Попълнете търсена ключова дума или фраза

140 години Апостола в премеждие: Смъртна присъда, която не уби, а донесе безсмъртие

https://blitz.bg/obshtestvo/140-godini-apostola-v-premezhdie-smrtna-prisda-koyato-ne-ubi-a-donese-bezsmrtie_news183097.html Blitz.bg

БЛИЦ припомня забравени и значими моменти от живота на героя

София, България 19 Февр. 2013, 17:30 1492 прочита 0 коментара
На 19 февруари се навършват 140 години от гибелта на Апостола на свободата Васил Левски. Тъжната годишнина ни дава повод отново да си припомним живота и делото на великия българин, останал в паметта ни като най-яркия образ на идеята за освобождение. Целият живот на Левски е изпълнен с интересни епизоди и важни събития. Самият той е едно изключително събитие в нашата история. БЛИЦ припомня някои от спорните или малко известни факти от живота на Апостола. Отделяме внимание и на неговия действителен принос към родината. Не претендираме за изчерпателност, а просто ще се опитаме да ви провокираме да си спомните това, което знаете, и да прочетете повече за онова, което не знаете. Защото Левски трябва да има задължително запазено кътче в паметта на всеки българин.
<strong>Епизод:</strong> След залавянето си в Къкринското ханче, Апостола е отведен в Ловеч, оттам във Велико Търново, откъдето го изпращат в София. Там вече го очаква назначената специална комисия, която разследва арестуваните по обира на хазната на Арабаконашкия проход. Председател на комисията е ген. Али Саиб паша - председател на държавния съвет в империята. Член на специалната комисия е майорът от генералния щаб на турските войски Шакир бей. Също и хаджи Иванчо Хадживеличков Пенчович &ndash; член на държавния съвет към империята.<br /> <br /> След като е докаран в София, Левски е разпитван общо шест пъти. Последният му разпит е проведен на 9 януари 1873 година. По време на разпитите се провеждат много очни ставки на Левски с дейци от организацията. Всички те издават и потвърждават неговата роля в нея. Сред по-известните са Димитър Общи &ndash; инициаторът на обира, Дидьо Пеев &ndash; главният отговорник за тайната поща, Вутьо Ветов &ndash; съучастникът на Левски в убийството на слугата на Денчо от Ловеч, Анастас Попхинов &ndash; членът на плевенския комитет, с когото Левски се скарва заради прочетени тайни писма и др.<br /> <br /> Апостола изгражда защитата си на основите на правата на християните според Хатихумаюна, за <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>да не издаде някого и организацията</strong></span>. Той подчертава няколко пъти, че е търсил законни пътища за изменение на живота в Империята. Левски се разграничава от дейността на Димитър Общи, за да избегне криминални обвинения. Очаквало се Великото везирство да освободи всички освен обирачите на пощата, защото политически процес не е в интерес на Турция и вреди на авторитета ѝ пред Европа. <br /> <br /> В инструкциите към съдиите е записано да се накажат строго само ръководителите. В състава на съда са включени и българите: х. Мано Стоянов и Пешо Тодоров като представители на българската община в града. Включени са още мюсюлмани и евреи. <br /> <br /> Представата ни за Левски пред съда, когато пази мълчание на въпросите за имена и съучастници, не е вярна. Той говори доста, опитвайки се все пак да не изложи на риск неразкрити още членове на комитети и тяхната дейност. Когато обаче пред него изсипват чувала с архива на БРЦК, попаднал в турски ръце по вина на Наталия Каравелова, той &bdquo;сбърква конците&ldquo; &ndash; по цветистия израз на Захарий Стоянов. Апостола е спазвал принципна позиция при разпитите, отговарял е лаконично - &bdquo;не знам&ldquo;, &bdquo;не познавам&ldquo;, &bdquo;не ми е известно&ldquo;. Не е издал нито едно име и успешно е попречил на опитите за разкриване и разбиване на създадените от него тайни революционни комитети. По-късно турските власти разпространяват <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>слухове, че Левски е искал помилване от султана</strong></span>. Такова твърдение е абсолютно нелепо и лишено от здрав смисъл.