19.5.1536 г.: С обвинение за държавна и съпружеска измяна е обезглавена английската кралица Ан Болейн

<strong>Ранни години</strong> <br /> <br /> Ан е дъщеря на сър Томас Болейн (впоследствие граф на Уилтшър и граф на Ормонд) и съпругата му лейди Елизабет Хауърд. Бащата е уважаван дипломат с усет към чуждите езици, любимец е на крал Хенри VIII, който го изпраща на много дипломатически мисии в чужбина.<br /> <br /> Липсата на енорийски архиви от този период не позволяват да се установи точната рождена дата на Ан Болейн. Предполага се, че е родена между 1501 и 1507 г. Има по-голяма сестра Мери и по-малък брат Джордж. Тримата израстват в замъка Хийвър в Кент.<br /> <br /> Бащата на Ан продължава кариерата си като дипломат на Хенри VIII. Ерцхерцогиня Маргарет Австрийска, дъщеря на императора на Свещената римска империя Максимилиан I, е толкова впечатлена от бащата Болейн, че предлага на дъщеря му Ан място в домакинството си. Обикновено едно момиче трябвало да навърши 12 г., за да бъде удостоена с такава чест, но е възможно Ан да е била дори по-малка, тъй като ерцхерцогинята се обръщала към нея на галено с &quot;la petite Boulin&quot;.<br /> <br /> Ан прави добро впечатление в Холандия с държанието си и прилежността си. Маргарет се изказва, че Ан говорела изискано и любезно за момиче на такава възраст и казва на сър Томас Болейн, че дъщеря му е &quot;<em>толкова представителна и любезна, като се има предвид младежката ѝ възраст, че съм повече признателна на Вас за това, че ми я изпратихте, отколкото Вие на мен&quot;.</em> Ан остава при Маргарет от пролетта на 1513 г. до момента, в който баща й урежда да прислужва на сестрата на Хенри VIII - Мери Тюдор, кралица на Франция, по време на сватбата ѝ с Луи XII през октомври 1514 г.<br /> <br /> Във Франция Ан е придворна дама на кралица Мери, а след това на петнадесетгодишната е при кралица Клод Френска, където остава почти 7 г. В домакинството на кралицата тя завършва обучението по френски и започва да се интересува от мода и религиозна философия. Там тя се запознава с френската култура и етикет. Образованието на Ан във Франция се проявява в по-късните години, вдъхновявайки редица нови тенденции сред дамите и придворните в Англия.<br /> <br /> Ан запленява всички със силния си чар, въпреки че има различни мнения за привлекателността ѝ. Марино Сануто, който я вижда през октомври 1532 г., я описва като<em> &quot;не една от най-красивите жени на света. Тя е със среден ръст, с мургава кожа, дълга шия, широка уста, не много повдигнати гърди... с очи, които са черни и красиви&quot;. <br /> </em><br /> Опитът на Ан във Франция я прави силно вярващ християнин според новата традиция на ренесансовия хуманизъм. Европейското образование на Ан приключва през 1521 г., когато баща й я призовава да се върне в Англия. Тя отплава от Кале през януари 1522 г.<br /> <br /> <strong>В кралския двор</strong><br /> <br /> Ан се показва за първи път пред обществото на грандиозното празненство в Шато Верт (Зеленият замък) в чест на имперските посланици на 4 март 1522 г. Там тя участва в сложен танц, в който й партнират по-младата сестра на Хенри - Мери, няколко други дами от двора и сестра ѝ. Всички носят рокли от бял сатен с бродирани златни нишки. Скоро тя се изявява като една от най-стилните и образовани жени в двора и съвсем скоро много млади мъже се състезават за нея.<br /> <br /> Американската историчка Рита М. Уорник пише, че Ан е &bdquo;<em>идеалната придворна дама... с грациозните ѝ маниери и френското ѝ облекло били красиви и стилни; тя танцувала с лекота, имала приятен глас, свирила на лютя и няколко други музикални инструменти добре, говорела свободно френски... забележителна, интелигентна, находчива млада благородница... която първо заговаряла хората, а после ги забавлявала. На кратко, нейната енергия и жизненост я поставили в центъра на вниманието на всяко светско събиране.</em>&quot; Биографът на Хенри VIII Дж. Дж. Скарисбрик допълва, че Ан се наслаждава на вниманието, което получава от обожателите си.<br /> <br /> Първата фиксирана среща на Ан и нейният бъдещ съпруг е фиксирана на прием в чест на испанските посланици в март 1522 г. По това време кралят вече е охладнял както към кралицата Катерина Арагонска (в брак с нея от 1509 г.), така и към фаворитките си Беси Блаунт и Мери Кери (родна сестра на Ан).