170 г. от рождението на Христина Хранова: Най-силната българка е забравена от историята и силните на деня

Революционерка, опълченка, фронтовак в 3-те войни от началото на ХХ в., спасила стотици животи, родоначалничка на водното спасяване

Всяка епоха диктува своите герои и предани чеда към Отечеството. На мнозина от тях имената са записани в „златните страници“ на историята. Не по-малко предани и не парадиращи своите заслуги към род и Родина са забравени! Този елемент на скромност и еманципация е силно подчертан в женския пол, за времето след Освобождението на България от турско робство.

Тогава, когато се изгражда епохата на развитие на интелектуалния потенциал, т.е. на образованите наши сънародници, получили образование в чужбина, които масово навлизат в управлението на страната ни.

Един от най-силните образи във възрожденския период на жена, оставила дълбока следа в моето съзнание, е Христина Хранова. Любовта ми към този образ е не само професионален (колегиален), но и към образ на жена, изградила своя характер от комплекс от качества, характерни за българската жена - любов към Родината, децата, семейството, бедните и отрудени хора! Затова в своя скромен и напрегнат живот се опитвам да подражавам на тази силна и смела жена, отдала целия си съзнателен живот за благото на хората!

Биографията на Христина Хранова започва с нейното рождение през 1850 г. в с. Клисура, или Василица, в семейството на Храно Ценков - овчарина. Трудно е да опиша целия живот на Христина в рамките на 1-2 страници, затова ще маркирам най-важното. А то започва така!

На 12 години застрелва главатаря на турския башибозук, опитал се да съсече със сабя майка й и двете й племенници

Тогава Храно натоварва 30-членното си семейство на една каруца, по пътя продава животните си и се заселва в София. За кратко време построява къща в района на Черната джамия. Установява връзка със Софийския революционен комитет (СРК) и с Васил Левски. На 18 години самата Христина става куриер на СРК по препоръка на Левски.

Всяка седмица, възседнала коня си като момче, обикаля от София до Ловеч и Панагюрище и носи писмата на СРК до Левски. Така се подготвя Априлското въстание. Отношенията между Христина и Левски излизат извън рамките на сериозния тон и интимните мисли на Христина към Левски я спохождат до края на живота й, като ги запазва чисти и неопетнени. Тя е единствената, която присъства на обесването на Дякона.

Христина Хранова взема дейно участие в подготовката на Априлското въстание и с пушка в ръка отбранява хората, заключени в Баташката църква

След започването на Руско-турската война тя е в първите редици на Шипченския отряд и участва в сраженията при Шипка, Шейново и Стара Загора.

По-късно взема участие в Сръбско-турската и Сръбско-българската войни. А през 1912-1913 г., макар и болна, тя грабва пушката и отново е на фронта, носеща медикаменти в торбата на гърба си. В тези войни вземат участие и 10-те й братя, които загиват на бойното поле.

През 1879 г. от Русия се завръща Райна Попгеоргиева, завършила Киевския университет като акушерка, и започва работа в Девическия пансион във Велико Търново. По-късно тя се омъжва, отглежда петима сина и след смъртта на съпруга си в началото на ХХ век се премества в София и започва работа като акушерка.

През същата 1879 г. Христина заминава да се учи в Акушерския (Повивалния) институт към Имперския университет „Свети Владимир“ в Киев

Тя получава стипендия от България за даровити младежи, учащи се в чужбина.

През 1881 г. завършва университета с отличие и се завръща в България. Започва работа като акушерка в София, след това в Лом и Силистра. През 1889 г. идва във Варна и работи като акушерка цели 18 години. През този период от време тя изражда 3462 бебета и образова децата в Арменския квартал, където живее. Учи ги да четат и пишат, а през летните дни - да плуват.

Тя е първият човек, преплувал разстоянието от Варна до Галата (5 км). За тези 18 г. тя спасява 54 души от удавяне

За тази си дейност през 1907 г. е наградена със „Сребърен орден за гражданска заслуга“. Така Хранова е не само един от родоначалниците на научното акушерство в България, но и родоначалник на водното спасяване - доброволно и от хуманни чувства. Това признание на варненци на устроения 50-годишен юбилей на Хранова и наградата с орден за заслуги е отпразнуван тържествено от всички жители на града и областта.

През 1911 г. й е устроен втори юбилей, по случай 30-годишната й дейност като първа във Варна българска дипломирана акушерка. По този повод е издадена специална пощенска картичка с портрета й на лицевата страна. На тази снимка Хранова е в парадна военна униформа с опълченска куртка и шест ордена и медали на гърдите.

Благодеянията и всеотдайността на тази изключителна жена са безгранични.

Нейната физическа, родствена сила, духовитост, ум и любов към отечество биха надживели и столетие. Но умората, болестите от този динамичен и всеотдаен живот на Христина, пълен с лишения и трудности, я поставят на „почетния“ пенсионерски пост!

Остава си бедна до края на живота и изпада в тежка нищета. Тогава подава молба до Народното събрание да й бъде отпусната народна пенсия, като скромно и накратко излага своите заслуги към Отечеството и българския народ. Многократните молби за минимална пенсия не са чути от народните представители. До края на дните си е скована от ревматоиден артрит (живее в една дървена барака), като през деня се налага да стои на улицата с протегната ръка за коричка хляб.

„Аз, която, опряна на моите заслуги, бих имала право настоятелно да искам - се задоволявам най-принизено да прося:

Милост, милост, синове на България!...“

Здравословното състояние на тази унизена героиня все повече се влошава и след големи мъки и безкрайни страдания, без никакъв близък човек, животът на Христина Хранова угасва на 14 ноември 1922 г. (на 72 г.).

Въпреки нейните големи заслуги като революционерка и поборничка за национално освобождение на българския народ, като акушерка с толкова голяма дейност и доброволка, родоначалник на водното спасяване, на нейното погребение присъстват самo останалите живи опълченци. Тя е погребана без никакви държавни почести.

И днес никой гробът й не знай!

Милка Неделчева КАЙКОВА, председател на Пенсионерски клуб „Бодър дух“ – Варна