20.2.1901 г.: Руският Свети синод отлъчва Толстой от църквата
На 24 февруари 1901 г. в официалния печатен орган на гръкоруската Православна църква „Церковные ведомости” е публикувано „Определение на Светия синод от 20-22 февруари 1901 г. № 557” относно граф Лев Толстой. С него великият писател е отлъчен от Църквата. На следващия ден определението е публикувано във всички основни вестници в Русия.
<strong>Крушение на вярата</strong><br /> <br /> След раждането си Лев Толстой е кръстен в православната вяра, но в младостта си е равнодушен към религията. Едва към средата на 1870-те години проявява повишен интерес към християнското учение и богослужението на Православната църква.<br /> <br /> След като „прочетох всичко, което можах, за учението на църквата, ... строго следвах в продължение на повече от година всички предписания на църквата, спазвах всички пости и посещавах всички църковни служби”, последва пълно разочарование от религиозната вяра. Повратна за него става 1879 г. През 1880 г. той застава на позицията на еднозначно критично отношение към църковното вероучение, духовенството и официалната църковност.<br /> <br /> Публикуването на някои произведения на Толстой е забранено както от духовната, така и от светската цензура. През 1899 г. излиза романът „Възкресение”, в който е пресъздаден животът на различни социални слоеве в тогавашна Русия: духовенството е изобразено с набързо изпълняваните обреди, а хладният и циничен Топоров е възприет за карикатура на К. Победоносцев, обер-прокурора на Свети синод. Писателят критикува сурово църквата, защото поставя своите интереси по-високо, отколкото изначалните християнски идеали.<br /> <br /> Толстой ясно показва във „Възкресение”, че не приема редица най-важни догми в православната църква. Разпространява брошури с описване на собственото си разбиране на християнството, твърде далеч от ортодоксалното православие.<br /> <br /> Той отхвърля учението за Света троица, непогрешимия авторитет на Вселенските събори, църковните тайнства, догмата за непорочното зачатие, действителността на възкръсването на Исус Христос и неговата божественост.<br /> <br /> Редица църковни йерарси още в края на 1880-те години се обръщат към Синода и към император Александър ІІІ с призив да накажат Лев Толстой и да го отлъчат от Църквата, обаче императорът отговаря, че не иска да прибавя към славата на Толстой мъченически венец. Неговият наследник Николай ІІ също получава аналогични призиви.<br /> <br /> Когато през зимата на 1899 г. графът сериозно заболява, Свети синод издава секретно писмо, в което се отбелязва, че той решително е отпаднал от общуването с Църквата и според църковните канони в случай на смърт не може да бъде погребан с православен обред, ако преди смъртта си не възстанови общението си с нея чрез тайнството на изповедта.<br /> <br /> Както всички определения на Синода, така и решението относно Толстой, предварително е докладвано от обер-прокурора на императора. То е подписано от митрополит Антоний и от шестима други висши йерарси.<br /> <br /> <strong>Извадки от определението на Свети синод: </strong><br /> <br /> <em>"Отначало Христовата Църква търпя хули и нападения от многобройни еретици и лъжеучители, които се стремяха да я низвергнат и разколебаят съществуването на нейните основи, утвърждаващи се на вярата в Христа, Сина на Живия Бог. Но всички сили на ада не можаха да преодолеят светата Църква, нека пребъде навеки. И в наши дни се яви нов лъжеучител, граф Лев Толстой. Известен в света писател, руснак по рождение, православен по кръщение и своето възпитание, граф Толстой, прелъстен от гордия си ум, дръзко въстана против Господа и неговия Христос и на неговото свято достойнство, явно пред всички отрекъл се от отгледалата го и възпитала негова Майка, Православната Църква, и посвети своята литературна дейност и дадения му от Бога талант за разпространение сред народа на учения, противни на Христа и Църквата, и на изтребване в умовете и сърцата на хората на родната религия, вярата православна, която утвърди вселената, с която живяха и се спасяваха нашите предци и която досега се държа и крепка беше святата Рус.