15.2.1989 г.: Съветската армия се изтегля от Афганистан

На 15 февруари 1989 г. една снимка обиколи света: Командващият 40-а съветска армия генерал Борис Громов с голям букет в ръце (посред зима!) и синът му Максим на моста над Аму Даря, съединяващ Афганистан с Узбекистан. Зад тях се вижда бронетранспортьор.

Фотографията е запечатала края на съветската инвазия в Афганистан, когато и последните подразделения се завръщат на съветска територия. От деня на нахлуването са изминали 9 години, 1 месец и 19 дни. Според официалната версия генералът последен преминава граничната река и заявява: &bdquo;Зад гърба ми не остава нито един съветски войник.&rdquo;<br /> <br /> Изявлението на генерал Громов обаче е символично и не бива да се възприема буквално, защото не съответства съвсем на действителността. В Афганистан остават 417 пленени военнослужещи, както и граничните поделения, които прикриват изтеглянето и минават по моста едва в края на деня, а ако се държи на точността, то съветски граничари се намират на територията на Афганистан до април същата година. Освен това отделни съветски военнослужещи са преминали на страната на муджахидините и доброволно остават в Афганистан.<br /> <br /> За изминалите 24 години въпросителните около войната в Афганистан не намаляват. По време на Съветския съюз истината се криеше старателно, но и след огласяване на голяма част от архивите за много от фактите няма достатъчно обяснение.<br /> <br /> И досега липсва еднозначна оценка за тази война, споровете около нея не губят актуалността си. А войната в Афганистан трябва да се оцени от различни гледни точки &ndash; политическа, военна, икономическа и нравствена.<br /> <br /> Ако върнем лентата на времето към началото на инвазията от 25 декември 1987 г., следва да се припомни, че Априлската революция в Афганистан изобщо не беше изгодна за Москва, защото там предпочитаха държавата да остане буферна между южните съветски републики и надигащия се ислям на юг.<br /> <br /> Решението за нахлуването е взето на 12 декември на заседание на Политбюро на ЦК на КПСС е оформено със секретно постановление № 176/125. Подпис не полага само министър-председателят Алексей Косигин, това е неговият разрив с лидера Леонид Брежнев и още следващата година Косигин е освободен от всички постове и длъжности, като е изпратен в пенсия. Началникът на Генералния щаб маршал Николай Огарков също изказва становище, че проблемите в Афганистан трябва да се решават преди всичко с политически методи.<br /> <br /> Поредната 21-а молба на афганистанското правителство за оказване на военна помощ обаче е изпълнена. Първоначално в Афганистан в състава на 40-а армия са въведени три дивизии, една бригада, два отделни полка, както и няколко авиационни подразделения. След няколко месеца влизат още една дивизия и два полка. Общата численост на контингента тогава е 81 хиляди души, от които 61 хиляди са в бойните части.<br /> <br /> Към 1985 г. в Афганистан се намират четири дивизии, пет бригади, четири отделни полка, шест отделни батальона, четири авиополка със самолети и три вертолетни полка. Заедно с тиловите, медицинските, ремонтните, строителните и други части личният състав наброява 108 хиляди души, от които 73 хиляди в бойните части. Тази численост никога не е надвишена.<br /> <br /> Общо през Афганистан преминават 620 хиляди военнослужещи: 525 хиляди от армията, 90 хиляди от КГБ и 5 хиляди от вътрешни войски на МВР.<br /> <br /> Според западни експерти тази войска е подготвена за широкомащабни операции в Европа, но не и да противодейства на партизанска война. &quot;Тяхната екипировка беше неподходяща, военната доктрина - консервативна, а командването - трудно подвижно&quot;(сп. &quot;ARMOR&quot;, Noah Kanter). Срещу тях противостоят 90 хиляди партизани, от които само около 20 хиляди активно и постоянно участват в бойните действия.<br /> <br /> Според официални източници решението за навлизането на съветските войски в Афганистан е обусловено от необходимостта да се осигури безопасността на Съветския съюз, да се съхрани политическото му лидерство в света, което не би могло да продължи, ако в ДРА бъде свален дружеският режим. Напомня се, че през февруари 1979 г. в Иран побеждава Ислямската революция, въстанието на афганистанската 17-а дивизия в Херат през следващия месец и приближаването на страната към ръба на гражданската война.