15.7.1799 г.: Намерен е Розетският камък в Египет

Камъкът е намерен от френския капитан Пиер Франсоа Бушар. Той оценява важността на камъка и го изпраща в Кайро, където година преди това по заповед на Наполеон е открит Институт за Египет (Institut de l'Egypte).<br /> <br /> През 1801 г. французите претърпяват поражение в Египет от англичаните и са принудени да им предадат &bdquo;камък от черен гранит&rdquo; заедно с други ценни паметници. Пренесен е в Лондон, където е изложен в Британския музей от 1802 г. Той е сред най-посещаваните обекти в музея.<br /> <br /> Направен анализ през 1999 г. показва, че това е гранодиорит &ndash; преходна магматична порода между гранит и диорит. Погрешно е идентифициран като черен базалт, тъй като е покрит с палмов (бразилски) восък за предпазване от пръстите на посетителите. Когато през 1999 г. камъкът е почистен, отдолу се показва тъмносив оттенък.<br /> <br /> Розетският камък представлява масивна плоча със средни размери 118&times;77&times;30 см, тежи около 750 кг. На него са издялани три еднакви по смисъл текста: два са на древноегипетски език - с древноегипетски йероглифи и с демотично писмо, и един на старогръцки език. Старогръцкият език вече е бил добре изучен от лингвистите и съпоставянето на трите текста довежда до разшифроване на египетските йероглифи.<br /> <br /> Разчитането е затруднено от факта, че плочата е част от по-голяма стела с около 30 см., но останалите части не са открити. Нито един текст не е запазен изцяло. От 54 реда в гръцкия текст са запазени 27, а останалите са частично загубени. Най-пълен е демотическият текст &ndash; 32 реда, от които на 14 липсва част от дясната страна. Най-много е пострадал йероглифния текст.<br /> <br /> Именно тази невъзможност да бъдат наложени 1:1 трите текста затрудняват разчитането на Розетския камък.<br /> <br /> Текстът на камъка представлява благодарствен надпис, отправен през 196 пр.н.е. от египетски жреци към Птолемей V Епифан - монарх от династията на Птолемеите. В този период много подобни документи се разпространявали на два или на три езика, което сега се оказва твърде полезно за лингвистите.<br /> <br /> С разшифроването на текстовете върху камъка успоредно се занимават французинът Силвестър де Саси, шведският дипломат Д. Окерблад, английският учен Томас Юнг и французинът Жан-Франсоа Шамполион.<br /> <br /> Шамполион постига успех, като използва метод, който става ключов за разбирането на египетски текстове. Той предлага принципите за дешифриране на йероглифното писмо на древните египтяни и определя последователността в развитието на египетската писменост - йероглифна, йератична, демотична.<br /> <br /> На 23.9.1822 г., след шестнадесетгодишна съсредоточена работа, Шамполион изнася лекция пред членовете на Академията, в която представя разчитането на Розетския камък.<br /> <br /> <em><span style="font-size: larger;"><strong>Биографична справка за Жан Франсоа Шамполион:</strong></span><br /> <br /> Роден на 25.12.1790 г. във Франция. Едва 5-годишен сам се научава да чете; 9-годишен вече знае гръцки и латински; на 11 г. чете Библията в староеврейския й оригинал, на 13 започва да се занимава с арабски език, а после с коптски; 15-годишен изучава персийски след което се заема с най-трудните езици на древния Изток: зендски, пехлевски, пресийски и санскритски.<br /> <br /> Седемнадесетгодишен той става член на Академията на науките в Гренобъл. Вместо встъпителен реферат прочита увода на книгата си &rdquo;Египет през царуването на фараоните&rdquo;.<br /> <br /> Умира на 41 г. след тежка експедиция в Египет.<br /> <br /> /По материали в интернет/<br /> </em><br />