11.3.1913 г.: 100 години от славната победа на българската войска при Одрин

На 11 март (стар стил) 1913 г. в хода на Балканската война Българската армия с подкрепата на две сръбски дивизии след петмесечна обсада започва щурмът на „непревземаемата” крепост Одрин. Тази грандиозна победа всъщност решава изхода на войната.

Още в началото на войната Българската армия взема стратегическата инициатива в Източна Тракия. След Лозенградската и Люлебургас-Бунархисарската операция 1-а и 3-а армии напредват към Цариград, а 2-а армия изпълнява планираната й задача да обкръжи Одрин и да блокира гарнизона в него.<br /> <br /> <strong><span style="font-size: larger;">Обсадата (октомври 1912 - март 1913)</span></strong><br /> <br /> <strong>Разположение на силите</strong><br /> <br /> Одринската крепост е модернизирана от германски инженери в навечерието на войната. Отбранителните съоръжения са разположени на три реда концентрични позиции - предна, главна и тилна. Предната позиция се намира от 9 до 11 километра от града и се състои от окопи и укрепени огневи позиции за артилерията.<br /> <br /> На разстояние 0,5 до 3 километра от града, върху редица естествени хълмове край него, е изградена главната позиция, състояща се от 24 каменно-землени и 2 стоманобетонни форта, които отстоят на около километър един от друг и побират по 300 войници. Между фортовете са разположени стрелкови окопи с площадки за картечници и голямокалибрени батареи, защитени с бетонни съоръжения. Отделните позиции са свързани със съобщителни окопи, а между тях има сложна система от преградни ровове, заграждения от бодлива тел в 5-6 реда, вълчи ями - фугаси.<br /> <br /> Последната, тилна позиция, е разположена в самия град.<br /> <br /> Гарнизонът на Одринската крепост, под командването на артилерийския генерал Шукри паша (ръководил потушаването на Преображенското въстание в Странджанско през 1903 г.), се състои от 5 дивизии и 2 самостоятелни полка с обща численост от около 70 000 войници и офицери, 524 оръдия и 20 крепостни картечници.<br /> <br /> Османското командване разполага и с две радиостанции, които са успешно заглушени от обсаждащите войски, за първи във военната история.<br /> <br /> Българското командване насочва срещу Одрин основната част от Втора българска армия (командващ генерал-лейтенант Никола Иванов): 8-а пехотна Тунджанска дивизия и 9-а пехотна Плевенска дивизия.<br /> <br /> <strong>Бойни действия</strong><br /> <br /> На 3 декември 1912 г. воюващите страни подписват край Чаталджа протокол за сключване на примирие. Според неговите условия блокадата на Одрин се запазва, но османската страна не приема да допусне преминаването по железопътната линия през града на доставки за съюзниците. На 16 януари 1913 г. в Османската империя е извършен преврат, начело с младотурския лидер Енвер бей. Съгласно условията на протокола от Чаталджа, османските власти обявяват, че прекратяват примирието след четири дни.<br /> <br /> На 3 февруари 1913 година военните действия са подновени при изключително тежки атмосферни условия - температури до 18 градуса под нулата и 1,8 м сняг. Някои от часовите получават измръзвания и са им ампутирани пръсти. Поради липсата на коне българската артилерия се снабдява с волски впрягове, които изминават разстоянието от снабдителната база през блатистата наводнена от Марица равнина до фронта за 6 дни с най-много шест снаряда на впряг. Недостигът на топло облекло и гориво вади от строя 17 000 войници от 2-а армия край Одрин.<br /> <br /> През октомври 1912 г. към Одрин са прехвърлени две сръбски дивизии - Тимошка и Дунавска, както и тежка обсадна артилерия. В началото на 1913 г. към обсадата се присъединяват части от българските 2-а пехотна Тракийска дивизия, 3-а пехотна Балканска дивизия и 4-а пехотна Преславска дивизия.<br /> <br /> След провала на османския опит за контранастъпление при Мраморно море през февруари, съюзниците насочват усилията си към завземане на трите крепости във вътрешността на Балканския полуостров, все още намиращи се под османски контрол -Шкодра, Янина и най-вече Одрин.<br /> <strong><br /> Действия на авиацията</strong><br /> <br /> Сутринта на 29 октомври журналисти и военни аташета се събират на летище Мустафа паша (дн. Свиленград), за да наблюдават излитането на поручиците Радул Милков и Продан Таракчиев, които трябва да извършат разузнаване на Одринската крепост.