17.1.1966 г.: Горящ американски Б-52 изръсва четири водородни бомби над Испания
На 17 януари 1966 г. взривен американски бомбардировач Б-52А „Стратофортрес” изхвърля аварийно четири водородни бомби над испанското крайбрежно село Паломарес. Заедно с него пада и зареждащият го с гориво въздушен танкер КС-135 с командир майор Емил Чапла, като целият четиричленен екипаж на танкера загива. От седмината летци на бомбардировача се спасяват само четирима.
Това е най-скъпоструващата операция в историята на човечеството по изваждане на затънало имущество от морското дъно. Тя продължава почти три месеца – от 17 януари до 7 април 1966 г. В нея вземат участие 18 съда на американския военноморски флот и 3800 души. Разходите на операцията възлизат на 84 млн. долара.<br /> <br /> <strong>Инцидентът</strong><br /> <br /> През 60-те години светът постоянно се намира на ръба на ядрена война. ВВС на САЩ провеждат операция „Хромов купол” (Chrome Dome), в рамките на която във въздуха постоянно се намират стратегически бомбардировачи с ядрено оръжие на борда, готови всеки момент да вземат курс към територията на СССР. Именно с такъв самолет става инцидентът.<br /> <br /> На 17 януари 1966 г. бомбардировач B-52G от 68-о бомбардировъчно крило с командир капитан Чарл Вендорф излита от авиобаза Сеймур Джонсън (САЩ) за патрулиране. На борда се намират четири термоядрени бомби B28RI (1,45 Мт). По време на полета самолетът трябва да изпълни две дозареждания с гориво.<br /> <br /> Съдбоносното второ дозареждане започва в 10 ч. 11 мин. над Средиземно море близо до бреговете на Испания. Двата самолета летят на височина 9300 метра със скорост 600 км/час, като се сближават на 50 метра.<br /> <br /> Съществуват две версии относно първопричината за трагедията. Според едната двата самолета си сблъскват крилете, но това не обяснява бързия пожар. Според втората версия се взривява двигател на Б-52, пламъкът моментално обхваща пълното с гориво крило и от там по зареждащия шланг огънят се прехвърля на танкера КС-135.<br /> <br /> В 10 ч. 22 мин., когато самолетите са на миля от Паломарес, командирът на бомбардировача капитан Вендорф взема решение за аварийно пускане на ядрените бомби, като междувременно четирима от летците успяват да се катапултират непосредствено преди Б-52 да се взриви. Отломките от двата самолета се пръскат на площ 40 кв. км. и догарят на земята в продължение на 5 ч. За щастие никой в Паломарес не пострадва.<br /> <br /> Бомбите би трябвало да се спуснат с парашути, но се отваря парашутът само на една бомба, която паднала близо до брега. Най-голяма непосредствена опасност представляват двете бомби, стоварили се със скорост от над 300 км/час на сушата. Едната от тях се забива близо до къща в Паломарес. Детонаторите на техните тротилови заряди се задействат, но не едновременно, затова не успяват да уплътнят урана до критична маса и реакцията на разпадане да развие температура за термоядрения водороден синтез.<br /> <br /> Бомбата с отворен парашут пада на пет мили в морето, но само на 100 метра от малкия риболовен траулер на Франсиско Симо Ортс. Той отива да извади от водата приводнилите се наблизо трима пилоти на Б-52, като преди това успява с изострената си зрителна памет за 17 г. рибарлък в района да запечата спрямо брега точно къде е паднал парашутът с дългия пурообразен предмет.<br /> <br /> <strong>Търсене на бомбите</strong><br /> <br /> Скоро небето над Паломарес се изпълва с търсещи и спасяващи самолети, а десетки риболовни съдове, катери, яхти, кораби и дори танкери браздят морето, търсещи оцелели летци и останки от самолетите.<br /> <br /> До вечерта на следващия ден в Паломарес пристигат 300 авиационни специалисти и инженери, експерти по аварии и научни работници. На 21 януари броят им се увеличава на 600. Цялата околност на Паломарес е обявена за забранена зона, из която ходят хора с Гайгерови броячи.<br /> <br /> На 20 януари командването на ВВС на САЩ пуска кратко комюнике, в което признава, че Б-52 е имал на борда си ядрено оръжие, намиращо се на предпазителен режим.<br /> <br /> 18 часа след катастрофата са намерени трите бомби без парашути. И макар да е обявено, че бомбардировачът носи само една бомба, търсенето продължава.<br /> <br /> Край испанския бряг се събира цяла армада от кораби. Първи пристига морският буксир „Киова”, след това се появяват двата миночистача „Сегесити” и „Пинакъл”, към които после се присъединяват миночистачите „Скил”и „Нимбъл”. Към морското оперативно съединение, създадено да търси бомбата, спадат ескадреният миноносец „Макдана”, десантният кораб „Форт Снелинг”, ескадреният танкер „Неспелей” и спасителния съд за подводни лодки „Петрел”<br /> <br /> За ръководител на операцията е назначен заместник-командващият ударните сили на ВМС в Южна Европа контраадмирал Уилям Гест.