„Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си“, е най-популярната реплика на идеолога и организатор на българската национална революция Васил Левски.
Днес се навършват 172 години от рождението на Васил Иванов Кунчев, известен като Васил Левски и Апостола на свободата. Той е идеолог и организатор на българската национална революция, основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК), български национален герой. Роден е на 18 юли (6 юли стар стил) 1837 г. в Карлово в семейството на Иван Кунчев Иванов и Гина Василева Караиванова. Има двама братя &mdash; Христо и Петър &mdash; и две сестри &mdash; Яна и Марийка. Учи във взаимно училище в Карлово. През 1851 г. баща му умира и тримата братя остават да се грижат за семейството.<br /> <br /> От 1855 г. е послушник при вуйчо си Василий, таксидиот на Хилендарския манастир в Карлово и Стара Загора. На 7 декември 1858 г. приема монашеството и името Игнатий в Сопотския манастир &bdquo;Св. Спас&ldquo; под мантията на йеромонах Кирил, а през следващата 1859 г. пловдивският митрополит Паисий го ръкополага за йеродякон. По-късно (1861 г.), под влияние на Георги Сава Раковски, Левски се посвещава изцяло на революционното дело. Той владее отлично няколко езика: турски, гръцки и арменски, които се оказват полезни в революционната му дейност.<br /> <br /> <img hspace="5" height="145" width="200" vspace="5" border="1" align="left" alt="https://www.promacedonia.org/nk/nk_060.jpg" src="https://www.promacedonia.org/nk/nk_060.jpg" />На 3 март 1862 г. заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград. Запознава се отблизо с бунтовните среди на българската емиграция. Заради своята ловкост и храброст по време на сраженията с турците за белградската крепост Васил получава името Левски (според легендата е направил &bdquo;лъвски&ldquo; скок по време на военни упражнения). На този етап изпитва силно влияние на Раковски и възприема идеята за организиране на чети, чрез които да се вдигне народът на въстание. След разтурянето на легията се присъединява към четата на дядо Ильо войвода. През 1863 г. заминава за Румъния и след кратък престой се завръща в България. През пролетта на 1864 г., навръх Великден в Сопот, Левски в присъствието на най-близките си приятели сам отрязва дългите си монашески коси. От този момент той става мирски дякон (служител, помощник) на свободата Васил Левски. През 1866 г. на румънска земя се движи в средите на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. През ноември 1866 г. се среща с Раковски.<br /> <br /> В писмо до Панайот Хитов загатва за своите изводи и намерения, като му съобщава, че е решил да извърши нещо голямо в полза на отечеството, &bdquo;в което ако спечеля, печеля за цял народ, ако загубя, губя само мене си&ldquo;. В него се засилва недоверието спрямо Сърбия и убеждението, че българите трябва да разчитат преди всичко на себе си, а не на външни сили. Гибелта на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа окончателно го убеждава, че предварителната подготовка е необходимо условие за победата на българската революция. През август 1868 година, Левски отива в Букурещ, където се свързва с Иван Касабов и дейците на &bdquo;Българското общество&ldquo;. Към това време се отнася запознаването му с Христо Ботев и техният съвместен живот в една изоставена вятърна мелница край Букурещ.<br /> <br /> <img hspace="5" height="150" width="200" vspace="5" border="1" align="right" alt="https://probaaa123.hit.bg/51551.jpg" src="https://probaaa123.hit.bg/51551.jpg" />В края на 1869 г. заедно с Любен Каравелов участва в създаването на Българския революционен централен комитет. До края на 1871 г. успява да създаде гъста мрежа от революционни комитети, обединени в цялостна ВРО. За столица на ВРО е обявен Ловеч, а комитетът в този град е обявен за БРЦК. В запазената документация и в печата на организацията той е наричан още Привременно правителство на България. Към кая на 1871 г. изградената ВРО е единствената реална сила, способна да постави на дневен ред българския национален въпрос. На 27 декември 1872 г. бива заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). При залавянето му Левски притежава редовно тескере за пътуване, дадено му от Малък Добри Койнов от ловешката махала Дръстене, но го гълта, за да го скрие от турците. Предполага се, че причината за неговото залавяне е предателство от съмишленик. Спори се за името на предателя &mdash; Поп Кръстю (съучредителя на комитета в Ловеч) или Марин Поплуканов (председателя на комитета). През 1925 историкът Димитър Страшимиров публикува обширен труд, в който представя доказателства, че именно поп Кръстю става доносник на турските власти и дава сведения за местоположението на Левски.