На 24 септември 1957 г. подразделение от 900 военнослужещи от редовната армия на САЩ е изпратено от президента Дуайт Айзенхауер в Литъл Рок (щат Арканзас), за да разпръсне със сила многохилядна тълпа расистки настроени граждани.
Жителите на Литъл Рок обкръжили средно училище, където преди това са обучавани само бели деца, и не допускали там да влязат 9 тъмнокожи ученици.<br /> <br /> След пристигането на армейската част, афроамериканските деца все пак влизат да учат, охраняеми от десантчиците.<br /> <br /> Скоро Върховният съд забранява расовата сегрегация в училищата. След месец чернокожите ученици вече посещават училището без охрана, а през ноември и последните американски войници напускат Литъл Рок.<br /> <br /> С това е положено началото на края на расовата сегрегация в САЩ, окончателно забранена от Върховния съд на САЩ през 1964 г.<br /> <br /> Решението за привличане на армията не е взето лесно от Айзенхауер и поражда мощна протестна вълна в южните щати на страната. Един от федералните сенатори даже заявява, че ако той е губернатор на Арканзас, щял да даде на президента урок.<br /> <br /> Само 10-15 г. след първия пробив в Литъл Рок се случва почти невероятното: цялото американско общество постепенно преминава на позициите на расова търпимост, а оттам и към съответната толерантност.<br /> <br /> Според американски социолози моделът на расовата държава всъщност започва да се руши по бойните полета в последните водени войни. Отначало във Втората световна война, след това в Корейската война и накрая във Виетнамската война чернокожи и бели войници се бият рамо до рамо и всеки от тях разчита на другия да го извлече, ако бъде ранен. Именно бойното другарство започва да ерозира устоите на расовата държава.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/</em><br /> <br />