11.7.1302 г.: Фламандско гражданско опълчение разбива френски кралски рицари

В последните години на 13 век Филип IV съумява да предразположи към себе си фламандското градско население, което дотогава е съюзник на англичаните. Графът на Фландрия остава почти сам пред нахлулата през 1301 г. френска армия и е пленен, а Фландрия е присъединена към Франция.<br /> <br /> Още в същата година започват вълнения сред покорените фламандци, които силно притесняват френския наместник Шатийон. Въстанието обхваща цяла Фландрия.<br /> <br /> Родственикът на краля генерал-капитан граф д`Артуа води в бой 7,5 хиляди конника и 3-5 хиляди пеши наемници. Градското опълчение наброява 13-20 хиляди пеши бойци, като сред него има едва 10 рицари (командващите и тяхната свита), а останалите са пехотинци: лъчници, арбалетчици, копиеносци...<br /> <br /> Фламандците излизат от боя победители и събират от труповете на убитите рицари 700 чифта златни шпори, които за назидание на бъдещите поколения са окачени в една от градските черкви на Куртре &ndash; затова битката влиза в историята като &bdquo;Битката на златните шпори&rdquo;.<br /> <br /> Трудно е да се преоцени историческото значение на битката. Това е първият случай в средновековната история, когато пехота разгромява рицарска конница.<br /> <br /> Битката при Куртре обаче не слага край на претенциите на френския крал. След това войната с променлив успех продължила повече от две години. През 1305 г. фламандците са принудени да отстъпят на Филип голяма част от своята територия, да се признаят за негови васали, да накажат със смърт около 3000 свои граждани, да разрушат крепости и др.<br /> <br /> Войната с Фландрия е продължителна главно за това, че вниманието на Филип Хубави е отвлечено по това време от борбата с папа Бонифаций VIII.<br /> <br /> Още над 80 г. френските монарси предприемат безуспешни опити да поставят Фландрия в зависимост от френското кралство.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/</em><br /> <br />