<br /> <br /> Грациозната и остроумна девойка дотолкова допада на краля, че той бърза да разстрои нейния флирт с лорд Пърси. И тъй като младите хора упорстват в желанието си да бъдат заедно, Пърси набързо е оженен за Мерион Тълбот, дъщеря на граф Шрусбери, а Ан е изпратена в отдалеченото родово имение Хийвър.<br /> <br /> Върната е в двора чак през 1526. Тя възприема без възторг ухажванията на краля, тъй като наблюдава драмата на &bdquo;сговорчивата&rdquo; си сестра Мери като отхвърлена фаворитка.<br /> <br /> <strong>Кралица<br /> </strong><br /> През същата 1526 г. крал Хенри се влюбва в нея. Някои казват, че Ан не се поддава на опитите на краля да я прелъсти, като отказва да стане негова любовница и често напуска двора, за да се усамоти в замъка Хийвър. Преди обаче да измине и година той ѝ предлага брак и Ан приема.<br /> <br /> Няма доказателство, което да твърди, че двамата са имали сексуална връзка малко преди брака. Любовните писма на Хенри до Ан подсказват, че любовната им афера остава неконсумирана през седемте години на ухажване. Въпреки това Ан вече е &bdquo;малко&rdquo; бременна по време на женитбата.<br /> <br /> На кардинал Томас Уолси е възложено &bdquo;да уреди личното дело на краля&rdquo; във Ватикана, като се позове на аргумента, че кралица Катерина не ражда престолонаследник и залага бъдеща нестабилност в кралството. (Катерина ражда само една дъщеря, бъдеща кралица на Англия, известна като Кървавата Мери.)<br /> <br /> Хенри е уверен, че съпругата му Катерина ще се съгласи на развод, обаче жестоко греши: за испанската принцеса това означава загуба на чест и достойнство. При това нейният племенник Карл V не възнамерява спокойно да приема ударите по тяхното семейство и търси подкрепа от други владетели.<br /> <br /> Обстановката в Европа се нажежава, но католическата църква не бърза с развода на английския крал. Хенри решава повече да не чака папска милост и скъсва съюза с Рим. В желанието си да смени кралицата, кралят сменя и религията. Той решава и обявява, че от този момент властта на римския папа не се разпространява над Англия. Хенри се обявява за глава на Църквата, която впоследствие получава конфесионалното название англиканска, а брака с Екатерина за недействителен.<br /> <br /> Ан Болейн и Хенри VIII сключват брак през януари 1533 г. През юни 1533 г. Ан е коронясана като английска кралица.<br /> <br /> <strong>По пътя към ешафода</strong><br /> <br /> Младата кралица се оказва не така сговорчива и търпелива, като отхвърлената испанка Катерина. Тя е претенциозна, честолюбива, и съумява да натрупа множество недоброжелатели. Кралят, изпълнявайки исканията на новата си съпруга, изгонва и екзекутира всички противници на Ан, жертви на репресиите стават дори и неговите приятели кардинал Уолси и философът Томас Мор. Надеждите на краля за син не се оправдават - на 7 септември 1533 г. Ан ражда дъщеря, бъдещата кралица Елизабет I. Следват две неуспешни бременности. Кралят е разочарован.<br /> <br /> С времето Ан Болейн започва да се държи все по-предизвикателно: тя устройва блестящи празници и то често в отсъствие на краля, поръчва си най-скъпи украшения. Следващите 2,5 г. са изпълнени с ревност, семейни раздори и разочаровани във връзка с невъзможността да имат син.<br /> <br /> По това време кралят се увлича от младата фрейлина Джейн Сиймур. Враговете на Ан в двора се организират срещу нея, по инициатива на Кромуел срещу Ан е проведено разследване. Тя е обвинена във вещерство, кръвосмешение, изневяра, предателство, заговор срещу краля. Въпреки неубедителните доказателства срещу нея, Ан е осъдена и обезглавена в Лондонския Тауър на 19 май 1536 г.<br /> <br /> Женитбата на Ан с Хенри VIII и нейната екзекуция са само началото на голяма политическа и религиозна промяна, каквато се оказва английската Реформация. Самата Ан Болейн е активен застъпник за църковната реформа.<br /> <br /> Що се отнася до Джейн Сиймур, бракът и с нея не просъществува дълго. През октомври на следващата 1537 г. тя ражда дългоочаквания престолонаследник (бъдещият Едуард VІ), но умира 12 дни след раждането от усложнения. След това Хенри VІІІ се жени още 3 пъти и умира на 55 г.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/</em><br /> <br />