13.9.1651 г.: Дворцовата стража удушава Кьосем Валиде Султан
На 13 септември 1651 г. стражата в султанския дворец в Истанбул удушава с въже Кьосем Султан – най-влиятелната жена в историята на Османската империя, която управлява самостоятелно два пъти: от 1623 до 1632 г. и от 1648 до 1651 г. като Валиде султан на синовете си Мурад IV и Ибрахим I и на внука си Мехмед ІV.
<strong>Най-влиятелната жена в Османската империя<br /> </strong><br /> Кьосем е родена около 1582 (или 1589) г. с името Анастасия на островТинос, дъщеря е на гръцки или български християнски свещеник. Попаднала в харема на султан Ахмед I, тя става негова любима наложница. След смъртта му през 1617 г., Кьосем е преместена в Стария дворец, където са пращани жените на покойните султани.<br /> <br /> През 1623 г. обаче Кьосем се завръща като валиде султан на сина си Мурад IV (1623-1640). Поради непълнолетието му Кьосем валиде султан започва и да управлява самостоятелно като негов единствен регент до навършване на пълнолетието му през 1632 г. Така тя остава в историята като единствената жена, управлявала официално и самостоятелно една ислямска империя.<br /> <br /> През по-голямата част от властването на Мурад IV Кьосем валиде султан се намесва ефективно в управлението на Османската империя, като лично присъства на заседанията на Дивана дори и след като официално освобождава регентското си място.<br /> <br /> Мурад IV, който приживе забранява алкохола, умира през 1640 г. от цироза на черния дроб. След смъртта му на престола се възкачва малоумният му брат Ибрахим I, който поради менталните си проблеми не може да управлява самостоятелно огромната империя. Това дава възможност на Кьосем да продължи да диктува политиката в Османската империя.<br /> <br /> Ибрахим I обаче е убит вследствие на заговор, начело на който застава Главният мюфтия (според едно предание заговорът е извършен в отговор на заповедта на султана всичките му 280 наложници от харема да бъдат издавени).<br /> <br /> След убийството на сина й Кьосем изпреварва събитията и провъзгласява за султан внука си Мехмед IV, като го представя пред везирите на Големия Диван с думите:"Ето го! Вижте какво можете да направите с него!". И този път Кьосем се обявява за единствен регент на малолетния султан и като такава тя управлява от 1648 до 1651 г. Според други сведения едновременно с нея е валиде и султанската майка Хатидже Турхан.<br /> <br /> Най-голям враг на Кьосем се оказва Хатидже Турхан. Тя заповядва да убият Кьосем, след като разбира, че възнамерява да отстрани Мехмед от престола и да го замени с друг от внуците си.<br /> <br /> <strong>Малко история за титлата „Валиде”<br /> </strong><br /> До първия османски халиф Селим I (1512-1520), който отнел „знамето на пророка" от египетските мамелюци и го отнесъл в Истанбул, титлата носена от майката на владетеля е согдианската титла „хатун", а от Сюлейман Великолепни насетне е въведена за майка му Айше Хафса Султан (кримска татарка) новата титла Валиде султан.<br /> <br /> Титлата Валиде султан е еквивалент на западната „кралица-майка” и източната „царица-майка” или по-точно на „императрица-майка”. Позицията на Валиде султан е втората по важност в османската йерархия след тази на самия султан.<br /> <br /> Като майка на султана (според ислямската традиция „майчиното право е Божие право") Валиде султан упражнява огромно влияние върху управлението на Османската империя.<br /> <br /> През 17-ти век възкачването на редица неспособни или невръстни султани е причина за съсредоточаването на властта в ръцете на Валиде султанката, поради което този период от историята на Османската империя често се нарича „Султанат на жените”.<br /> <br /> Насетне като "валидета" се изявяват почти само 22 европейки, като първата е известната Хюррем султан.<br /> <em><br /> /По материали в интернет/</em><br /> <br />