На 22 септември 1872 г. висока каруца с чергило запрегната с биволи бавно напредва в Арабаконашкия проход. Тя кара пари от данъци от Орханийско (дн. Ботевградско) за София по най-прекия път тогава. Охраняват я двама конни заптиета с пушки на рамо.
Внезапно затрещяват пушки и облаците барутен дим скриват бягството на заптиетата. Коларят се шмугва в храстите. Ехото от тези гърмежи ще заглъхне едва с окачването на Васил Левски на бесилото край София.<br /> <br /> Обирът е дело на комитата Димитър Общи. По-късно самият Общи пред турския съд заявява, че идеята дал Станьо Хаджистанев, чорбаджия от Тетевен и член на тамошния революционен комитет от основаването му. Арестуваният Хаджистанев естествено отрича. Ако инициаторът е спорен, то няма съмнение, че цялата организация е дело на Димитър Общи.<br /> <br /> Левски знаел за намеренията на своя заместник Димитър Общи, но не бил съгласен той да ръководи акцията. Освен това още не й било дошло времето, защото репресиите на властта щели да доведат до разкриване на организацията. Всъщност Левски е резервиран още от самото начало към Общи и го държи настрани от големите тайни на организацията. Той вижда, че помощникът му е неподходящ за конспиратор.<br /> <br /> По това време революционната организация има остра нужда от пари за оръжие. БРЦК иска от комитетите в страната 2000 турски лири. Тъкмо тогава от Тетевен се ic/r,dj 50 000 гроша (500 лири) данъци. Тогава Общи предлага обира на турската хазна. Така вместо да се налага &quot;патриотичен данък&quot; на по-богатите българи, парите ще отидат &quot;от народа за народа&quot;.<br /> <br /> Общи нарежда на стария хайдутин Стоян Пандура да събере хора за обира. Четата се състои от 17 души, между които и един турчин - Кара Мустафа от Правец. На Марин Николов, околийски ковчежник в Орхание и секретар на комитета там, е наредено да обади кога хазната ще потегли за София.<br /> <br /> За някои от четата са ушити &quot;низамски дрехи&quot;. Други са с кебета или елеци, но повечето са с чешири. На главите носят кърпи или фесове. Димитър Общи обаче от суета си зашива на ръкава подофицерска нашивка, която после е намерена от турците.<br /> <br /> През нощта на 10 срещу 11 септември Димитър Общи събира членовете на Орханийския революционен комитет, за да се насрочи дата за обира. Той е изненадан от искането на орханийци да знаят мнението на Централния комитет и на самия Левски за акцията. Още на сутринта идва куриер от Ловеч. Васил Левски е против. Според него такава авантюра няма смисъл, ако в хазната има по-малко от 10 000 лири. Апостола заповядва четата да се разпусне.<br /> <br /> Честолюбивият Димитър Общи смята, че това ще накърни авторитета му пред тетевенци и решава на своя глава да извърши обира. Трябва да се признае, че революционните комитети в Тетевен, Етрополе и Орхание му оказват пълно съдействие. Приготвени са коне за товара с парите.<br /> <br /> Общи нарежда засадата в местността Камена стърга. Там пътят преминава през теснина с много завои между урвите и видимостта напред и назад е под 50 м. Разбойниците са разделени на две групи: едните са на пътя зад завой, а другите я дебнат от ската над пътя.<br /> <br /> Колата е зарязана след залпа на комитите. В нея те намират много малко злато. Сребърните меджидии са на стойност 120 лири. В товара от 800 кг. преобладават дребни грошове.<br /> <br /> При вида на плячката в четата настъпва пълно разложение. Всеки граби, мята на рамо и мъкне, а Стоян Пандура тайно от другите мушва една торбичка с жълтици под дрехата си.<br /> <br /> На разпита Общи разказва:<em> &quot;Отрязохме торбите и кой колкото може да вземе, напълнихме си чантите.</em>&quot; Той нарамва и две големи торби с евтини грошове с общо тегло над 40 кг. На разпита той чистосърдечно признава, че му натежали по стръмното, не можал да ги носи дълго и ги заровил в пясъка.<br /> <br /> Четата се оказва неподготвена да посрещне такова количество пари като обем и не е способна да ги пренесе. Претоварват част от парите на подготвените коне, единият бивол е разпрегнат и отрупан с торби. Всеки разбойник мъкне на гръб по 4 торби, но от клатушкането им губят равновесие.и се налага още пари да бъдат заровени.<br /> <br /> Общи обменя в злато 17 200 гроша срещу 172 лири при чорбаджии в Осиковица и го взема със себе си. За останалите пари нарежда на четниците да отнесат колкото могат в Тетевен, а той щял да отиде да ги разпредели. &quot;Но количеството пари се знае. Аз ще го науча от касиера. Да не разходите от тях нито една пара, че после ще отговаряте&quot; - казва им той. Така става ясно, че дори след обира Общи все така си няма представа каква сума е ограбена.<br /> <br /> От протоколите на разпитите става ясно, че Общи е раздал на част от обирджиите общо 16 510 гроша. Още 5000 са раздадени на свои хора.<br /> <br /> Турците успяват да си възвърнат общо 115 000 гроша от ограбените 125 000.