<br /> <br /> В разпореждане на Гест е предоставено най-новото оборудване за подводни работи. Като начало той иска хидролокатора на филмата „Уестингхаус". След това от Испания е докарана дълбоководна телевизионна камера, способна да работи на 600 метра дълбочина.<br /> <br /> Корпорацията „Ханиуел” също доставя хидролокатор. Пристигат и 130 военни водолази и бойни плувци, специалисти по обезвреждане на невзривени бомби.<br /> <br /> На 26 януари адмирал Гест за първи път вижда писменото съобщение за заявлението, направено от рибаря Франсиско Симо, че знае и може да посочи точното място на падане на бомбата. Заявлението на Симо обаче остава без внимание.<br /> <br /> Гест залага на логиката, съчетана с методичност и упоритост: чрез намерените отломки от самолета да се определи районът на възможното падане на бомбата и той да бъде претърсен с най-съвременното оборудване.<br /> <br /> Към Паломарес са насочени батискафът „Триест ІІ” и подводният апарат „Дип Джип”. После Гест иска подводните апарати „Алвин” (дължина 6,7 м и тегло 13,5 т) и „Алюминаут” (дължина 15,5 м и тегло 81 т). На 15 февруари двата апарата започват работа.<br /> <br /> От Б-52 им хвърлят с парашут макет на ядрена бомба, за да придобият представа как изглежда това, което търсят.<br /> <br /> Военното министерство изпраща и подводният апарат „Кабмарин”. Пристига и научно-изследователският океанографски кораб „Мизар”. Специално спешно са преоборудвани ескадреният буксир „Луисено”, спасителния кораб „Хойст” и „Прайватир”.<br /> <br /> На 1 март американското правителство публично признава, че е загубена една водородна бомба.<br /> <br /> В това време Франсиско Симо Ортс не престава да вози участници в търсенето на своя участък, търпеливо наблюдавайки как те снемат координатите му и после си заминават.<br /> <br /> И тъй като търсенето е без резултат, накрая специалистите от ВМС решават да проверят твърденията на Симо. Те обаче правят експерименти: Пращат го няколко пъти да се нахрани в корабната кухня, а в това време неусетно преместват кораба. След като Симо се връща, те отново го питат дали е сигурен, че точно това е мястото, където паднали парашутите. А той неизменно отговаря: „Вие сте преместили кораба! Мястото се намира ето там!”<br /> <br /> <strong>Изваждането на бомбата</strong><br /> <br /> Така адмирал Гест решава да се довери на наблюдателността на испанеца. На 15 март подводният апарат излиза в района, посочен от Симо, потапя се и след 2,5 часа на дълбочина 777 метра екипажът забелязва в илюминатора фрагмент от парашута. А видимостта е само 2,5 метра. Предадено е съобщението „Приборна дъска”, тоест бомбата е намерена.<br /> <br /> Всъщност истинската епопея по изваждане на бомбата започва оттук нататък. Следват повече от три седмици на борба: на повърхността силни бури преустановяват работата, подводни течения заравят бомбата в тинята, късат се от протъркване здрави капронови въжета и бомбата упорито се търкаля по надолнището към дълбока километър цепнатина.<br /> <br /> Накрая настигат бомбата на дълбочина 870 метра и успяват да захванат въжетата на парашута. Изваждат я на 30 м. от повърхността и аквалангистите я овързват с въжета.<br /> <br /> На 7 април в 8 ч. 45 мин. триметровата бомба се показва над повърхността на морето. Издигането на палубата отнема 1 ч. 45 мин. Водородната бомба се намира на дъното на морето 79 дни 22 ч и 23 минути.<br /> <br /> Експертите по разминиране обезвреждат детонаторите. В 10 ч 14 мин адмирал Гест обявява: „Бомбата е обезвредена”.<br /> <br /> На следващия ден на журналисти е разрешено да огледат и да фотографират бомбата, за да се пресекат възможни слухове за измама. Така завършва най-скъпата в света спасителна операция.<br /> <br /> След катастрофата над Паломарес правителството на САЩ обявява, че прекратява полетите над Испания с ядрено оръжие. След няколко дни правителството на Испания установява формална забрана за такива полети.<br /> <br /> САЩ очистват заразената територия и удовлетворяват 536 заявки за компенсации, изплащайки 711 хиляди долара. Варелите със събрана почва са изпратени в САЩ за преработка.<br /> <br /> Рибарят Франсиско Симо Ортс получава 14,5 хил. долара за посочване на точните координати, спестили на САЩ много милиони долари.<br /> <br /> Въпреки че спасителните работи накрая приключват успешно, инцидентът като цяло много сериозно накърнява репутацията на САЩ.<br /> <br /> След инцидента над Паломарес операция „Хромов купол” значително е съкратена и окончателно е спряна след инцидента над базата Туле в Гренландия на 21 януари 1968 г., където пак Б-52 отново пуска аварийно четири водородни бомби. Читателите на БЛИЦ ще имат възможността да прочетат подробности и за този инцидент след четири дни.<br /> <br /> <strong>Ганчо КАМЕНАРСКИ</strong><br /> <br />