Студентка от Бургас получава диабетична криза и колабира на 5 метра от кръгово кръстовище в града. Цели 20 минути момичето лежи на земята, но никой не й се притичва на помощ. „Хората ме подминаваха, децата от ресторанта ме сочеха с пръст, възрастните ме гледаха безучастно, а колите ми свиреха, без никой да спре дори да попита как съм“, пише момичето в покъртително писмо и недоумява каква е причината за тази безсърдечност.
Писмото е изпратено до &bdquo;Флагман&rdquo; и е публикувано без редакторска намеса и само с инициалите на момичето &ndash; Лилия Н., както тя е помолила:<br /> <br /> &bdquo;Пиша Ви, защото вече ме е срам да се нарека българка. Пиша Ви, защото нямам думи. Студентка съм в България от близо 4 години и преди съм живяла извън страната, идвах си за по един месец, само през летата. България, където съм се родила, хубавата и красива държава, където обаче народът е толкова студен и безразличен към другите. Била съм по много държави, такова безразличие не съм виждала никъде.Днес припаднах посред бял ден на шосето срещу ресторант &bdquo;Перперикон&ldquo;, на улица &bdquo;Проф. Яким Якимов&ldquo; в Бургас. На 5 метра от кръговото, където не спираха да се движат коли. 20 минути бях на шосето, хората ме подминаваха, децата от ресторанта ме сочиха с пръст, а възрастните ме гледаха. Колите и те ме подминаваха, някои от тях ми бибиткаха, без никой да спре дори да ме попита как съм.<br /> <br /> След 20 минути спряха три млади момчета, докараха ме до нас, предложиха да ме закарат до болницата и останаха, докато дойде линейката. Нямах време да им благодаря - докато се осъзная, те си бяха тръгнали.<br /> Исках с това писмо да им благодаря, че ми спасиха живота (получих епикриза &ndash; захарта ми беше много ниска, както и кръвното). Те са истински герои!<br /> <br /> Исках да го прочетат и други, да осъзнаят, че това може и на тях да се случи или на техен близък, че в такива ситуации трябва да си помагаме един на друг, това ни прави народ... Къде изчезнаха нашите принципи? Защо станахме толкова груби и безразлични към хората? Защо?&nbsp;Моля да бъде публикувано, за да се събуди малко народа, да си помагаме - ръка за ръка.<br /> Ако може и да е анонимно &ndash; без да публикувате името ми!&ldquo;<br /> <br />