<br /> <br /> Бедата е, че Москва попада в клопката на &quot;колониалното мислене&quot;, като допуска, че с военни средства може да реши чужд национален политически проблем. И забравя вековния горчив опит на британците, че тук никой нашественик не се е застоял продължително. В книгата си &quot;Дипломацията&quot; бившият държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър описва многовековната трагедия на руската външна политика: цивилизована Русия има лошия шанс да е заобиколена от диви племена на юг; за да успокои границите си, тя ги покорява и включва в империята, но така границата се изтегля до още по-диви племена и проблемите само се задълбочават.<br /> <br /> Държавното ръководство на СССР няма визия за решаване на създадените тежки вътрешни обществено-политически проблеми в Афганистан, тъй като там още в първите месеци след Априлската революция грубо се копира и налага съветския социализъм: избити са хиляди молли и разрушени стотици джамии, отнета е земята от едрите земевладелци и се колективизира. Афганистанското ръководство бързо и тотално губи битката с талибаните за ума и сърцата на афганистанците.<br /> <br /> Сбъдват се думите на маршал Огарков: Съветската армия изпълнява поставената задача да стабилизира във военно отношение на Бабрак Кармал; Муджахедините не провеждат нито една мащабна операция и не превземат нито един голям град, макар да контролират 3/4 от територията на страната. Въпреки това по-нататъшното пребиваване на 40-а армия в Афганистан става все по-безперспективно.<br /> <br /> Във военно отношение Съветският съюз не губи войната, но не я и печели. (Сега там същото се повтаря и от НАТО.) Той оставя една функционираща власт с активно действащи 300-хилядни въоръжени сили, които успешно се съпротивляват още три години до 1992 г. и надживява разпадането на СССР. Ако нещо е съдбоносно, то е спряното снабдяване на афганистанската армия с гориво, боеприпаси и резервни части за техниката.<br /> <br /> Влизането на контингента от Съветската армия сега често се определя като &ldquo;агресия&rdquo;, &ldquo;интервенция&rdquo;, &ldquo;окупация&rdquo;. Но формата на престоя на съветските войски в Афганистан не дава основания да се говори за окупация. Те имат същия статут, както някога САЩ в Южен Виетнам и сега силите на ИСАФ в Афганистан: и в трите случая чуждите армии не експлоатират природните ресурси, не преподчиняват икономиката на страната за своите нужди, не замразяват авоарите на страната в чужди банки, не налагат волята си на правителството. И в трите случая на Виетнам и на Афганистан е оказвана огромна военна, политическа и икономическа подкрепа.<br /> <br /> В конкретния случай, ако се отчетат обемите на хуманитарната помощ и средствата за нейното доставяне, следва изводът, че Афганистан е експлоатирал икономиката на СССР. Москва ежегодно отделя от бюджета си за подкрепа на правителството в Кабул около 800 милиона долара, а годишната издръжка на 40-а армия годишно струва около 3 милиарда долара.<br /> <br /> Впоследствие министър-председателят на СССР Н. Рижков сформира група от експерти, които да изчислят стойността на войната за Съветския съюз. Резултатите за засекретени. Според ген. Громов данните са толкова зашеметяващи, че никой не се решава да ги оповести.<br /> <br /> Според западни анализатори най-блестящо е проведена операцията по изтеглянето в началото на 1989 г., когато близо 100 хиляди войници, 500 танка, 4 хиляди оръдия и 16 хиляди автомашини напускат без загуби територията на Афганистан. Това обаче не е точно така. Хората са изтеглени организирано, но например в южното подножие на прохода Саланг през Хидукуш и сега край пътя стои изоставена цялата техника на една дивизия.<br /> <br /> Според официалната статистика, направена десет години след войната, безвъзвратните човешки загуби на СССР са 15 031 души (Съветска армия &ndash; 14 427, КГБ &ndash; 576, МВР &ndash; 28). Санитарните загуби са почти 54 хиляди души (ранени и контузени, вкл. 6669 инвалиди), 416 хиляди са заболелите. От 417 пленници през следващите три години се завръщат едва 119, около 30 отказват да се върнат в родината и емигрират на Запад.<br /> <br /> Според изследване на руския Генерален щаб загиналите са около 26 хиляди, от които 3000 са офицери, включително четирима генерали.<br /> <br /> Не бива да се пропуска &bdquo;Афганистанския синдром&rdquo;. По информация от ноември 1989 г., 3700 ветерани от Афганистанската война са се намирали в затвора, 60% страдат от алкохолизъм или наркотична зависимост, 75% са се развели или са пред развод, над 2/3 от ветераните често напускат работата си заради конфликти, 90% от студентите-&bdquo;афганци&rdquo; имат проблеми със следването.