На 20.9.1378 г. недоволните кардинали от избора на Урбан VІ за папа, се събират във Фонди край Неапол и избират френския кардинал Роберт Женевски за «алтернативен» папа под името Климент VІІ. Така започва Папска схизма (още Западната или Великата схизма), като разколът в католическата църква продължава до 1417 г.
<strong>Началото</strong><br /> <br /> В началото на 1378 г. римският папа Григорий ХІ на смъртния си одър подписва документ, даващ на кардиналите широки права в избора на нов папа. След смъртта му изборите за нов глава на римокатолическата църква се провеждат в много напрегната атмосфера. От една страна повечето кардинали са французи и искат да се върнат във Франция, а италианските кардинали и италианския народ искат да се избере за папа италианец и той завинаги да остане в Рим.<br /> <br /> На 8 април тълпата превзема двора на сградата, където кардиналите заседават и заплашва със саморазправа, ако не изберат за папа италианец. Под този натиск е избиран архиепископът на Бари, който приема името Урбан VI.<br /> <br /> След като напускат Рим, френските кардинали, към които се присъединяват четирима италианци и един испанец публикуват изявление, с което обявяват избора за недействителен и предлагат на Урбан VI да се откаже от папския престол. За папа те избират Климент VII (антипапа). Урбан не се подчинява на призива на кардиналите и създава собствена кардиналска колегия. <br /> <br /> Всъщност причина за истинското недоволство сред кардиналите е политиката на новия папа. Урбан VІ заявил намерение да реформира курията и кардиналската консистория. Затова френските кардинали отказват да му се подчиняват и обявяват, че той е душевноболен. Изборът на Урбан VІ е обявен за незаконен и недействителен, като направен под натиска на тълпата.<br /> <br /> Така е сложено началото на Великата западна схизма. На страната на Урбан VI застават Германия, Италия, Полша, Скандинавия, а поддръжници на Климент VII са Франция, Испания, Португалия. Сега се счита, че Урбан VI е законно избраният папа, а Климент VII и неговите приемници &ndash; антипапи.<br /> <br /> <strong>Съборът в Пиза</strong><br /> <br /> На 25 март 1409 г. под натиска на френския крал и другите европейски монарси в Пиза е свикан събор, който се отличава с изключително единодушие. Идеята е съборът да бъде под двете юрисдикции - на Ватиканския папа Григорий XII и на Авиньонския папа Бенедикт XII, но и двамата папи не се явяват на събора. Решено е да се вземат незабавни мерки за прекратяване на разкола.<br /> <br /> Съборът в Пиза избира за папа Александър V, който полага клетва да проведе църковна реформа с цел ограничаване на папския произвол и да регулира свикването на съборите като контрол над папите. През 1410 г. Йоан XXIII сменя Александър V.<br /> <strong><br /> Решение на кризата</strong><br /> <br /> През 1414 г. е свикан църковен събор в малкия немски град Констанц. Целта му е да преустрои управлението на църквата. През 1417 г. съборът в Констанц сваля от власт Йоан XXIII и авиньонския папа Бенедикт XIII. Григорий XII вече е абдикирал през 1415 г. Кардиналите избират за папа издънка на една от най-старите фамилии в Централна Италия - кардинал Отарио Корона, който приема името Мартин V и така е сложен край на Великата западна схизма.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/<br /> </em><br />