На 13 юли 1793 г. водачът на Великата френска революция Жан-Пол Марат е убит във ваната на собствената си баня с кухненски нож от френската благородница и привърженичката на жирондистите Шарлот Корде.
Жан-Пол Марат е френски лекар и учен, останал в историята преди всичко със своята забележителна публицистична и политическа дейност по време на Френската революция, като водач на якобинците.<br /> <br /> Роден е на 24.5.1743 г. в Швейцария в семейството на учител. Родителите му напускат католическата църква и приемат калвинизма.<br /> <br /> Марат изучава медицина в Тулуза, в Бордо, в Париж, а след това в Холандия и Англия. Изучава също физика и философия. През 1773 г. в Лондон издава в два тома своя научен труд &bdquo;Философски опит за Човека&quot;, както и други научни съчинения.<br /> <br /> През 1774 г. публикува политическия си трактат &bdquo;Веригите на робството&quot;, в който изобличава монарсите, че водят народите към робство, като ги развращават и като изкореняват от съзнанието им самата мисъл за свобода. След като разбира, че няма да получи очакваното признание като теоретик, Марат пренасочва вниманието си върху болните и особено към бедните, като отделя много време за приложни експерименти.<br /> <br /> От 1775 г. е доктор по медицина. През 1776 г. се завръща във Франция и е назначен за лекар на гвардейците. Скоро обаче отново се обръща към социалните проблеми и участва в конкурс на Бернското икономическо дружество за най-добър проект за реформи на криминалното право.<br /> <br /> От 1789 г. година започва да издава знаменития вестник &bdquo;Приятел на народа&quot;, прочул се със скандалните разобличения. Призивите към насилие и апокалиптичните предсказания правят вестника популярен в низините на обществото и му спечелват многобройни врагове. Не веднъж Марат е принуждаван да прекъсва изданието и да се крие, а след обстрелването на масовата демонстрация срещу Людвик ХVІ на 17 юли 1791 г, дори потърсва убежище в Англия.<br /> <br /> През 1792 г. се връща във Франция и възобновява издаването на &bdquo;Приятел на народа&quot;. Скоро Марат е избран за депутат в Конвента. Той се отличава със своя радикализъм, бурен темперамент и с пламтящите си очи.<br /> <br /> Той гласува за посичането на краля, предупреждава за предателството на генерал Дюмуре, води бясна кампания против жирондинците, които успяват да му издействат заповед за арестуване. Оправдан от Революционния трибунал на 24 април 1793 г., Марат триумфално се завръща в Конвента, придружен от многочислена тълпа привърженици, и продължава да се бори с опонентите си. <br /> <br /> Марат страда от неизлечима кожна болест, от която се заразява още в юношеските си години, докато се грижи за бедните. Според други сведения, заболяването му има нервен и психосоматичен характер. За да се справи с непоносимите сърбежи, той често и задълго се потапя във ваната. Там дори пише статии и писма, беседва с посетители. Именно във ваната го застига смъртта му.<br /> <br /> С кухненски нож го убива 25-годишната Шарлот Корде, привърженичка на жирондистите, която Марат приема, вярвайки, че тя идва при него с ново сензационно разобличение на враговете на революцията.<br /> <br /> Шарлот Корде е подтикната към този отчаян акт от извършените от якобинците кланета, за които според нея е отговорен именно Марат.<br /> <br /> Мари Ан Шарлот дьо Корде д'Армон е родена през 1768 г. в Нормандия. Произхожда от аристократично, но бедно семейство. Учи в манастира &quot;Абе-о-дам&quot; в Каен, а след затварянето му през 1791 г. живее в същия град. В началото на революцията подкрепя жирондистите, чиито идеи за промените в обществото са относително умерени. Началото на якобинския терор променя ситуацията.<br /> <br /> На 9 юли 1793 г. Корде напуска Каен и пътува за Париж. Там си купува кухненски нож и написва писмо, с което обяснява причините за деянието си. Така въоръжена на 13 юли тя отива при Марат под предлог, че иска да го информира за подготовката на въстание от жирондисти в Каен.<br /> <br /> Отначало й е отказан достъп до трибуна, но след нейната настойчивост вечерта Марат все пак я приема. Корде се заема да му диктува имена на жирондисти от Каен и докато той ги записва, тя вади ножа и хладнокръвно го пробожда в гърдите. Корде дори и не прави опит да избяга от местопрестъплението. Процесът срещу нея е бърз и тя е осъдена на смърт. На 17 юли, четири дена след убийството, Корде е екзекутирана, без да се разкайва.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/</em><br /> <br />