13.8.1912 г.: За първи път български пилот лети в небето на България
На 13 август 1912 г. Симеон Петров става първият български пилот, който лети в небето на България с аероплан българска собственост. В следващите дни полети изпълняват Христо Топракчиев и Никифор Богданов.
<strong>Първопроходецът</strong><br /> <br /> Симеон Петров е роден на 1 септември 1888 г. в Русе. Завършва военно училище през 1907 г. и служи в 4-ти артилерийски полк в София.<br /> <br /> През 1912 г. след конкурс поручик Петров заедно с Христо Топракчиев и Никифор Богданов са изпратени в школата за обучение на пилоти на Луи Блерио в Етамп край Париж. Потеглят с влак на 9 април.<br /> <br /> По време на обучението си Петров предлага и придружен от Луи Блерио осъществява първия нощен полет в историята на Франция.<br /> <br /> При един от последните си полети над летище Етамп Петров се издига на височина от 1400 м, когато двигателят на самолета му „Блерио XI” се поврежда и спира да работи.<br /> <br /> Списание „Л'аеро” (L'Aero), орган на парижкия аероклуб, коментира: <em>“Мосю Петров, без да губи присъствие на духа, започва да се спуска с планиране спирално надолу и благополучно слиза на земята. Това е единственият случай в авиацията, когато внезапното спиране на мотора не е последвано от катастрофа.</em>” Във Франция по този повод излиза възпоменателна картичка с лика му.<br /> <br /> Впоследствие Петров заедно с Топракчиев разработват методика за приземяване на самолети със спрял двигател, която е приета в програмата за обучение на пилоти в школата на Блерио.<br /> <br /> Тримата български пилоти успяват да завършат курса само за 35 дни и след изпит пред специална комисия на френския аероклуб на 25 юли 1912 г. получават своите бревети. Те се нареждат сред първите хиляда пилоти в света – техните бревети са съответно с номера 949, 950 и 951.<br /> <br /> Не случайно самият Луи Блерио се изказва за тях така ласкаво: „Гордея се, че имам такива добри ученици като българите Петров, Топракчиев, Богданов. Не познавам други по-смели, по-умни, по-дисциплинирани, по честни хора от тях. Те се учат на всичко. <br /> <br /> На 7 август 1912 г. на гара София пристига първият самолет „Блерио-XI” с двигател „Гном” от 70 к.с. На 13 август Симеон Петров го изпробва във въздуха.<br /> <br /> Симеон Петров описва полета си така: <em>„13 август 1913 г. Първи чисто български полет. Излитам от летището край гарата. Идвам над София на 100 метра височина, летя над артилерийските казарми, където служех, Арсенала, над Лагера, над „Света Неделя”, отправям се към гарата, слизам на опразненото от публиката място...”</em><br /> <br /> Софиянци веднага тръгват на спонтанна манифестация, като понасят Симеон Петров на ръце.<br /> <br /> Единственият български самолет „Блерио XI” взема участие в Шуменските маневри, които са генерална репетиция за предстоящата война. Самолетът лети за атакуващата страна, но след първия разузнавателен полет се поврежда при кацане на импровизираното летище край Разград.<br /> <br /> <strong>Балканска война</strong><br /> <br /> В началото на Балканската война България има шестима пилоти и трима механици, включени в състава на въздухоплавателното отделение.<br /> <br /> Симеон Петров е спешно командирован в Русия за закупуване на още самолети. Изпълнил задачата си, Петров се връща в България към средата на октомври 1912 г.<br /> <br /> По време на Балканската война изпълнява редица бойни полети. Той е първият пилот, който извършва нощно разузнаване над Одрин (7.11.1912 г.), отразено от френския вестник „Илюстрасион”.` Пръв в света изпълнява полет над противникова територия (13.3.1913 г.), като полага основите на стратегическото разузнаване.<br /> <br /> <strong>Първа световна война и след това<br /> </strong><br /> През Първата световна война Петров е началник на 2-ро аеропланно отделение. Той конструира авиационните бомби тип „Чаталджа“, оказали се изключително успешна конструкция. Българското правителство откупува патента от капитан Петров за сериозната за тогава сума от 5200 лева. Впоследствие чертежите са отстъпени на Германия по силата на съюзния договор и бомбите са използвани от Централните сили до края на Първата световна война. Именно с тях е пометено съглашенското летище в Солун.<br /> <br /> Симеон Петров е първият началник на аеропланното училище, на аеропланната работилница и е основател на летище „Божурище”. Лично е обучил много пилоти.<br /> <br /> След Първата световна война Петров е уволнен от армията. За да се препитава, се занимава с каквото му попадне: става оксиженист, поправя автомобили, продава детски играчки. За известно време му потръгва внос на спортни стоки и най-вече на велосипеди. Водач е на българския колоездачен отбор на Олимпийските игри в Берлин през 1936 г.<br /> <br /> През 1938 г. създава дружеството „СИМОНАВИЯ“ (от СИМеОН АВИАтора), което първоначално внася грамофонни плочи от френската фирма „Пате Фрер”, а по-късно организира производството им в България. Марката на плочите е „Орфей“. Дружеството записва повече от 5000 плочи, които са основа на репертоара на Радио София.<br /> <br /> През 1947 г. дружеството „СИМОНАВИЯ“ е национализирано и е преименувано „Балкантон“. Самият Петров става работник-бобиньор в софийския Силнотоков завод.<br /> <br /> Първият ни авиатор умира забравен от всички на неизвестна дата през 1950 г. в София.<br /> <em><br /> /По материали в интернет/</em><br /> <br />