18.12.1982 г.: Умира ненадминатият въздушен ас Ханс Рудел

Храбростта на Рудел граничи с липса на инстинкт за оцеляване, издръжливостта и твърдият му характер изумяват дори и неговите врагове, резултатите от атаките му са без аналог.<br /> <br /> Рудел е роден в Конрадсвалдау, Германия (сега в Полша), на 2 юли 1916 година в семейство на протестантски свещеник. След гимназия през 1936 г. е приет в Луфтвафе като офицерски кадет.<br /> <br /> По време на кампанията в Полша през 1939 г. прави първите си бойни полети. На 11 октомври е награден с &bdquo;Железен кръст&ldquo; II степен.<br /> <br /> През май 1940 година е изпратен в школа за бомбардировачи, където са обучавани бъдещите пилоти на Юнкерс Ю 87. След завършването на школата е изпратен в ескадрила бомбардировачи край Щутгарт. Участва в инвазията във Франция и в Битката за Крит, но няма особени успехи.<br /> <br /> Своя първи боен полет извършва на 23 юни 1941 г., един ден след нахлуването в СССР. Неговите успехи бързо му донасят &bdquo;Железен кръст&rdquo; 1-ва степен. На 23 септември 1941 г. потапя съветския линеен кораб &bdquo;Марат&ldquo; с водоизместимост 23 000 тона.<br /> <br /> Още тогава Сталин обявява награда от 100 000 рубли за главата му.<br /> <br /> Свалян е 32 пъти зад бойната линия и винаги е успявал да се върне при своите, при това винаги от земната противовъздушна отбрана и никога от съветски изтребители.<br /> <br /> Рудел винаги е съпътстван от невероятен късмет и Фортуна неизменно бди над него. При едно от принудителните му кацания на противникова територия дори е заловен от руснаците, но се отскубва и с отчаян спринт потъва в настъпващия мрак. Може би най-големият му късмет в живота е, че има възможността през май 1945 г. да се предаде на американците &ndash; в противен случай щеше да стои в съветски пленнически лагери повече от 10 г., както става с най-големия въздушен ас в света сред изтребителите Ерих Хартман с неговите 362 свалени самолета.<br /> <br /> Рудел е най-отличаваният немски воин през Втората световна война: Железен кръст II и І степен, Златен пилотски знак с лента &bdquo;2000&ldquo; (бойни полета), Златен пилотски знак с брилянти, Германски Златен кръст, Рицарски кръст на Железния кръст (6.1.1942), Дъбови листа към Рицарския кръст (229-и поред на 14.4.1943), Мечове (42-и поред на 25.11.1943), Брилянти (10-и поред на 29.3.1944). Специално за него е учредена наградата &bdquo;Златни дъбови листа, мечове и брилянти&rdquo; и е единствен неин кавалер &ndash; 29.12.1944 г.<br /> <br /> През февруари 1945 г. при атака от изтребител е ранен в дясното бедро. Кракът му е ампутиран, но му поставят протеза и само след месец той отново се качва на &bdquo;Щуката&rdquo;. Ранен и в другия крак, който е гипсиран, но и в това състояние продължава да изпълнява бойни задачи. Той не може да върви и затова на ръце го слагат в пилотската кабина и пак така го изваждат. Нищо не може да го спре &ndash; нито дори самият фюрер, който няколкократно му заповядва да прекрати бойните полети. Той категорично отказва.<br /> <br /> Рудел започва войната като скромен лейтенант, който продължително време не е допускан до бойни полети като неспособен да се научи да пилотира самолет, а след непълни четири години я завършва със звание полковник, командир на най-старата и най-известна авиационна част от пикиращите Ю 87 (Schlachtgeschwader) SG2 &bdquo;Имелман&rdquo;.