На 16 юли 1989 г. в Аниф, Австрия, умира на 81-годишна възраст бележитият австрийски диригент Херберт фон Караян – работил 35 г. с Берлинския симфоничен оркестър и оставил след себе си едни от най-хубавите музикални записи.
<strong>Ранни години<br /> </strong><br /> Херберт фон Караян е роден на 5.4.1908 г. в Залцбург в семейство на емигранти от гръцка Македония, като при раждането си е наречен Хериберт. През 1792 г. неговият пра-прадядо гръцкият арменец Георгий Караянис, едър търговец в саксонския град Хемниц, получава от курфюрста Фридрих Август рицарската титла ритер. Затова пълното име на диригента е рицар Хериберт Ритер фон Караян.<br /> <br /> От 1916 до 1926 г. учи в консерваторията Моцартеум в Залцбург, където получава импулс да започне да дирижира. За първи път дирижира опера (&bdquo;Саломе&rdquo; на Щраус) едва на 21 г. През същата 1929 г. е първи капелмайстор в градския театър на Улм в Германия.<br /> <br /> През 1934 г. за първи път дирижира Виенския филхармончен оркестър. На следващата година става най-младият Генерален музикален директор в Германия, гостува като диригент в Брюксел, Стокхолм, Амстердам и други градове.<br /> <br /> През 1937 г. е първата изява на фон Караян с Берлинския филхармоничен оркестър и с Берлинския държавен оперен театър.<br /> <br /> <strong>Средвоенни години</strong><br /> <br /> През 1946 г. във Виена е първият следвоенен концерт на Караян с Виенския филхармоничен оркестър. След това съветските окупационни власти налагат забрана върху неговите изяви като диригент заради членството му в НСДАП. (Става член на нацистката партия още на 8 април 1933 г., само два месеца след като Хитлер идва на власт.) През следващата година забраната е отменена. После дирижира в Милано и Лондон.<br /> <br /> През 1955 г. е назначен за пожизнен музикален ръководителна Берлинския филхармоничен оркестър като наследник на Вилхелм Фуртвенглер. От 1957 до 1964 г. е художествен ръководител на Виенската държавна опера, тясно свързан е с Виенския филхармоничен оркестър и със Залцбургския фестивал, където основава Великденския фестивал. Продължава да дирижира и записва до смъртта си през 1989 г.<br /> <br /> <strong>Караян и звукозаписът</strong><br /> <br /> През целия си творчески път Караян гледа на класическата музика със съзнанието, че тя може да бъде поднесена масово в достъпен вид. Той е първият, който прегръща идеята за СД дисковете и записите върху тях. Караян предчувства много от идеите на нашето съвременно медийно общество и се стреми те да станат реалност, колкото се може по-бързо. Няма друг диригент, осъществил повече звукозаписи от него - на практика Караян издава почти целия си огромен репертоар, състоящ се в голямата си част от произведения на немските романтици, особено Бетовен и Вагнер, за които той се слави с изключително точната и безукорна тяхна интерпретация.<br /> <br /> Сравнително малко е известно, че фон Караян изиграва важна роля в оформяне на формата на цифровия аудиозапис на компактдиск. Той способства признаването на тази технология със своя авторитет. През април 1980 г. участва в първата пресконференция, посветена на СД, а през 1987 г. присъства при откриването на първия в Европа завод за производство на дискове. Първите прототипи на компакт-дисковете имат продължителност на възпроизвеждане 60 мин. Често се твърди, че установеният стандарт от 74 мин. е възприет, за да побере Девета симфония на Бетовен.<br /> <br /> Фон Караян първи открива и огромния потенциал във филмирането на опери. Работи в сътрудничество с Франко Дзефирели и с него поставя &bdquo;Бохеми&rdquo; през 1963 г. в Ла Скала и една година по-късно &bdquo;Травиата&rdquo;.<br /> <br /> Той е диригент и режисьор на филмите &quot;Палячи&quot;, &quot;Кармен&quot; и &quot;Девета симфония&quot; от Лудвиг ван Бетовен.<br /> <br /> Строежът и дизайнът на представителната Гросес фесшпилхаус в Залцбург (1960) и революционната Филхармония на Ханс Шароун в Берлин (1963) са създадени под негово влияние.<br /> <br /> <strong>Караян и България</strong><br /> <br /> През 1926 г. Херберт фон Караян се дипломира в Моцартеума в специалност пиано, изпълнявайки Първи клавирен концерт на Панчо Владигеров. Вероятно за този избор той е повлиян от своя преподавател Бернхард Баумгартнер, който през август 1924 г. в рамките на Залцбургския фестивал прави спектакъл със съвременна музика, в който е включен Първи концерт за цигулка от Панчо Владигеров, а после изнася и други концерти с творби на българския композитор.<br /> <br /> Караян е работил с български изпълнители като Николай Гяуров, Райна Кабаиванска, Анна Томова-Синтова, Антон Дяков, Алексис Вайсенберг, Софийския радиохор (Мусоргски, Борис Годунов), с Хора на Софийска национална опера (Верди, Реквием); Дирижира два концерта с Виенската филхармония в НДК (8 и 9 март 1983).<br /> <br /> В началото на 80-е години Караян прекарва известно време на лечение в Банкя.<br /> <br /> Дъщерята на Маестрото, джаз-изпълнителката Арабел Караян, от години живее и твори в България.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/</em><br /> <br />