На 19 ноември 1922 г. в Царство България се провежда референдум дали да започне съдебен процес срещу министрите от кабинетите на Иван Гешов (1911-1913), Стоян Данев (1913) и Александър Малинов (1918), които са виновници за двете национални катастрофи.
За първи път идеи за референдум се прокарват в българския политически и обществен живот наскоро след Освобождението. Тогава Драган Цанков издига идеята да се гласува каква да бъде формата на управление на държавата, но този референдум така и не се осъществява, тъй като този казус се решава с Берлинския договор и Търновската конституция.<br /> <br /> След 30 г., през 1908 г., постъпва искане за допитване до народа дали България да остане васално княжество на Турция, но обявената няколко месеца по-късно независимост обезсмисля и този референдум.<br /> <br /> В годините на Първата световна война мнозина искат народът да реши дали България да се включи във войната, но конфликтът между Александър Стамболийски и Драган Цанков не позволява това да стане факт.<br /> <br /> Общо от 1878 г. до провеждането на първия референдум през 1922 г. има 11 опита за всенародни допитвания, които по различни причини не стават факт.<br /> <br /> Референдумът от 1922 г. е иницииран от правителството на Александър Стамболийски, което поема управлението на държавата след Втората национална катастрофа. Поставеният въпрос на него е трябва ли министрите, довели България до двете национални катастрофи (Междусъюзническата и Първа световна война), да бъдат съдени и впоследствие наказани. Макар и да е очевидно желанието на управляващата партия да ликвидира опозицията чрез този референдум, това не променя факта, че той става първият в историята ни.<br /> <br /> На 14 октомври 1922 г. ХIХ ОНС приема специален Закон за допитване до народа за виновността на министрите от кабинетите на Иван Евстратиев Гешов (16.3.1911&ndash;1.6.1913), д-р Стоян Данев (1.6.1913&ndash; 4.7. 1913) и Александър Малинов (21.6.1918&ndash;18.10.1918) за водените от тях войни и последвалите ги национални катастрофи.<br /> <br /> Законът предвижда гласуването да се осъществи посредством два вида бюлетини: черни, които означават &quot;невиновен&quot;, и бели за &quot;виновен&quot;. Ако резултатите от допитването докажат виновността на посочените 22 министри, те трябва да бъдат съдени от Държавен съд. <br /> <br /> Във връзка с предстоящия референдум Министерският съвет приема постановление, според което министрите от правителствата на Ст. Данев и Ал. Малинов са арестувани, а върху имуществото им е наложен запор.<br /> <br /> Българското общество жадува справедливост и разплата. Но със сигурност не е тайна и за мнозина от съвременниците на събитията, че скритата идея на Александър Стамболийски за този референдум е утвърждаване на едноличната власт на БЗНС.<br /> <br /> От управляващата партия се погрижват всички държавни лостове да бъдат впрегнати, за да бъде резултатът от референдума &quot;правилен&quot;. Пропагандата действа с всички сили, натискът над опозицията е налице, а самият факт, че бюлетината за &quot;виновен&quot; е бяла, а за &quot;невинен&quot; - черна и силно омастилена, показва, че резултатите от това допитване са почти предизвестени.<br /> <br /> Самият референдум е на 19 ноември 1922 г. В него вземат участие 926 490 гласоподаватели. От тях 69,87 % по призива на БЗНС и БКП подават бели бюлетини, а по призива на Конституционния блок са пуснати 24,13 % &ndash; черни. Част от бюлетините (55 000) са недействителни по призива на БРСДП(о) и националлибералите.<br /> <br /> Резултатите от референдума ясно показват отношението на народа към политиката на правителствата, довели България до две национални катастрофи.<br /> <br /> На 1 декември 1922 г. обвиняемите са преместени в Шуменския затвор. Спасява ги превратът от 9 юни 1923 г., който сваля Стамболийски от власт.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/</em><br /> <br /> <br /> <em>Утре четете в БЛИЦ:</em> <strong><span style="font-size: larger;">20 ноември. Преди 40 г. грешка на борден инженер убива 59 пътници на Боинг-747</span></strong><br /> <br />