11.2.1809 г.: Робърт Фултън патентова парахода

Фултън успява да построи парахода благодарение на солидна финансова подкрепа от страна на свои приятели. На 4 септември 1807 г. параходът започва редовните си рейсове по река Хъдсън между Ню Йорк и Олбани &mdash; главния град на щата Ню Йорк.<br /> <br /> Парната машина на &bdquo;Клермън&rdquo; с мощност едва 18 к. с. върти две бордови гребни колела с диаметър 4,7 м, всяко от които има по осем лопатки с широчина 1,2 м. Водоизместването на парахода е 79 т, дължината му 43,3 м, ширината на корпуса 4,3 м, височината на борда 2,1 м, газенето е около 0,6 м. Скоростта му достига 4,6 възела.<br /> <br /> Тогава вестниците свидетелстват, че много лодкари по реката Хъдзън от ужас затварят очите си, когато &bdquo;чудовището Фултън&rdquo;, изригващо огън и дим, се движи по реката против течението и ветровете.<br /> <br /> В края на живота си изобретателят проектира военен кораб с парен двигател &bdquo;Фултън Първи&rdquo;, известен също така под името &bdquo;Демологос&rdquo;.<br /> <br /> Но заслугите на Фултън са значително по-големи и не се изчерпват само със създаването на първия в историята на корабостроенето и изгоден в търговско отношение параход. Той пръв открива метода за взаимно обвързване на корпуса, машината и гребните колела, т. е. прави откритие, което е назряло, защото позволява да се пресметне точно силата на съпротивление на бъдещия несъществуващ кораб и потребната мощност на двигателите. Никой преди Фултън не е поставял по този начин въпроса за практическото пресмятане на хидродинамичното съпротивление!<br /> <br /> Фултън влиза в историята като официален изобретател на парахода. В интерес на истината обаче следва да се отбележи, че първите плавателни съдове, задвижвани с пара, не са негова конструкция.<br /> <br /> Революцията в корабостроенето, свързана с използване енергията на парата, започва да се подготвя далеч преди появата на сигурни парни машини.<br /> <br /> Счита се, че тази идея е повдигната от френския физик Дени Папен, още 90 г. преди появата на парната машина на Джеймс Уат. През 1707 г. Папен проектира съд с паров двигател и гребни колела.<br /> <br /> Главната заслуга на знаменития изобретател на универсалната парна машина Джеймс Уат е, че използва отделен кондензатор (в машините на англичаните Томас Себери (1705 г.) и Томас Нюксмен (1683 г.) парата кондензира в самия работен цилиндър), което позволило да се увеличи коефициентът на полезното действие на машината 2,7 пъти.<br /> <br /> Един от най-ранните регистрирани успешни опити да се използва механичната сила за движение на кораба е на Клод Жофроа д'Абан през 1783 г. в Лион, Франция. Плавателен съд, подобен на шлеп, дълъг 45 м и снабден с хоризонтална парна машина, която върти бордовите гребни колела, се оказва способен да се придвижва дори срещу течението на Рона. Този кораб получава сполучливото име &bdquo;Пироскаф&rdquo; (от гр. &bdquo;пирос&rdquo; - огън и &bdquo;скафос&rdquo; - кораб).<br /> <br /> Много опити за използуване на механичната сила при корабите са предприети в САЩ през 1784 г. Тогава Джеймс Рамзей изпробва по р. Потомак парен катер с дължина 24,4 м, с водометен движител, при който силата, движеща катера, се създава от изтласкваната от него водна струя. Опитът на Рамзей не е особено сполучлив.<br /> <br /> Като не постига успех в родината си, Рамзей заминава за Англия, където през 1792 г. строи парната лодка &bdquo;Колумбия мейд&rdquo;. В качеството на движител отново се използва водометно устройство. Лодката може да развива скорост 4 възела.<br /> <br /> По-голям успех има Джон Фич. През 1787 г. неговият трети парен катер &bdquo;Иксперимънт&rdquo; се движи вече със скорост 6,5 възела. Но той е с греблов движител. Едноцилиндровата машина (с диаметър на цилиндъра 55 см и с огнетръбен парен котел) привежда в движение три гребла на кърмата, направени във формата на &bdquo;пачи крак&rdquo;, които осигуряват на 18-метровото корабче прилична скорост. То извършва доста време редовни рейсове по р. Делауер от Филаделфия надолу по течението до Уилмингтън и нагоре до Трентън, но малцина се осмелявали да пътешестват с него.<br /> <br /> В Англия първият параход се появява през 1788 г. Този плавателен съд е дело на Патрик Милър и Уилям Саймингтън. Катерът плава по шотландското езеро Далуингтън със скорост 5 възела. Неговата парна машина е запазена и се намира в лондонския музей на науката.<br /> <br /> Истинският успех на корабостроителите идва в началото на 19 век. През 1802 г. в Англия е построено парното корабче &bdquo;Шарлота Дъндас&rdquo; с дължина 17 м и мощност 12 к. с. &ndash; това е първият влекач и първият кораб с кърмово гребно колело. Новост при него е монтираната парна машина с пряко действие, т. е. с директна предавка от буталния прът на коляновия вал, без кобилица. Този влекач, който плава по канала Фортъв Клайд, е построен от англичанина Уилям Саймингтън. Известно е, че на него се е качвал станалият по-късно знаменит американец Робърт Фултън.<br /> <br /> Първият рейс по море е извършен от парахода &bdquo;Феникс&rdquo; (с бордови колела) на американеца Джон Стивънс. През юни 1809 г. той преплава разстоянието между Ню Йорк и Филаделфия, а после дълго време поддържа линията по река Делауер между Филаделфия и Трентън.<br /> <br /> По същество първите рейсове па параходите са били опитни. И едва през 1839 г., почти половин век след създадения от Фултън кораб, английският параход с гребни колела &bdquo;Сириус (дълъг 63,4 м, с мощност 320 к. с.) прекосява с 40 пътници на борда Атлантическия океан при непрекъсната (!!!) работа на парната машина. Това става възможно, след като през 1834 г. е изобретен повърхностният кондензатор (в него охлаждащата задбордна вода вече се смесвала с отработената пара), който премахва необходимостта периодично след всеки 3 - 4 дни да се гасят пещите за почистване на котлите и съответно да се спират машините.<br /> <br /> Тези рейсове показват предимствата на парата. Изместването на ветроходите дори от линиите за далечно плаване започва през 1881 г. след 42-денонощния рейс на парахода &bdquo;Абърдийн&rdquo; от Англия до Австралия само с едно спиране за зареждане с въглища. На него е монтирана парна машина с тройно разширение и котли с високо налягане. Пет години след този рейс общият тонаж на съществуващите в света параходи се изравнява с тонажа на ветроходите. И скоро цялото земно кълбо е опасано с параходни линии.<br /> <br /> Първият руски параход &bdquo;Елисавета&rdquo; е построен през 1815 г. в Петербург и курсира редовно до Кронщадт. В публикация по този повод в списание &bdquo;Сын Отечества&rdquo; руският морски офицер (бъдещ адмирал) Пьотр Рикорд за първи път писмено употребява термина &bdquo;параход&rdquo;. Оттам думата преминава в българския език.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/</em><br /> <br />