На 23 юли (нов стил) 1774 г. бъдещият генерал-фелдмаршал Михаил Кутузов е тежко ранен в главата и губи дясното си око в бой при отразяване на турски десант на югоизточния бряг на Кримския полуостров. Тогава Кутузов е подполковник и командир на гренадирски батальон от състава на Московския легион.
През юли 1774 г. завършва поредната руско-турска война, в която Турция търпи пълно поражение. На 10 (21) юли край село Кючук Кайнарджа (България) е подписан мирен договор.<br /> <br /> Високата порта е принудена да направи на Русия редица териториални отстъпки: Кубан, Азов, Таганрог, Еникале, Керч, Кинбурп и част от черноморското крайбрежие между реките Днепър и Южен Буг. Кримското ханство обявява независимост от Османската империя. Руските търговски съдове получават право за свободно плаване по Черно море и да преминават през Босфора и Дарданелите.<br /> <br /> Турците обаче не възнамеряват да се откажат от Крим и на 17-18 юли стоварват на югоизточния бряг на Кримския полуостров мощен десант войски на трапезундския паша Хаджи Али бей с численост 30 000 щика.<br /> <br /> Десантът е извършен около селището Алуща. Турците разчитат, че отбраната от 150 егери от Московския легион няма да окаже сериозна съпротива. Но за тяхно удивление руските гренадири удържат Алуща цели 6 часа. Войниците все пак отстъпват поради привършване на боеприпасите. След това част от турския десант се отправя на юг към Ялта, колейки по пътя си всички християни.<br /> <br /> Московските гренадири на Кутузов отстъпват към вътрешността на Крим и се закрепват на планинския проход край село Шума (сега Кутузовски проход). Това дава възможност от Симферопол да пристигне руски отряд от 3500 войници под командването на генерал-майор В. Мусин-Пушкин, който спира турците към вътрешността на Крим. На 23 юли в решителен бой край село Шума руските войници разгромяват 8-хилядния еничарски авангард под командването на Тузчи оглу Исмаил ага. Турските войски отстъпват към брега и опасявайки се от обкръжаване, скоро се качват на корабите и напускат бреговете на Крим.<br /> <br /> При започването на решителната руска щикова атака подполковник Михаил Кутузов първи вдига своя гренадирски батальон, но е тежко ранен в главата. Според лекарите такова раняване е почти смъртоносно: куршумът го удря между лявото слепоочие и окото, като минава под него, и излиза от дясната страна на лицето близо до другото окото.<br /> <br /> Кутузов обаче оживява, макар да ослепява с дясното си око. Императрица Екатерина посреща лично героя от това сражение, като му оказва особена милост: награждава го с орден &bdquo;Св. Георгий&rdquo;, дава му 1000 жълтици и го изпраща в отпуск в Европа <em>&bdquo;для излечения ран к теплым водам на год без вычета жалованья&rdquo;</em>. Кутузов обаче се лекува две години, като ги използва да обиколи Германия, Италия, Франция, Холандия и Англия, за да получи западно военно образование.<br /> <br /> Впоследствие, независимо от тежкия недъг, той се връща на военна служба. В чин генерал командва руската армия във войната с Наполеон (1805) и с Турция (1811). През 1812 г., след нахлуването на Наполеон в Русия, император Александър І назначава генерала от инфантерията Кутузов за главнокомандващ руската армия и му присвоява титлата &bdquo;светлейший княз&rdquo;.<br /> <br /> На 7 септември (26 август стар стил) 1812 г. Кутузов дава на Наполеон генерално сражение край село Бородино, за което получава чин генерал-фелдмаршал.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/</em><br /> <br />