16.7.1054 г.: Започва големият разкол между Източната и Западната църква
На 16 юли 1054 г. завършват с неуспех църковните преговори с представители на римския папа, което се счита за начало на Източно-западната схизма. Настъпва разкол в Християнската Църква, в резултат на който окончателно се обособяват римокатолическата църква на Запад и православната на Изток.
<strong>Разколът</strong><br /> <br /> През 1053 г. се очертава разделението по същество. В Константинопол патриарх Михаил Кируларий се страхува, че ако императорът стане зависим от военен съюз със Запада (заради нахлуващите нормани), то църквата в Константинопол ще трябва да се съобразява с Рим. За да не стане това, той нагрубява католическите прелати, участващи в преговорите, католическите обреди са отречени като покварени, а католическите църкви в Константинопол са принудително затворени.<br /> <br /> През 1054 г. римският папа Лъв ІХ, вече на смъртен одър, изпраща в Константинопол свои посланици-легати начело с кардинал Хумберт за разрешаване на конфликта.<br /> <br /> След тримесечно напразно очакване патриархът да ги удостои с аудиенция, кардинал Хумберт, убедил се в неговата недоброжелателност, издава на 16 юли була от името на папата за отлъчване на Михаил Керуларий от църквата. В нея са изброени провинения на Михаил Керуларий и на Източната църква - че препокръствали католици, че свещениците се женели, че не се отлъчват онези, които носят бради и т.н. Патриарх Михаил е дълбоко презиран и заради това, че от гражданско лице само за пет дни изкачва цялата църковна йерархия и става патриарх.<br /> <br /> В отговор на 20 юли патриарх Михаил анатемосва папата и неговите легати.<br /> <br /> <strong>Причини</strong><br /> <br /> За схизмата има много предпоставки и причини, коренящи се в обредни, догматични, организационни и етични различия между двете Църкви. Като цяло причините се коренят в културните различия.<br /> <br /> На първо място е пряката борба между римския папа и константинополския патриарх за първенство сред другите християнски първосвещеници. Основната причина за него е нежеланието на патриарх Михаил, патриарх на "Втория Рим", да приеме върховенството в Църквата на римския папа.<br /> <br /> Различни са езиците за богослужение: латински в Западната църква и гръцки в източната. Впрочем латинският се използва на Запад и в науката, и в междудържавните отношения. Оказва се обаче, че само гръцкият може да предаде богословски тънкости, непостижими за латинския, което явно проличава във важния спор за добавката "Филиокве" („и от сина”), въведена от Западната църква по отношение на това от кого произхожда Светият дух. С тази поясняваща прибавка Западната църква по никакъв начин не е имала намерението да въвежда ново, различно учение от отразеното в приетия в Никея Символ на вярата. Просто преводната дума на латински "procedit" не може да предаде напълно смисъла на гръцката "ἐκπορευόμενον". Следователно не само не може да се говори за злонамерена и вероломна добавка (както някои обвиняват Римокатолическата църква днес), но и за стремеж към филологическа и богословска добросъвестност.<br /> <br /> Напускайки Константинопол, папските легати се отправят за Рим по много заобиколен път, за да оповестят на другите източни патриарси за отлъчването на Михаил Кируларий.<br /> <br /> Сред другите градове те дори посещават и Киев, където са приети в княжеския двор, но руската Църква запазва принадлежност към православието.<br /> <strong><br /> Следствие</strong><br /> <br /> От геополитическа гледна точка разколът между Източната и Западната църква налага в Европа утвърдените вече два начина на управление - цезаропапизъм във Византия и Източна Европа, включително и в България, и папоцезаризъм в кралствата от Западна Европа.<br /> <br /> При първия вид светската власт (императорът, царят) имат върховенство на духовната (патриарха), докато при втория е обратното - духовната власт (папата) има върховенство над светската власт (императори, крале). Чрез коронация папата утвърждава западноевропейските монарси, но има и властта да ги анатемоса и свали от власт. Тези два образеца просъществуват до появата на Реформацията и абсолютизма в Европа.<br /> <br /> <strong>Развитие</strong><br /> <br /> Непоправимото разделяне на двете църкви настъпва, след като на 13 април 1204 г. кръстоносците от Четвърти кръстоносен поход завладяват за себе си Константинопол и го разграбват. Възмутеният папа отлъчва кръстоносците, участвали в това грозно дело, въпреки че скоро след това отново ги приема в Църквата. От друга страна, превземането на Константинопол става по молба на претендента за император по онова време, Алексис Ангелус, син на детронирания византийски император Исак ІІ, а репресиите идват в резултат на отказа на първия да посрещне паричните си задължения към издигналите го на власт кръстоносци - според както е поискал.<br /> <br /> Като причина не бива да бъде отминат и неотдавнашният погром-клане, претърпян от западните християни - жители на Константинопол в края на дванадесети век, в резултат на който от ръцете на византийците загубват живота си няколко десетки хиляди души - главно венецианци и генуезци.<br /> <br /> <strong>Опити за обединение</strong><br /> <br /> През 15 век под натиска на османската заплаха гръцката страна прави опити за обединение с римокатолическата църква. През 1439 г. на събора във Флоренция е подписана спогодба между двете църкви. Въпреки това повечето гръцки богослови продължават да отричат обединението. След падането на Константинопол през 1453 г.обединението е официално разтрогнато.<br /> <br /> През 1964 г. в Йерусалим се срещат вселенският патриарх Атинагор I и римският папа Павел VI. Това е първата среща на водачите на Православната и Римокатолическата църква след 1439 г. В резултат на тази среща през декември 1965 г. са отменени взаимните анатеми и е подписана Съвместна декларация. Спорно е обаче доколко този "жест на справедливост и взаимна прошка" има реално практическо и канонично значение.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/</em><br /> <br />