<br /> <br /> В комитета в Ловеч и у Левски не попада нито грош. Само 35 лири (3500 гроша) от хазната стигат до Каравелов.<br /> <br /> Лошата организация и изобилието от посветени в обира предопределят провала му. Избягалите пазачи на хазната само след час дават описание на нападателите. Отначало то заблуждава властта и тя разпраща телеграми в околността да се търсят арнаути в униформи на запасняци, които се връщат по родните си места. До средата на октомври властта не подозира, че обирът е дело на българи и в хайките и потерите се включват дори някои от истинските извършители, помагачи и вдъхновители като тетевенските чорбаджии.<br /> <br /> Това съвсем притъпява конспиративните сетива на участниците и те не правят нищо, за да се укрият по други места, да изнесат парите и да намалят броя на посветените.<br /> <br /> Разкритията започват, когато проницателният софийски управник Мазхар паша узнава, че бандата е забелязана след обира в един царевичак край Етрополе. Тази следа е в обратна посока на хайките и насочва към български извършители.<br /> <br /> Разкриването все пак става донякъде случайно. Писарят на Общи даскал Васил Бушаранов го описва на Захари Стоянов в писмо от 1885 г. така:<em> &quot;Издателите на хазната са: Мино и Стамен Ташеви. Стамен отишъл в клисурата за дърва и срещнал един керван коли с ракия &quot;Загарска&quot;. Той пийнал от тази бъчва малко, от онази малко и тъй наш Стамен се напил и не набрал дърва.<br /> Вечерта, като се върнал празен, жена му се скарала и той се одумал с това: &quot;че не го оставили хайдуците на хазната да набере дърва, понеже ги водил да им покаже пътят&quot;. В този момент дохождат заптиетата Абдураман и Ибу да изкарат колата Стаменова на ангария, жената разядосана им отговорила &quot;че те знаят само ангария, кокошки и масло, а не можат да хванат хайдуците&quot;. Прибавила, &quot;че днес мъжът водил хайдуците, утре на ангария, а децата седят гладни, като нема кремка дърва да се опече хлябът&quot;. Турците казаха това гдето трябв</em>а.&rdquo;<br /> <br /> Съучастникът Гавраил Брънчев добавя, че заптието закарало Стамен в конака и след дълъг разпит заявил, че &bdquo;Велчо Шунтов всичко знае&quot;.<br /> <br /> Арестите започват на 19 октомври. Велчо Шунтов и Божил Генчев са смазани от изтезания. Те признават, че са носили хляб на четата и очаквали награда. От техните признания разкритията следват лавинообразно. Издадени са поименно четниците и къде са заровени 11 240 гроша. Разкрит е политическият характер на обира и са посочени тетевенските чорбаджии като съучастници.<br /> <br /> Настава смут и Общи е приканен настойчиво да се маха от Тетевен. Той обаче се е потопил в ласките на вдовицата Ненка Павлова и отказва. Потегля чак на 25 октомври, преоблечен от нея в женски дрехи. Ненка го води до Гложене в дома на Васил Йонков. Общи носи 2 торби с пари и й дава 10 меджидии. Снабден от Йонков с кон, едно празно буре и два чувала орехи, Общи поема към Плевен, откъдето да продължи за Влашко.<br /> <br /> Турците обаче още на другия ден разпитват Ненка, залавят и измъчват Йонков. От слугите му в хана научават накъде е тръгнал Общи и го настигат в луковитското село Чериково. Той им казва, че ще издава всичко и да не го мъчат. Наистина Общи, за разлика от много други, не е инквизиран. Въпреки това той издава цели комитети в Орхание, Етрополе, Тетевен и Ловеч. Показанията му са толкова подробни, че предадените дейци са повече от 100, а осъдените са 62.<br /> <br /> Тетевенският учител Иван Фурнаджиев пръв споменава името на Левски. Става ясна ролята на Каравелов. Избухва дипломатически скандал, който предизвиква правителствена криза в Румъния. Високата порта иска от букурещкия кабинет да й предаде Любен Каравелов, за да бъде съден. Министър-председателят Катарджи се съгласява, но Каравелов е предупреден от приятели и избягва в Сърбия. Но архивът на БРЦК вече е предаден на турското консулство, което веднага го препраща в София. В него е открита и снимка на Апостола. Властите я размножават и разпращат из империята.<br /> <br /> Димитър Общи е осъден на смърт. На 19 декември присъдата на Общи е утвърдена от султана, но изпълнението й е забавено тъй като на 27 декември 1872 г. е заловен Васил Левски. Съдът им прави няколко очни ставки, на които Общи потвърждава самоличността на Апостола. След като прави тази последна услуга на турските власти, Общи е обесен на 16 януари 1873 г. в София.<br /> <br /> Куриозното е, че през 1940 г. едва не е издигнат паметник на Димитър Общи. В София е образуван инициативен комитет, който си поставя за задача да увековечи делото на доблестните българи, които организират и извършват обира на турската хазна. За щастие комитетът не успява да постигне целта си. На мястото на засадата сега има паметник на руски воини, убити в Освободителната война през 1877-1878 г.<br /> <em><br /> /По материали в интернет/</em><br /> <br />