18.3.1980 г.: На космодрум „Плесецк” експлодира военна ракета-носител Восток-2М, загиват 48 души

Следва да се отбележи, че за 16 г. при стартовете на РН Восток-2М от Байконур и Плесецк ракетата проява надеждност 96,81%, като от 94 старта става само една авария и 2 старта са отменени. При това за последните 10 г. няма нито едно извънредно произшествие.<br /> <br /> Пускът е назначен за 21:16 часа на 18 март. Предния ден ракетата е поставена в стартовото съоръжение и преминава без забележки автономните и генерални изпитания.<br /> <br /> Към 19 часа всички блокове на ракетата са напълно заредени с керосин. Продължава зареждането с течен кислород и азот, при това резервоарите на страничните блокове вече са съвсем напълнени. Завършва и зареждането с водороден прекис.<br /> <br /> В момента на приключване зареждането с окислител на третата степен, в 18:57 часа зареждащите помпи преминават на малък дебит, изтичането на течен кислород от съединителните фланци става незначително и дори съвсем спира.<br /> <br /> Тогава съвсем неочаквано и без видима причина в 19:01 часа ярко избухване осветява местността, пусковата установка моментално е обхваната от пламъци. През следващите 30 секунди 3-4 взрива напълно унищожават ракетата. Образуваната смес от 73 т керосин и и 179 т течен кислород превръщат стартовия комплекс в огнен ад &ndash; от течния кислород се запалват даже металите.<br /> <br /> В това време на своите работни места изпълняват технологични операции 141 човека. От тях веднага загиват 44 души, 43 души са откарани в болница с различни изгаряния, от които впоследствие умират четирима.<br /> <br /> За изясняване на причините за взрива са привлечени водещи учени, специалисти и опитни изпитатели на ракетнокосмическа техника от научноизследователски, конструкторски и производствени организации от промишлеността, Министерството на отбраната и Академията на науките на СССР.<br /> <br /> Основната сложност в разследването на причините за катастрофата идва от обстоятелството, че липсват преки свидетелства за мястото и причините за катастрофата. Затова работните групи изграждат своите версии, като се опират на показанията на оцелелите хора от бойния разчет и очевидци на катастрофата, мнозина от които се намират на достатъчно голямо разстояние от експлозията и пожара.<br /> <br /> Според визуалните наблюдения 80% от очевидците твърдят, че първото избухване възниква в най-горната трета степен на ракетата. След 3-7 секунди избухва взрив в основата, после възниква общ пожар на пусковата установка, съпроводена с взривове. Разрушаването на ракетата носи толкова скоротечен характер, че от бойния разчет не е получен нито един сигнал за тревога.<br /> <br /> Издигнати са няколко версии. Най голяма е групата, обясняваща началото на катастрофата с взрив на водородния прекис в долната част на ракетата. Водородният прекис H2O2 е крайно неустойчиво химическо съединение и всяка прашинка или използването на нещатни материали могат да предизвикат взривообразното му разлагане с отделяне на голямо количество извънредно активен и нажежен до 9600 С атомарен кислород, способен да възпламени всичко, което може да гори.<br /> <br /> За съжаление комисията не е изучила всестранно и докрай всички спорни моменти. Например е установено, че за отстраняване на теча на кислород на площадката са доставени необходимите инструменти и мокра тъкан, но тъканта не е използвана. В същото време са открити фрагменти от ракетата, сочещи, че първият взрив е станал в нейната долна част, в района на резервоара за водороден прекис от централния блок.<br /> <br /> В крайна сметка правителствената комисия решава, че причина за катастрофата се явява &bdquo;взрив (възпламеняване) на пропитата с кислород тъкан в резултат на непозволени действия на човек от бойния разчет&rdquo;. Засегнатите са загинали и не могат да оспорят извода.<br /> <br /> По традиция в авиацията и оттам при ракетнокосмическата техника разследването на всяка авария или катастрофа започва с опити да се докаже наличие на човешка грешка.<br /> <br /> Едва след 16 г. при разследване на подобен, но избегнат инцидент, е открито, че спойка между оловото и калая във водородно-пероксидните филтри е причинила аварията и в резултат ракетата експлодира. Неизвестно е дали в резултат на професионална некомпетентност или заради небрежност и равнодушие работници от конструкторско бюро от общото машиностроене не много време преди трагичния 18 март предписали да се използват за производство на филтрите катализаторно активни материали. Това довежда в злополучния ден разлагането на водородния прекис да започне още в наземните магистрали и завършва с взрив на борда на ракетата. След това технологията за изработване на филтрите е променена.<br /> <br /> Едва на 5 февруари 1996 г., след 5803 дни след трагедията идва официалната реабилитация на само на бойния разчет, но и на целия космодрум. А на 11 декември 1999 г. на специално заседание Комисията по военнопромишлените въпроси при правителството на РФ е прието решение <em>&bdquo;За реабилитацията на бойния разчет на космодрума Плесецк във връзка с катастрофата на ракетата-носител от типа Р-7А на 18.03.1980 г.&quot;,в което се казва: &bdquo;Съгласни сме с изводите на междуведомствената комисия, направени през юли 1995 г. в частта за невинност на личния състав на бойния разчет на космодрум Плесецк&rdquo;.<br /> <br /> /По материали в интернет</em>/<br /> <br />