<br /> <br /> През войната Рудел извършва 2530 бойни полета (световен рекорд); свалян е 32 пъти, но оцелява; раняван е 5 пъти (от които два пъти тежко); спасява 6 екипажа, кацнали на противникова територия. Унищожава 3 големи съветски кораба (&bdquo;Марат&rdquo;, крейсер и ескадрен миноносец), 70 десантни катера, 519 танка (от които 17 за един ден), 150 оръдия, 4 бронирани влака, 9 самолета (7 изтребителя и 2 щурмови Ил-2), 1000 локомотива и коли.<br /> <br /> В средата на май 1946 г. е изписан от болница в Бавария, където се доизлекува след ампутацията на крака. След това има транспортна фирма в Кьосфелд, Вестфалия. Със специално направена протеза взема участие в ски-състезания и заедно с бившите си колеги от фронта Бауер и Ниерман извършва планински поход в Южен Тирол.<br /> <br /> Заради известността си като &bdquo;яростен фашист&rdquo; остава без работа и перспективи, отначало заминава за Рим, а през юли 1948 г. емигрира в Аржентина. Там заедно с други известни ветерани от Луфтвафе &ndash; генералите Вернер Баумбах и Адолф Галанд, с бившия конструктор от фирмата &bdquo;Фоке Вулф&rdquo; Курт Танк &ndash; помага да бъде изграден самолетостроителен завод край град Кордоба, работил е като консултант в авиационната промишленост..<br /> <br /> Рудел и тук практикува любимите си спортове &ndash; плуване, тенис, мятане на диск и копие, скиспускане и алпинизъм в планините Сиера Гранде. Независимо че е с протеза, участва в в южноамериканския шампионат по спускане със ски в Сан Карлос де Барилохе, като заема четвърто място. През 1951 г. предприема изкачване на Аконкагуа в аржентинските Анди, най-високия връх на американския континент, и достига височина 7000 м, когато влошаване на времето го принуждава да се върне обратно.<br /> <br /> В Аржентина Рудел става близък приятел на на аржентинския президент Хуан Перон и на парагвайския президент Алфредо Стреснер. Запознава се и става приятел и на нацисткия доктор и военнопрестъпник Йозеф Менгеле.<br /> <br /> Активно се занимава и с обществена дейност сред емигриралите от Европа нацисти, участва в работата на организацията Kameradenhilfe, която подпомага немските военнопленници и техните семейства.<br /> <br /> В свободното си време Рудел работи над мемоарите си, публикувани за първи път в Буенос Айрес през 1949 г. Неговата автобиографична книга Trotzdem (&bdquo;Въпреки това&rdquo;)е по-известна с английското си име &bdquo;Пилот на Щука&rdquo;. В нея той с не скрито презрение нарича руснаците просто &bdquo;ивановци&rdquo;, никога не признава на противниците си постижения и бойни умения. Никога не изказва съжаления за причинените жертви и разрушения. Единствено дълбоко съжалява, че Хитлер не е успял да спечели войната &bdquo;срещу азиатските болшевишки пълчища&rdquo;.<br /> <br /> Рудел е съвършен продукт на нацистката теория за свръхчовека, превърнал се в безотказна бойна машина с ужасяваща ефективност. От юношеството си до самата си смърт, остава убеден нацист.<br /> <br /> Завръща се в Германия през 1953 г. и започва успешен бизнес. Става член на неонацистка партия.<br /> <br /> Книгата &bdquo;Пилот на Щука&rdquo; е издадена на български език. А рускоезичният й вариант може да бъде изтеглен безпроблемно с линка www.airforce.ru/staff/rudel/index.htm<br /> <br /> Уникален руски клип с признания за бойните качества на Рудел:<br /> <br /> <embed width="500" height="420" src="https://i48.vbox7.com/player/ext.swf?vid=f20864a6" quality="high" pluginspage="https://www.macromedia.com/go/getflashplayer" type="application/x-shockwave-flash"></embed> <br /> <br /> <strong>Ганчо КАМЕНАРСКИ</strong><br />