<br /> <br /> Преди излитането пилотът Милков и наблюдателят Таракчиев поставят две бомби в кошове, прикрепени отстрани на самолета Албатрос Ф-3. Полетът им продължава 1 ч. и 20 мин. на около 500 м височина. Когато стигат над военния обект &ndash; жп гара Караагач &ndash; Продан Таракчиев пуска бомбите. С четири пробойни в корпуса на самолета летците се приземяват благополучно в Свиленград. Те разкриват турските резерви при с. Кадъкьой.<br /> <br /> <strong><span style="font-size: larger;">Превземането на крепостта (11-12 март 1913)</span></strong><br /> <br /> <strong>Разположение на силите</strong><br /> <br /> В началото на март 1913 г. обсаждащата Втора армия се състои от българските 8-а пехотна Тунджанска дивизия и части на 2-а пехотна Тракийска дивизия, 3-а пехотна Балканска дивизия и 4-а пехотна Плевенска дивизия, както и от сръбските Тимошка и Дунавска дивизии. Числеността на българските войски е около 126 000 войници (около 154 000 заедно със спомагателните части) с 424 оръдия и 96 картечници. Сръбските части включват 47 275 войници и 96 оръдия (включително 36 тежки обсадни).<br /> <br /> Обсадата се разделя на 4 сектора:<br /> &bull; Източен сектор (на левия бряг на Тунджа и Марица) - най-големият като дължина на фронта и включващ около половината от силите и на двете страни. Там е разположена част от сръбската голямокалибрена артилерия, както и части на четирите български дивизии, под общото командване на генерал-майор Георги Вазов.<br /> &bull; Южен сектор (на десния бряг на Марица и Арда) - там са разположени Първа и Трета бригада на 8-а дивизия, както и главната квартира на командващия операцията генерал-лейтенант Никола Иванов.<br /> &bull; Западен сектор (на левия бряг на Арда до Марица) - два полка на Дунавската дивизия.<br /> &bull; Северозападен сектор на десния бряг на Тунджа до Марица) - четири полка на Тимошката дивизия.<br /> <br /> В резултат на обсадата в Одрин вече има смъртни случаи от глад, включително сред турските войници.<br /> <br /> <strong>Подготовка на атаката</strong><br /> <br /> Към края на февруари 1913 г. започва подготовка за щурма на крепостта според плана на българския главнокомандващ, ген. Михаил Савов. Целта е да се създаде илюзия, че основното настъпление ще бъде срещу южния турски сектор Всъщност основните цели са североизточните фортове Айджийолу и Айвазбаба, където двете позиции почти се събират. За да подпомогне изненадата, българската и сръбската артилерия на източния сектор трябва да останат прикрити до последния момент.<br /> <br /> Подготовката за щурма включва покриване на всички блестящи части от униформите на войниците и увиване на конските копита с плат. Правят се опити да се смутят радиотелеграфните връзки на обсадените. Шукри паша има няколко причини да очаква главното нападение да дойде от южна посока, където Картал тепе се извисява над равнината и първата отбранителна линия. Той знае, че там е квартирата на ген. Иванов, както и 1-ва и 3-та бригада от елитната 8-ма дивизия, а последвалият страховит артилерийски обстрел допринася за убеждението му.<br /> <br /> Междувременно 2-ра бригада на 8-ма дивизия е в очакване да нападне &bdquo;на нож&rdquo; издадените укрепления в североизточния край, подкрепена от три пехотни бригади, изпратени от Чаталджа &ndash; общо 52 батальона със 112 обсадни оръдия, 72 полеви оръдия и 7 конни отряда.<br /> <br /> <strong>Щурмът</strong><br /> <br /> Щурмът на Одрин е предшестван от артилерийски обстрел, започнал в 13 часа и продължил до 23 часа на 11 март. Източният сектор започва обстрела по-късно и го прекратява още към 18:30 часа. Около 4 часа през нощта на 12 март започва безмълвното придвижване на българите срещу вражеските позиции. Дружините на 56-и пехотен полк първи влизат в бой.<br /> <br /> До 9 часа сутринта на 12 март предната отбранителна позиция в Източния сектор е превзета и османските части се оттеглят към главната позиция. Генерал Вазов нарежда атаката да продължи без прекъсване, но настъплението е спряно от османската съпротива.<br /> <br /> На Южния сектор българските части успяват да се придвижат напред и да заемат нова позиция на няколкостотин метра от предната османска линия. Сръбските войски в Западния и Северозападния сектор са отблъснати на изходните си позиции със значителни загуби. Въпреки ограничения успех на второстепенните сектори, съюзническите атаки успяват да блокират голяма част от османските сили, подпомагайки настъплението на Източния сектор.