<br /> <br /> Загубите на бойна техника включват: 147 танка, 1314 бронирани машини, 510 инженерни машини, 11369 камиона и бензиновози, 433 артилерийски системи, 118 самолета и 333 вертолета. Същевременно според бившия заместник-командващ на 40-а армия по въоръжението ген. В. Корольов са загубени 385 танка и 2530 бронирани машини.<br /> <br /> Често се прави съпоставка между действията на Съветската армия в Афганистан и Армията на САЩ в Южен Виетнам, които станаха в близки периоди от време. Приликите са относителни, а разликите са съществени. Например на страната на Виетконг се бият цели редовни северовиетнамски полкове. САЩ свой ред участват във втората половина от войната с 540 хиляди войници.<br /> <br /> Във Виетнам за осем години загиват 58 хиляди американци, от тях 47 хиляди са бойни загуби. Загубите в авиацията са 3339 самолета (включително 30 стратегически бомбардировача Б-52 &ldquo;Стратофортрес&rdquo;, но без да се отчитат загубените самолети от армейската авиация). Загубите на вертолетите са 4892. За разлика от Съветския съюз САЩ не успяват нормално да изведат войските си: евакуацията е толкова спешна и толкова лошо организирана, че по времето й са допуснати многобройни загуби на вертолетна техника. Част от вертолетите просто са изхвърлени в морето, за да се освободи място на самолетоносача, с който се извършва евакуацията.<br /> <br /> Правят се опити да се сравни съветската инвазия и сегашната операция на ИСАФ. Разликите са очевидни: ИСАФ е коалиция от 37 държави и води операцията с двойно повече войски, докато Съветският съюз единствен подкрепя правителството в Кабул; Муджахедините получават огромна подкрепа от САЩ и от Запада, докато сегашните талибани са ограничени в получаваната помощ само от ислямски страни; САЩ и съюзниците им превъзхождат неимоверно талибаните в технологично отношение, особено в безпилотните ударни средства. Въпреки това коалицията ИСАФ още към август 2012 г. призна загуби от 3150 души.<br /> <br /> След като изтеглят бойните си поделения, САЩ и техните съюзници от НАТО (за разлика от СССР) възнамеряват да продължат подкрепата на Кабул финансово, материално и с хора.<br /> <br /> Честният подход към събитията изисква да се признаят и нелицеприятни факти. И руснаците, и от силите на ИСАФ са извършвани военни престъпления. Сегашните са твърде пресни и се помнят, затова може да се пропуснат. Струва си обаче да бъдат дадени примери от руската инвазия: Още на втората седмица след нахлуването, на 9 и 10 януари 1980 г. избухват два въоръжени метежа в афганистански артилерийски полкове в Баглан (Северен Афганистан) и в Кабул. Те са потушени от съветски части, като и в двата случая са убити по около 100 афгански войници.<br /> <br /> След малко повече от месец, на 20 февруари, в Кабул избухва антиправителствено въстание. Тогава е убит старши лейтенант Александър Вовк от 357-и парашутно-десантен полк. Веднага след инцидента група офицери и прапоршчици начело със заместник-командира на полка майор Виталий Забабурин се качват на няколко БТР и отиват на мястото на убийството. Движейки се по улицата, те започват да хвърлят в дворовете гранати и да обстрелват къщите с автомати и картечниците на БТР. След тази кървава разправа хиляди негодуващи кабулчани излизат на улиците и започват безредици, при които загиват стотици от тях.<br /> <br /> Констатирани са и редица други случаи за убийства на мирни жители от съветски военнослужещи, за измъчвания и убийства на пленени муджахидини. Например причината спецназовци да убиват мирни афганистанци е стремежът да не бъде разкрито местонахождението на групата им. Когато случайни минувачи се натъкват на спецназовска засада, те са убивани безжалостно.<br /> <br /> Понякога военните трибунали са осъждали съветски военнослужещи на различни срокове затвор или на разстрел за изнасилване или убийства на афганистанци.<br /> <br /> В съветската инвазия и в сегашните действия на ИСАФ има разлики. По-важна обаче е степента на общност: Афганистанците нямат основания да обичат европейците, те не искат да са европейци и не споделят европейските ценности - те се развиват по свой цивилизационен ислямски път, който поне в обозримо бъдеще няма да се съедини с нашия. И това не е нещо ново.<br /> <br /> Ганчо КАМЕНАРСКИ<br /> <br /> <strong>Бележка на редакцията на БЛИЦ: Утре, 16 февруари, нашите читатели ще имат възможността да прочетат логичното продължение на тази публикация под заглавие &bdquo;16.2.2002 г.: 11 г. български военни в Афганистан. И какво от това?!&rdquo;</strong><br /> <br />