100-те минути на Иван Гешев в „Капитал“

Хаосът и блокажът на парламентарната демокрация, на който станахме свидетели заради невъзможността на новите 240 народни избраници да изберат председател на парламента, обсебиха публичното пространство и актуалните медийни теми в последните дни.

Едно любопитно събитие, което показа няколко важни тенденции, обаче, мина „между капките“. Иде реч за интервюто на главния прокурор Иван Гешев пред седмичника „Капитал“, което буквално беше показно за „антижурналистика“. Продължилото час и четиридесет минути (или 100 минути) интервю всъщност показа на първо място катастрофалното ниво на българската журналистиката и това как се изгражда пропаганда и манипулация на база политически опорки. Водещата направи и демонстрация за това как не бива да се държи един журналист със събеседника си, колкото и да го мрази – с агресия, накланящи към определена теза въпроси и откровена проява не нетърпимост към дадените отговори.

Интервюто на главния прокурор Гешев обаче бе проява и на още нещо важно. Показа, че в медийните класации на „Репортери без граници“, чиито механизми за изграждане на анализа и въпросници се пазят по-строго от държавна тайна, има доза истина - българската медийна среда е силно зависима от политически опорки и натиск. Журналистът на „Капитал“ Полина Паунова го демонстрира ясно, атакувайки Гешев уж с „остри въпроси“, а всъщност – с опорките на лидера на „Демократична България“ Христо Иванов и още няколко левитиращи около него олигарси, адвокати и протестъри.

Главният прокурор обаче показа, че няма проблем да дава интервюта и да отговаря на обвинения, за които и да е медии, включително и тези, чиито собственици ги ползват, за да се пазят от прокуратурата или да очернят политически опоненти и икономически конкуренти. Да поканиш обаче обвинител  №  1 и да го питаш „брадясали“ въпроси по случаи отпреди най-малко 2-3, а дори и отпреди 7 и повече години, на които Гешев е отговарял многократно по един и същи начин. Това значи само едно – очевидно си спрял отдавна да се развиваш като професионалист и си се превърнал в обслужващ персонал на политици и проводник на партийната им пропаганда.

Как трябваше да бъде направено това интервю, ще попитат някои. Много просто - да се води по актуалния дневен ред на общество и разбира се – да чертае бъдещи процеси. А актуалните въпроси засягат спешната нужда от истинска правна реформа, поставени от самия Гешев в онези 240 писма до народните представители в деня преди клетвата им. Актуални въпроси са и проблемите поставени от президента Румен Радев пред парламента, относно амалгамата от кризи, които стоят пред страната. Не видяхме и не чухме нищо подобно, като вместо това за n-ти път чухме клишетата за пачки и кюлчета, Мата Хари, опорките на бившия банкер, беглец от българското правосъдие Цветан Василев относно делото КТБ и защитните тези на други олигарси, укриващи се в чужбина, завоалирани под формата на „журналистически въпроси".

Не чухме нито дума за истинските проблеми на правосъдието у нас. Липсваше дори намек за това, че най-важният орган на съдебната власт – Висшият съдебен съвет (ВСС) не може да започне работа в новия си състав, заради конституционната криза, в която депутатите вкараха държавата в последната година и половина. Нямаше изобщо въпрос за това, че и Инспекторатът към ВСС е с изтекъл мандат още преди 2 години, а народните представители твърдо отказват да стартират процедура по избор на нови членове. В коя друга европейска държава Конституционният съд работи в непълен състав от двама съдии, отново вина на парламентаристите.  

В интервюто на Полина Пунова за „Капитал“ видяхме обаче нещо друго – нито тя, като журналист, нито политиците и адвокатите, чиито опорки представи за свои въпроси към главния прокурор, не се интересуват от реалните проблеми на правосъдието в България. Защото да поканиш главния прокурор на България за 100-минутно интервю и да не попиташ нито веднъж каква е равносметката му за отминалите три години от 7-годишния му мандат, да не поискаш отчет или да искаш да узнаеш какви са намеренията му за следващите четири години. Да не потърсиш повече подробности за последиците от закриване на спецправосъдието, които са известни на всички в съдебната система, за опасенията на Гешев за възраждане на престъпността, това означава само едно – тотално непознаване на тематиката и на реалните проблеми в правосъдието.

За всичко изредено дотук не е виновен Гешев. Главният прокурор отговори на въпросите на Паунова, колкото и да бяха тенденциозни. А както всички, които са изгледали записа забелязват, в един момент Гешев бе толкова отегчен от въртенето в кръг на журналистката, за да се достигне до някаква „сензация“ по спуснатите й въпроси, тип „опорки“, че само от уважение към аудиторията изтърпя до край глуповатите подмятания на питащия.

Тъжната истина, която всички видяхме след това т.нар. „интервю“ обаче е, че журналистиката в България окончателно е катастрофирала. Родната журналистика изглежда се е превърнала във Фейсбук постинги и чатове със снобите от жълтопаветните либералки от махалата. Гешев имаше своите 100-минути в „Капитал“, които бяха пропилени. Напразно.