На 24 февруари 1901 г. в официалния печатен орган на гръкоруската Православна църква „Церковные ведомости” е публикувано „Определение на Светия синод от 20-22 февруари 1901 г. № 557” относно граф Лев Толстой. С него великият писател е отлъчен от Църквата. На следващия ден определението е публикувано във всички основни вестници в Русия.
<strong>Крушение на вярата</strong><br /> <br /> След раждането си Лев Толстой е кръстен в православната вяра, но в младостта си е равнодушен към религията. Едва към средата на 1870-те години проявява повишен интерес към християнското учение и богослужението на Православната църква.<br /> <br /> След като &bdquo;прочетох всичко, което можах, за учението на църквата, ... строго следвах в продължение на повече от година всички предписания на църквата, спазвах всички пости и посещавах всички църковни служби&rdquo;, последва пълно разочарование от религиозната вяра. Повратна за него става 1879 г. През 1880 г. той застава на позицията на еднозначно критично отношение към църковното вероучение, духовенството и официалната църковност.<br /> <br /> Публикуването на някои произведения на Толстой е забранено както от духовната, така и от светската цензура. През 1899 г. излиза романът &bdquo;Възкресение&rdquo;, в който е пресъздаден животът на различни социални слоеве в тогавашна Русия: духовенството е изобразено с набързо изпълняваните обреди, а хладният и циничен Топоров е възприет за карикатура на К. Победоносцев, обер-прокурора на Свети синод. Писателят критикува сурово църквата, защото поставя своите интереси по-високо, отколкото изначалните християнски идеали.<br /> <br /> Толстой ясно показва във &bdquo;Възкресение&rdquo;, че не приема редица най-важни догми в православната църква. Разпространява брошури с описване на собственото си разбиране на християнството, твърде далеч от ортодоксалното православие.<br /> <br /> Той отхвърля учението за Света троица, непогрешимия авторитет на Вселенските събори, църковните тайнства, догмата за непорочното зачатие, действителността на възкръсването на Исус Христос и неговата божественост.<br /> <br /> Редица църковни йерарси още в края на 1880-те години се обръщат към Синода и към император Александър ІІІ с призив да накажат Лев Толстой и да го отлъчат от Църквата, обаче императорът отговаря, че не иска да прибавя към славата на Толстой мъченически венец. Неговият наследник Николай ІІ също получава аналогични призиви.<br /> <br /> Когато през зимата на 1899 г. графът сериозно заболява, Свети синод издава секретно писмо, в което се отбелязва, че той решително е отпаднал от общуването с Църквата и според църковните канони в случай на смърт не може да бъде погребан с православен обред, ако преди смъртта си не възстанови общението си с нея чрез тайнството на изповедта.<br /> <br /> Както всички определения на Синода, така и решението относно Толстой, предварително е докладвано от обер-прокурора на императора. То е подписано от митрополит Антоний и от шестима други висши йерарси.<br /> <br /> <strong>Извадки от определението на Свети синод: </strong><br /> <br /> <em>&quot;Отначало Христовата Църква търпя хули и нападения от многобройни еретици и лъжеучители, които се стремяха да я низвергнат и разколебаят съществуването на нейните основи, утвърждаващи се на вярата в Христа, Сина на Живия Бог. Но всички сили на ада не можаха да преодолеят светата Църква, нека пребъде навеки. И в наши дни се яви нов лъжеучител, граф Лев Толстой. Известен в света писател, руснак по рождение, православен по кръщение и своето възпитание, граф Толстой, прелъстен от гордия си ум, дръзко въстана против Господа и неговия Христос и на неговото свято достойнство, явно пред всички отрекъл се от отгледалата го и възпитала негова Майка, Православната Църква, и посвети своята литературна дейност и дадения му от Бога талант за разпространение сред народа на учения, противни на Христа и Църквата, и на изтребване в умовете и сърцата на хората на родната религия, вярата православна, която утвърди вселената, с която живяха и се спасяваха нашите предци и която досега се държа и крепка беше святата Рус.