На 1 март 1873 г. е представен промишленият образец на първата достатъчно надеждна и удобна пишеща машина. Нейни конструктори са Кристофър Шоулз и Карлос Гиден, но над нея е работил също и Самуел Соул, а Джеймс Денмор е основен спонсор.
Окончателният промишлен образец е предложен за производство на известната фабрика &bdquo;Ремингтън&rdquo;, произвеждаща оръжия, шевни и земеделски машини. През 1874 г. са произведени първите 100 машини.<br /> <br /> Идеята за това изобретение назрява отдавна в обществото. През 1714 г. в Англия е издадено кралско разпореждане, предписващо създаването на приспособление за печатане на различни текстове. Още същата година английската кралица Ана издава първият патент на Хенри Мил. За съжаление подробности за изобретението не са запазени.<br /> <br /> Едва през следващото столетие хората отново проявяват интерес към възможността за изпълнение на бързо печатане. Например през 1808 г. Пелегрино Тури, известен изобретател на копирна хартия, създава своя печатна машина. Тя не е запазена до наши дни, но са съхранени текстове, писани на нея.<br /> <br /> Печатната машина на Шуолз и Гиден, известна като &bdquo;Ремингтън-1&rdquo;, е първата серийно произвеждана и успешно продавана пишеща машина, трасирала пътя на следващите разработки.<br /> <br /> Всъщност Шоулз я патентова още през 1868 г., но за нейното усъвършенстване са нужни още пет години. През това време са създадени над 50 модела, като постоянно се отстраняват конструктивните недостатъци и се изменя клавиатурата и разположението на буквите.<br /> <br /> Формирането на разположението на буквите и знаците отнема почти 10 г. и завършва към 1878 г. Това се отнася както за броя на редовете от бутони и съответно за механичните лостове за задействане на буквите, така и за разположението на самите букви. Основните неудобства идват от разположените в съседство букви, тъй като при бързо писане лостовете им се застигат.<br /> <br /> Отначало буквите и цифрите са наредени в два реда клавиши по азбучен ред. Цифрите са във възходящ ред, като са икономисани знаците за 1 и 0 и вместо тях е решено да се ползват буквите I и О. Тази клавиатурата е доста широка и напомня клавесин:<br /> - 3 5 7 9 N O P Q R S T U V W X Y Z<br /> 2 4 6 8 . A B C D E F G H I J K L M<br /> <br /> Това разположение се оказва непрактично за работа, като често води до &bdquo;зацепване&rdquo; на съседни лостове. Постепенно се оформя разбирането, че клавиатурата трябва да бъде по-компактна. За целта Шоулз през април 1870 г. изменя формата на клавишите от дълги на кръгли, което позволява да се направят три реда клавиши. Триредната клавиатура изглежда така:<br /> ...A <strong>E</strong> I Y U <strong>O </strong><br /> B C <strong>D F G H J K L</strong> M<br /> <strong>Z X</strong> W <strong>V </strong>T S R Q P N<br /> <br /> Все още се запазва азбучната последователност на буквите, като на най-долния ред те са в обратна последователност. Следващите размествания на буквите не са резултат от задълбочени изследвания за честотата на употреба на отделните букви, а са плод на емпиричен опит.<br /> <br /> През юни 1872 г. в списанието Scientific American е публикувана фотография на машината с четириредна клавиатура, в която има само четири разлики от сегашния й вид:<br /> 2 3 4 5 6 7 8 9 &mdash; , ' |<br /> <strong>Q W E . T Y I U O </strong>-<br /> <strong>A S D F G H J K L</strong> M <br /> &amp;<strong> Z</strong> C X <strong>V B N</strong> ? : R P<br /> <br /> Фактически точно тази машина постъпва в серийно производство, впоследствие я наричат Remington No.I, като от нея са пуснати около 5000 броя.<br /> <br /> Сред първите купувачи на машината е знаменитият американски писател Марк Твен. Дълго време обаче на пишещите машини е гледано като на луксозна вещ. Преди да изминат 10 години, тя е приета за широко ползване.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет)</em><br /> <br />