<br /> <br /> Въпреки представените доказателства, основания за смъртна присъда все пак няма. Когато се готви бунт срещу империята, но той не е избухнал, законът предвижда заточение. Убийството на чорбаджийския слуга също не е достатъчно, тъй като не е предумишлено и не е доказано като такова. Както вече стана ясно, обаче, турците доста са бързали да приключат въпроса и най-вече да окачат Апостола на въжето. Смъртната присъда срещу Васил Левски е в противоречие дори с действащото наказателно право в османската империя.<br /> <br /> Българите членове на специалната комисия не подписват протокола. Това са Иванчо Хаджипенчович, Мано Стоянов, Петър Тодоров Желявеца и Мито Каймакчийски, които са направили всичко възможно да спасят Апостола. Така комисията отказва да се съгласи с протокола и принуждава султана сам да издаде заповед за смъртно наказание.<br /> <br /> Смъртната присъда е издадена на 14 и е потвърдена на 21 януари 1873 г. Процесът завършва, а комисията е иззела функциите на съд, което е недопустимо по законите на самата империя. 60 подсъдими са осъдени на затвор и заточение и двама са обесени &mdash; Димитър Общи и Васил Левски. <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Присъдите са потвърдени от султана</strong></span> по целесъобразност. За да не се навреди на турската дипломация, не са извършвани по-мащабни разследвания и гонения. По същата причина съдебният процес и смъртната присъда са в София, а не в Цариград, където би трябвало да бъде изпратен човекът, опитал се да разтури цяла една империя. <br /> <br /> Последните мигове на Левски преди обесването му са разказани от отец Тодор Митов &ndash; повикан от турците да извърши ритуала пред екзекуцията, както повелява християнския обичай. Той трябвало да изповяда Левски. Историята отец Тодор разказал няколко пъти на различни хора, поради което има и известни разминавания. В общи линии нещата протекли по следния начин.<br /> <br /> На 6 февруари (19 февруари нов стил) било вторник, пазарен ден. Тъкмо във вторниците турците бесели осъдени &ndash; за назидание на християните в деня, когато имало повее хора по улиците. Самата екзекуция започнала рано сутринта. Отец Тодор бил единственият българин наоколо, ако не се броят няколко притичващи деца, любопитстващи да видят какво се е случило. Българите се изпокрили от страх да не бъдат заподозрени в съучастие с Апостола. <br /> <br /> Той е изведен от казармите, намиращи се близо до конака &ndash; бъдещия княжески дворец, днес на пл. &bdquo;Александър Първи&ldquo;. С вързани ръце той е доведен до бесилката. Софийският управител Мазхар паша нарежда на отец Тодор да се приближи до Левски, за да извърши ритуала, а самите турци се оттеглят настрана. Тогава <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Апостола се изповядва</strong></span>. Във всичките си разкази по-късно Тодор Митов отказва да съобщи какво е изповядал Левски, защото църковният закон не му позволява. Единствено пред Захарий Стоянов той разкрил думите на Левски. Пред попа той казал, че каквото е правел, мислел, че е за народа. Искал прошка от Бог и от народа. Помолил отеца да го споменава в молитвите си като дякон Игнатий. Разкаял са за убийството на чорбаджийския слуга. &bdquo;Бил хладен, но малко заплакал&ldquo;.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>&bdquo;Всичко, което съм сторил, сторих го за отечеството си&ldquo;</strong></span> &ndash; това се смята, че са последните думи на Апостола.