<br /> <br /> В своите съчинения и писма, в множество разсейвани от него и неговите ученици по света, особено в пределите на скъпото наше Отечество, той проповядва, с ревността на фанатик, низвергване на всички догми на православната църква и самата същност на християнската вяра; отхвърля лично живия Бог, в името на Света Троица прославен, Създателя на вселената, отрича Господа Исус Христос &ndash; Богочовека, Изкупителя и Спасителя на света, пострадал заради нас хората и заради нашето спасение и възкръснал от мъртвите, отрича безсеменното човешко зачеване на Христа Господа и девството до раждането и след раждането на Пречистата Богородица Мария, не признава задгробния живот и отсъждане според делата, отхвърля всички тайнства на Църквата и благодатното въздействие в тях на Светия дух, и осквернявайки най-свещените предмети на вярата на православния народ, не трепнал да подложи на гавра най-голямото от всички тайнства, светата Евхаристия. Всичко това е проповядвано от граф Толстой непрекъснато с устно и писмено слово, към съблазън и ужас на целия православен свят, явно пред всички, съзнателно и нарочно отхвърля сам себе си от всяко общуване с Православната църква.<br /> <br /> Опитите за неговото вразумяване не се увенчаха с успех. Затова Църквата не го счита за свой член и не може да го счита, докато той не се разкае и не възстанови общуването си с нея. Сега за това свидетелстваме пред цялата Църква към вразумяване от заблужденията на граф Толстой. Мнозина от неговите ближни, хранещи вяра, със скръб виждат, че той в края на своите дни ще остане без вяра в Бога и Господа Спасител наш, отхвърлил благословията и молитвите на Църквата и от всякакво общение с нея.<br /> <br /> Затова свидетелствувайки за отпадането му от Църквата, заедно се молим да му помогне Господ в покаяние на разума към истината. Молим ти се, милосърдни Господи, не искай смъртта на грешника, чуй и помилуй и го обърни към святата Твоя Църква. Амин.</em>&quot;<br /> <br /> В &bdquo;Отговор до Синода&rdquo; Толстой потвърждава своя разрив с църквата. &bdquo;<em>Това, че се отрекох от църквата, наричаща се православна, е съвършено справедливо. Но аз се отрекох от нея не защото въстанах против Господа, а напротив &ndash; само защото с всички сили на душата си искам да му служа.&rdquo;</em><br /> <br /> Обществената реакция на Определението на Синода е разнопосочна: Не малко писма, получени от писателя, съдържат проклятия, увещаване, призиви да се покае и да се помири с църквата, има даже и закани. Други писма и телеграми изказват на писателя съчувствие и подкрепа.<br /> <br /> Великият Лев Толстой умира сутринта на 7 (20) ноември 1909 г. на една железопътна гара от възпаление на белите дробове по време на път, докато бяга от съпругата си. Погребан е в Ясна поляна на 10 (23) ноември 1910 г. в гората на края на един овраг, където в детството си търсил билка, с която да направи всички хора щастливи.<br /> <br /> Погребението е извършено не според православния обред &ndash; без свещеник и молитви, без свещи и икони. В полицейските рапорти е отбелязано, че церемонията преминава мирно при спазване на пълен ред. На 12 декември 1912 г. в нарушение на забраната на Синода тайно е опят от свещеник Григорий Калиновски.<br /> <br /> И както искал приживе Толстой, на мястото не е поставен паметник. Паметен знак все пак е сложен далеч по-късно.<br /> <br /> <strong>Послеслов</strong><br /> <br /> В края на февруари 2001 г. правнукът на графа Владимир Толстой, управляващ имението-музей на писателя в Ясна поляна, изпраща писмо до патриарх Алексий І с молба да бъде преразгледано синодалното Определение. В отговор от Московската патриаршия заявяват, че решението за отлъчването на Лев Толстой не можа да бъде преразгледано, защото не би могло да се прави в отсъствието на човека, върху който се разпростира действието на църковния съд.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/</em><br /> <br />