140 г. Държавна печатница: Една от първите работи на възроденото княжество е грижата за книгопечатането
Предложението за създаване на българската полиграфия идва от министър-председателя Петко Каравелов
На 31 май 1880 г. Народното събрание гласува кредит от 50 000 франка за основаване на Държавна печатница в столицата. Със задачата се захваща Георги Яковлев Кирков, тогава главен инспектор в Министерството на народната просвета. Биографията му изобилства с интересни факти. Освен изявен математик, той е още картограф, график и типограф. Действителен член на Българската академия на науките. След Освобождението последователно е финансов съветник на Софийския губернатор Пьотър Алабин, председател на Софийския окръжен съд, народен представител в Учредителното народно събрание, пръв директор на Народната библиотека.
Кирков е натоварен да купи машини и материали от Германия и Австро-Унгария. Във Виена, по молба на министерството, в делото се включват братята Паница
За ръководител на бъдещата печатница е поканен специалистът по полиграфия от Загреб Иван Ловрич. Първоначално оборудването се поставя в сградата на Буюк джамия, днешният Археологически музей. Родната полиграфия стартира с три плоскопечатни машини, движени от парен двигател с мощност 5 конски сили, две тигелни машини американки, ръчна преса, книгорезачка и стереотипен апарат. Техниката е докарана с биволски коли от Ломското пристанище през снеговитата Стара планина.
Тържественото откриване е на 25 януари 1881 г. (7 февруари нов стил).
Иван Ловрич ни е оставил свидетелство за тържествения водосвет на Софийския митрополит дядо Милетий в присъствие на княз Александър I Батенберг и свитата му от тогавашни и бивши държавници. Не минало без “многая лета” и продължителното свирене на парната машина. После се пуснали всички печатарски машини. Иван Ловрич остава да живее в София. Тук създава своето семейство.Потомците му носят известната фамилия с гордост.
Пръв управител на печатницата е Спас А. Тумпаров. След него втори директор напълно заслужено става Георги Яковлев Кирков. Назначен е от новия министър на просветата д-р Константин Иречек. Той всъщност поставя въпроса за разширяването на печатната дейност и предлага да се открият цинкографско, галванопластично, гравьорно и словоливно отделение.
Старата сграда става тясна за новите дейности.
На 14 юни 1885 г. Петко Каравелов полага основния камък на строежа на внушителната сграда на пл. “Александър Невски”, днес Национална галерия “Квадрат 500”. Проектът е на виенския архитект Фридрих Шванберг.
Пренасянето на новото място се извършва тихо и “на бегом” поради апетитите на някои държавници да предоставят красивото здание на Народната библиотека или на някой музей.
През 1883 г. именно в Държавната печатница възниква първата работническа професионална организация в България - “Българско типографско дружество”.
През 1887 г. работниците печатари са 112. Чужденците са изключителни професионалисти с висока полиграфска култура. В печатницата до Девети септември 1944 г. работят видни партийни функционери, един от които е и Георги Димитров. По-късно и Тодор Живков се хвалеше, че подобно на вожда, и той е бил печатар.
През 1912 г. се изгражда северното крило, а през 1928 г. част от южното. Неговото продължение и цялото източно крило се завършват през 1936-38 г. През 1923 г. в двора на печатницата се построява Средното училище за книгопечатане и графически техники и Допълнителното вечерно училище по печатарство.
Детелина БАРУТЧИЕВА