На 22 октомври 1938 г. на 32-годишна възраст изобретателят Честър Карлсон успял да направи първото ксерографско изображение. Процесът получава името си от гръцките думи „сухо” и „писане.
Тогава е направен следният експеримент: Върху цинкова пластинка, покрита с тънък слой прахообразна сяра и подложена на статичен електричен заряд, е поставено стъкло с изписано 10-22-38 ASTORIA и облъчено със светлина. Текстът се пренася върху слоя сяра. Нужни са обаче още няколко години, за да бъде усъвършенствана технологията на електрическото копиране.<br /> <br /> След като завършва следването си по физика в Калифорнийския технологичен институт, Карлсон започва работа в Ню Йорк в патентния отдел на фирмата &bdquo;Мейлъри&rdquo;, занимаваща се с електроника. Именно в патентния отдел, когато нужното копие на патента не се оказва под ръка, Карлсон за първи път си дава сметка, че е необходим някакъв бърз и евтин способ за копиране на нужните текстове.<br /> <br /> Карлсон се отправя в Обществената библиотека на Ню Йорк и започва да преравя планина от техническа литература. Неговото внимание е привлечено от описанието на експеримент на унгарски учен с вещества, които изменят своите електрически свойства под въздействието на светлината. Така възниква идеята за електрофотографията.<br /> <br /> Тогава изобретателят започва опитите си с електростатични заряди и светлопроводими вещества, които променят свойствата си, когато са изложени на светлина. След серията експерименти Карлсон достига на 22 октомври 1938 г. до опита с пластинката със сяра.<br /> <br /> През 1947 г. малкоизвестната компания &bdquo;Халоид&rdquo; от град Рочестър започва разработката на копирна техника на основа изобретението на Карлсон. След две години е пуснат в продажба първият в историята модел на копирен апарат. Той завинаги променя начина на обмена на информацията между хората и поставя началото на индустрията за създаване и управление на документи, възлизаща днес на стойност от над 15 милиарда щатски долара.<br /> <br /> От &bdquo;ксерография&rdquo; идва и новото име на компанията-производител &bdquo;Халоид&rdquo; - от 1955 г., след обединяването с британската фирма Rank Organisation, тя започва да се нарича Rank Xerox, а после просто &bdquo;Ксерокс&rdquo; (Xerox).<br /> <br /> Истинският успех идва през 1989 г. с излизането на модела 914, който стремително набира популярност, а &bdquo;Ксерокс&rdquo; заработва стотици милиони долара.<br /> <br /> Изобретателят на ксерографията Честър Карлсон доживява до 1968 г. От 150 млн. долара, получени от &bdquo;Ксерокс&rdquo;, той изразходва 100 млн. за благотворителност.<br /> <em><br /> /По материали в интернет/</em><br /> <br />