<br /> <br /> Впоследствие Левски е отведен в София, където е предаден на съд. Комисията за процеса е: Али Саид паша, Шакир бей и Иванчо х. Пенчович. В инструкциите към съдиите е записано да се накажат строго само ръководителите. В състава на съда са включени и българите: х. Мано Стоянов и Пешо Тодоров като представители на българската община в града. Включени са още мюсюлмани и евреи. Смъртната присъда е издадена на 14 и е потвърдена на 21 януари 1873 г. Процесът завършва, а комисията е иззела функциите на съд, което е недопустимо по законите на самата империя. 60 подсъдими са осъдени на затвор и заточение и двама са обесени &mdash; Димитър Общи и Васил Левски. Присъдите са потвърдени от султана по целесъобразност. За да не се навреди на турската дипломация, не са извършвани по-мащабни разследвания и гонения.<br /> <br /> <img hspace="5" height="146" width="200" vspace="5" border="1" align="left" alt="https://georgiev.blog.bg/photos/19986/original/OBESVANETO%20NA%20VASIL%20LEVSKI.jpg" src="https://georgiev.blog.bg/photos/19986/original/OBESVANETO%20NA%20VASIL%20LEVSKI.jpg" />На 18 февруари(6 февруари по стар стил) 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София. Мястото на обесването на Васил Левски се намира в центъра на днешна София, където е издигнат негов паметник. През 1956 г. при археологически разкопки в църквата &bdquo;Света Петка Самарджийска&ldquo; в центъра на София е разкрито погребение, около което избухва спор дали това не е тялото на Левски. Учените твърдят, че не е, но според устни предания точно това е мястото, на което тялото тайно е препогребано след обесването. Полемиката периодично затихва и се възобновява през годините, докато през 1986 г. БАН взема решение да постави паметна плоча на църквата, но то така и не се осъществява. Спорът няма официално решение и до днес.<br /> <br /> След смъртта му, през 80-те и особено 90-те години на 19 век, в широка употреба влиза Апостола на свободата или само Апостола, за което особена заслуга има Иван Вазов. Имена и прозвища Васил Иванов, Васил Дякон - Левски, Васил Иванов Кунчев, Васил И. Лъвский, Васил Лъвский (В. Лъвский), Васил Левски (В. Левски), Васил Гинин, Дяконът, Дякончето, Дякон Игнатий (Игнатие), Дякон Игнатий - Левский, Дякон Васил Левски, Дякона Левски, Левский; Апостола на свободата, Апостола.<br /> <br /> <img hspace="5" height="150" width="200" vspace="5" border="1" align="right" alt="https://i.actualno.com/club.bg/files/2007/07/18/7cc8a8f02e.jpg" src="https://i.actualno.com/club.bg/files/2007/07/18/7cc8a8f02e.jpg" />Днес в България функционират три музея, посветени специално на Васил Левски. Това са Музеят &bdquo;Васил Левски&ldquo; в Ловеч, Къкринското ханче и Националният музей &quot;Васил Левски&quot; в Карлово. Като музей е оформена и килията, в която той често е отсядал в Троянския манастир. Почти всяко по-голямо селище в страната има улица, площад или училище, носещи името на Апостола.&nbsp;В момента портрети на Левски са поставени в кабинетите на президента и премиера на България, а и на много други политици. Портрет на Левски виси на знаковото място, където са били портретите на цар Борис III и на Тодор Живков.<br /> <br /> Избран е през 2007 г. за &bdquo;най-великия българин&ldquo; на всички времена в първото издание на едноименното телевизионно шоу, проведено от Националната телевизия. За него са гласували почти 59 000 зрители. Със събраните средства от гласуването ще бъде издигнат негов паметник.<br /> <br /> B столицата и най-голям град на Аржентина - Буенос Айрес има Паметник на Васил Левски. През 2009 г. открит от български астрономи астероид е наречен на Васил Левски - 204831 Левски. /БЛИЦ<br />