата? След тригодишно учение в СССР бившият партизанин Павел се завръща в България. Тръгва на работа в Районния комитет на БКП. Бойните му другари са се променили, съдбата им е нерадостна. Баща му, Жельо, народен представител и бивш партизански командир, е загубил връзка с обикновения живот - цялото му внимание е съсредоточено върху проекта за паметник на партизаните. 

Актьорите са превъзходни - Богомил Симеонов, Георги Георгиев - Гец, Емилия Радева, Иван Братанов, Кунка Баева, Иванка Димитрова, Любомир Димитров, Адриана Андреева, Рина Пенчева, Иван Кондов, Катя Зехирева, Никола Попов. За всички ударът е тежък, най-трудно го преживяват двамата режисьори. 

Сред “спрените” филми на Бинка още по-драматична е съдбата на “Привързаният балон”. Става дума за искряща комедия с елементи на фентъзи и драма. Сценарият е на мъдреца Йордан Радичков по мотиви на едноименната новела. 

През Втората световна война един балон се откъсва и се спира над планинско село в България. Селяните решават да го свалят със залп. Изпречва им се въоръжена група от другото село. Спорът за притежание на балона се превръща в ръкопашен бой, намесват се пазителите на реда. 

В ролите със забележителни изпълнения са Георги Калоянчев, Григор Вачков, Константин Коцев, Георги Парцалев, Иван Братанов, Георги Георгиев - Гец, Любомир Димитров, Стоянка Мутафова, Васил Попилиев, Йорданка Кузманова, Коста Цонев. 

Веднага след премиерата през 1967-а филмът е спрян, забраната е тежка - дори кинематографисти нямат право да го видят

Излиза на екран чак през 1990-а. През 2021 г. филмът е дигитализиран и реставриран, премиерата на 16 март 2021 г. в кино “Люмиер” е празник за публиката. 

Проблематиката на филмите, които Бинка Желязкова прави през годините, е общочовешка и хуманна - за младостта, за любовта, за смъртта, за духовното и бездуховното. Да си припомним “Последната дума” по сценарий на режисьорката, селекциониран за конкурса в Кан през 1974-та. Филмът събра възторжени отзиви, а две години по-късно на кинофестивала в Брюксел получи наградата “Фемина”. “Басейнът” с Янина Кашева, Климент Денчев, Петър Слабаков, Васил Михайлов, Олга Кирчева се смята за класика...

Сред творческите върхове на режисьорката е драмата “А бяхме млади”, спечелил "Златната роза” на първия фестивал на българския игрален филм във Варна през 1961 г., отличия за операторската работа на Васил Холиолчев, както и за женска роля - на актрисата Людмила Чешмеджиева... 

И “А бяхме млади”, филм с ясна антифашистка насоченост, при появата си смущава цензурата, която е напът да го спре. 

За щастие, съветски кинематографисти го гледат у нас и го искат за кинофестивала в Москва

През 1988 г. излезе филмът на Бинка Желязкова "Нощем по покривите” с Тодор Колев, Диляна Хаджиянева, Станка Калчева, Георги Стайков, Доротея Тончева, Пламена Гетова и др. Режисьорката е посрещана с уважение на кинофестивалите в Берлин, Кан, Монреал, Москва, Карлови Вари, където представя филмите си и получава награди. Типично за родната действителност - светът я цени, у нас я унижават и спират филмите й.

За щастие, Христо Ганев е неотлъчно до нея - и като съпруг, и като творец. И той априори защитава своето мнение, различно от официалното - не приема нелепото заклеймяване на писателя Александър Солженицин у нас. Това му носи изключване от редиците на БКП. 

По ирония на съдбата Бинка Желязкова заболя от Алцхаймер. Тежката болест я прикова на легло, избели разсъдъка и я покоси на 88-годишна възраст. Отиде си от белия свят на 31 юли 2011 г. 

Останаха филмите й, които и днес провокират размисли и учат поколенията на доблест. Бинка Желязкова е призната от световната критика за лице на жените кинорежисьорки от Източна Европа. Тя е основател и председател от 1987 г. на КИВИ - благотворителна организация на българските жени кинематографистки, които правят така нареченото “ангажирано кино”.

Мария ИВАНОВА