<br /> <br /> Генерал-лейтенант Никола Иванов заповядва срещу фортовия пояс в Източния сектор да се предприеме нова атака през следващата нощ. Настъплението започва с ожесточен артилерийски обстрел към 23 часа на 12 март. Половин час по-късно пехотата настъпва и артилерията пренася огъня напред. При щурма Българската армия използва за пръв път в историята пълзящ артилерийски огън (&bdquo;огневи вал&rdquo;) като защитна завеса пред пехотата, която следва отблизо. Впоследствие тази тактика се прилага от армиите на западния фронт на Първата световна война.<br /> <br /> Част от бодливата тел е пометена от артилерията, друга част е срязана от българските сапьори, а останалата българите я покриват с шинелите си.<br /> <br /> Въпреки че попада под пушечен и оръдеен огън от страна на турците, 10-и Родопски полк нахлува във форта Айджиолу и към 1:45 часа на 13 март издига над него фенер &ndash; сигнал за българската артилерия да спре огъня &ndash; фортът е превзет.<br /> <br /> Малко след 6 часа турският командир на форта Айвазбаба уведомява командира си чрез телеграф, че оръдията му са унищожени, артилеристите му са мъртви, а българите влизат във форта. След това унищожава телеграфа и се застрелва.<br /> <br /> Три поредни групи турци са обслужвали батареи 41 и 42, но всичките лежат мъртви там, където ги е застигнал българският шрапнел. Български сапьори на свой ред са избити от турската артилерия, докато се опитват да прережат бодливата тел. Голям концентричен окоп в южния сектор е побрал телата на 730 турци убити при щурма на нож преди разсъмване на 26 март.<br /> <br /> След близо осемчасов бой всички фортове в Източния сектор (Айвазбаба, Айджиолу, Кестенлик, Куручешме, Йълдъз, Топьолу и Кавказ) са превзети.<br /> <br /> <strong>Завземане на града</strong><br /> <br /> Сутринта на 12 март главната отбранителна линия на Одрин е овладяна и български части започват да навлизат в града, който е обхванат от паника. Последната османска съпротива е преодоляна до обяд.<br /> <br /> Сред първите подразделения, навлезли в града, е 29-и пехотен Ямболски полк. Михо Георгиев, войник от този полк, издига българско знаме върху &bdquo;Султан Селим джамия&rdquo;.<br /> <br /> Иван Балахуров, също от 29-и Ямболски полк, пръв достига щаба на Шукри паша и го задържа до пристигането на ескадрон от представителния Лейбгвардейски конен полк, начело с полковник Генко Мархолев. Шукри паша е конвоиран от гвардейците до щаба на генерал Георги Вазов, а след това предава сабята си на командващия генерал-лейтенант Никола Иванов.<br /> <br /> Преди пленяването си Шукри паша е заповядал да бъдат унищожени складовете с хранителни запаси и боеприпаси, което впоследствие допринася за гладната смърт на много турски военнопленници.<br /> <br /> За овладяване на крепостта по време на Одринската операция загубите на 2-ра армия възлизат на 7645 души, от които 1316 убити и 6329 ранени. Пленени са над 33 500 души, 413 оръдия, 12 240 пушки, 46 тежки картечници, 90 000 снаряда, 12 000 000 патрона и друго имущество.<br /> <br /> <strong><span style="font-size: larger;">Последици</span></strong><br /> <br /> В първите дни след превземането на Одрин градът е подложен на плячкосване, най-вече от местното гръцко население, на което българите не успяват ефективно да противодействат. Те обаче успяват да наложат контрол над цените на стоките в града, което води до недоволство сред търговците на едро и дребно, най-вече сред гръцките.<br /> <br /> Част от турските военнопленници са изпратени на остров Сарай Ески на Тунджа, където мнозина умират от глад, холера и студ.<br /> <br /> Превземането на Одрин е последният решителен удар срещу Османската империя, който довежда до края на Балканската война. Обсадата и щурмът от 11-13 март струват на победителите общо 18 282 жертви (убити, умрели, ранени, безследно изчезнали), повечето от които са българи.<br /> <br /> На 12 април е подписано примирие, а на 30 май 1913 г. и Лондонският мирен договор. Българите обаче владеят града само четири месеца. Избухването на Междусъюзническата война и нейният неблагоприятен развой принуждава българската администрация внезапно да изостави Одрин без бой. Последните нейни представители напускат града с влак сутринта на 22 юли 1913 г.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/</em><br /> <br />