100 години от рождението на писателя Николай Хайтов: Ще ни има ли в нашата райска земя - праотеческа България?
Зависи от нас и от нашата будност за истината
Големият български писател, драматург, публицист и патриот Николай Хайтов е роден на 15 септември 1919 г. в с. Яврово, Пловдивско. Умира на 82-годишна възраст на 30 юни 2002 г. Носител е на Димитровска награда за проза, на Националната литературна награда “Йордан Йовков” (1995) и на Вазовата награда за литература (1997). Избран е за академик през 1997 г. от БАН. През 2000 г. е удостоен с орден “Стара планина” първа степен.
Изминаха 100 години от рождението му и 17 години от кончината му. Малко преди да напусне нашия свят, казва на поета издател Минчо Минчев: “Смърт няма!”. Виждал е продължението на живота в словото, в примера и отговорността си пред Родината и народа си.
Показа и в творчеството си тази негова пълна съпротива срещу житейската невъзвратимост. Само външно, в края на 1996 и началото на 1997 г., се оттегля, затваря се в себе си, прекарва в мълчание, а после и няколко години в размисъл, за да се завърне съвсем по хайтовски с “Троянските коне в България” и продължението на “Предизвикани изповеди” - “Който има ухо, да чуе”. Последната му публицистична книга, в която изплаква болката си за Отечеството и дързостно заклеймява, назовава по име виновниците за неговото съсипване.
В нея той казва: “Любителите на изящната словесност да не очакват стряскащи естетически изненади, защото целта на настоящата книжка не е да забавлява читателя, а да го запознае с част от истината, до която съм се добрал, видял или по друг начин узнал. Това е истината, от която зависи ще ни има ли в нашата райска земя - праотеческа България.
Тази истина трябва да се каже и запази, докато все още не е станала жертва на специалните механизми за изтриване на историческата ни памет, които са в момента целенасочено задвижени към преускорено действие. Да не говорим за т.нар. “битова забрава”, която си е наш български патент и на която се дължи удивителното повторение на едни и същи наши национални злополучия и грешки”.
И още: “Преходът у нас премина в необратима катастрофа. България е от десет години полигон за изпробване на съвършено непознат досега механизъм за унищожението на цял един народ и неговата държава със съдействието на самия този народ и неговите основни институции - Парламент, Президентство, министерства, които заработват в един момент по чужда програма, без видимо нарушение на нито един от основните принципи на демокрацията...
Само със средствата на легализираните масови подкупи под формата на едни или други “проекти” натикаха родната интелигенция в това пъклено дело”.
“Дали сериозно допущам, че България може да бъде заличена от картата? Едва ли. Такова нещо съвременната фарисейска дипломация няма да позволи. Само че и Панама не бе заличена, но бе подчинена! Искам да кажа: Ще ни латинизират - това е достатъчно.
Както Салвадор, Никарагуа, Хаити и т.н. Всъщност ние сме вече латинизирани. Основните държавни функции сега у нас се изпълняват от Международния валутен фонд и Световната банка. Немислимо е правителство без благословията на тези две пипала на доминиращата ни световна власт и на Евросъюза.
Аз не изпитвам нито капчица доверие към Евросъюза и театралната му евроинтеграция. Твърдо е у мен убеждението, че той е абсолютен съучастник в тихата, но сломяваща ни с всеки нов ден антибългарска операция...”
“И затова ще си позволя да повторя: Евросъюзът е Черната дупка, която ще глътне Звездата на България.”
“Европа е една вече овладяна територия на Щатите”
“Всичко друго в материалната сфера е възвратимо. Необратимо е само изчезналото веднъж национално самосъзнание. И изчезналият идеал!... Може ли да оставиш народа без какъвто и да било национален идеал и да му пробутваш вместо това “европейския” му път!...”
С последната си книга творецът и страстен патриот Николай Хайтов ни предупреждава: Който има ухо да чуе, вече никога няма да оглушава. А този слух за истината можем да придобием само със 133-те страници на тази книга.
А за утеха - можем по-често да се вглеждаме в зеленикавите му очи, излъчващи характерната хайтовска надежда за будност и бъднина...
Лияна ФЕРОЛИ
/вестник "Над 55"/