<br /> <br /> В своите съчинения и писма, в множество разсейвани от него и неговите ученици по света, особено в пределите на скъпото наше Отечество, той проповядва, с ревността на фанатик, низвергване на всички догми на православната църква и самата същност на християнската вяра; отхвърля лично живия Бог, в името на Света Троица прославен, Създателя на вселената, отрича Господа Исус Христос – Богочовека, Изкупителя и Спасителя на света, пострадал заради нас хората и заради нашето спасение и възкръснал от мъртвите, отрича безсеменното човешко зачеване на Христа Господа и девството до раждането и след раждането на Пречистата Богородица Мария, не признава задгробния живот и отсъждане според делата, отхвърля всички тайнства на Църквата и благодатното въздействие в тях на Светия дух, и осквернявайки най-свещените предмети на вярата на православния народ, не трепнал да подложи на гавра най-голямото от всички тайнства, светата Евхаристия. Всичко това е проповядвано от граф Толстой непрекъснато с устно и писмено слово, към съблазън и ужас на целия православен свят, явно пред всички, съзнателно и нарочно отхвърля сам себе си от всяко общуване с Православната църква.<br /> <br /> Опитите за неговото вразумяване не се увенчаха с успех. Затова Църквата не го счита за свой член и не може да го счита, докато той не се разкае и не възстанови общуването си с нея. Сега за това свидетелстваме пред цялата Църква към вразумяване от заблужденията на граф Толстой. Мнозина от неговите ближни, хранещи вяра, със скръб виждат, че той в края на своите дни ще остане без вяра в Бога и Господа Спасител наш, отхвърлил благословията и молитвите на Църквата и от всякакво общение с нея.<br /> <br /> Затова свидетелствувайки за отпадането му от Църквата, заедно се молим да му помогне Господ в покаяние на разума към истината. Молим ти се, милосърдни Господи, не искай смъртта на грешника, чуй и помилуй и го обърни към святата Твоя Църква. Амин.</em>"<br /> <br /> В „Отговор до Синода” Толстой потвърждава своя разрив с църквата. „<em>Това, че се отрекох от църквата, наричаща се православна, е съвършено справедливо. Но аз се отрекох от нея не защото въстанах против Господа, а напротив – само защото с всички сили на душата си искам да му служа.”</em><br /> <br /> Обществената реакция на Определението на Синода е разнопосочна: Не малко писма, получени от писателя, съдържат проклятия, увещаване, призиви да се покае и да се помири с църквата, има даже и закани. Други писма и телеграми изказват на писателя съчувствие и подкрепа.<br /> <br /> Великият Лев Толстой умира сутринта на 7 (20) ноември 1909 г. на една железопътна гара от възпаление на белите дробове по време на път, докато бяга от съпругата си. Погребан е в Ясна поляна на 10 (23) ноември 1910 г. в гората на края на един овраг, където в детството си търсил билка, с която да направи всички хора щастливи.<br /> <br /> Погребението е извършено не според православния обред – без свещеник и молитви, без свещи и икони. В полицейските рапорти е отбелязано, че церемонията преминава мирно при спазване на пълен ред. На 12 декември 1912 г. в нарушение на забраната на Синода тайно е опят от свещеник Григорий Калиновски.<br /> <br /> И както искал приживе Толстой, на мястото не е поставен паметник. Паметен знак все пак е сложен далеч по-късно.<br /> <br /> <strong>Послеслов</strong><br /> <br /> В края на февруари 2001 г. правнукът на графа Владимир Толстой, управляващ имението-музей на писателя в Ясна поляна, изпраща писмо до патриарх Алексий І с молба да бъде преразгледано синодалното Определение. В отговор от Московската патриаршия заявяват, че решението за отлъчването на Лев Толстой не можа да бъде преразгледано, защото не би могло да се прави в отсъствието на човека, върху който се разпростира действието на църковния съд.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/</em><br /> <br />