<br /> <br /> След това главата му е била покрита, двама цигани го покачили на едно буре и го блъснали. Почти целия ден тялото на Апостола е висяло на въжето, за назидание на българите да не си и помислят да се бунтуват. <br /> <br /> Привечер тялото на Левски е свалено от бесилката и е погребано в близките гробища, които били изоставени и в тях погребвали престъпници. Наричали ги &bdquo;<span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>позорните гробища</strong></span>&ldquo;. След това то е изкопано от там. Според изследванията на Николай Хайтов, няколко българи ги измъкват от там и ги погребват в църквата &bdquo;Света Петка Самарджийска&ldquo;. <br /> <br /> През 1956 г. археолозите Стамен Михайлов и Георги Джингов разкриват в църквата &bdquo;Света Петка Самарджийска&ldquo; в центъра на София погребение на скелет, вписан с индикация № 95, около което избухва спор дали това не е тялото на Левски. Учените твърдят, че не е, но според някои устни сведения точно това е мястото, на което тялото тайно е препогребано след обесването. Останките са небрежно откопани и пренесени в чувал до хранилището на новооснования Софийски археологичен музей, където изчезват безследно. <br /> <br /> Най-яростно тази теза е защитавана от Николай Хайтов. Той настоява многократно на църквата &bdquo;Света Петка Самарджийска&ldquo; да се постави паметна плоча, която да указва, че там е бил погребан Левски. До края на живота му това не се случи. Плочата стана факт точно преди една година. <br /> <br /> Според повечето историци, обаче, това не е мястото на гроба на Левски. Тя смятат, че тялото му остава на позорните гробища, тъй като българите се страхували да го погребат по християнски, за да не ги заподозрат в участие в революционния комитет. Те се намират в близост до днешната болница &bdquo;Царица Йоанна&ldquo; (ИСУЛ).<br /> <br /> <strong>Кое е важното:</strong> Подробностите около последните мигове на Васил Левски са малко или много познати на българите. Разбира се, има детайли, които се пропускат и клишета, от които не може да се избяга. Важното, обаче, е, че 140 години по-късно темата не е спирала да вълнува българите. <br /> <br /> Фактът, че Левски е опитал да защити себе си и организацията по време на разпитите е от голямо значение. Още по-впечатляваща е смелостта, с която той посреща съдбата си, защото много добре знае, че няма да му се размине. Все пак до последно той изпълнява това, за което е намислил да даде живота си &ndash; свободата. И се случва точно така, както той предрича &ndash; &bdquo;Ако спечеля, печеля за цял народ. Ако изгубя, губя само мене си&ldquo;.<br /> <br /> Важно е да се уточни, че Левски е посрещнал смъртта смирено и спокойно. Няма го гръмките фрази и пророкувания, които някои разказвачи слагат в устата му пред лицето на бесилката. Той моли за прошка и разбиране за това, което е направил.<br /> Въпросът за гроба на Левски също вълнува отдавна. Заради него историци и изследователи неведнъж са стигали до люти кавги. Клишето, че не трябва да знаем къде е гроба му, защото всички го носим в сърцата си, звучи интересно, но не дава право търсенето де бъде спряно. Ако костите му са били преместени от родолюбиви българи, за да бъде погребан по християнски, това трябва да се знае заради нашата собствена чест. Ако са били унищожени заради комфорта на комунистическата власт по онова време, която се е притеснявала една църква да не стане обект на поклонничество, и това трябва да се знае, за да се разкрие истинското лице на хората от онова време.&nbsp;Ако пък тялото му е останало във въпросните позорни гробища, хубаво е мястото да бъде почетено и когато минаваме оттам, да потреперваме. <br /> <br /> Най-важно от всичко, обаче, е не как е умрял Апостола, а как е живял. Да научим повече за делото, да разберем с какво то е толкова велико, да се поучим от един необикновен човек. Да заобичаме свободата като него. Да се борим за нея като него. И да научим децата си на същото, защото това е един безценен урок, който ще ги превърне в свободни хора и добро българи. И докато истината за гроба му и за залавянето му оставят много въпросителни, то значението му за нашия живот и нашата свобода да бъде поставено вън от всякакво съмнение. <br />

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

0 Коментара:

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.Приемам