В началото на знаменитото си стихотворение посветено на Пушкин „Смерть поэта” Лермонтов казва: Не вынесла душа поэта Позора мелочных обид, Восстал он против мнений света Один, как прежде... и убит!
Сега обаче единици руснаци знаят, че убитият &bdquo;прежде&rdquo; Пушкин е знаменитият френски поет и журналист Андре Мари Шение, когото Лермонтов споменава дори 43 г. след неговото гилотиниране в Париж на 25 юли 1794 г. Лермонтов обаче не прави случайно връзка между двамата велики поети, защото Пушкин е превеждал брилянтните стихове на французина и дори му е посветил стихотворението &bdquo;Андрей Шенье&rdquo;.<br /> <br /> Андре Шение е роден на 30 октомври 1762 г. в Истанбул в семейство на френски дипломат и майка блестящо образованата гъркиня Елисабет Ламаки. Възпитан е в преклонение пред културата на Древна Елада. Полученото образование включва в себе си културата на гръцкия класицизъм наравно с френския либерализъм, като това определя рамките в творчеството на Шение. Възпитаван е в Париж, където майката поддържа салон, посещаван от много литератори, учени и художници.<br /> <br /> До началото на Великата френска революция Андре пише първите си стихове на антични мотиви и за волния младежки живот в Париж.<br /> <br /> Превземането на Бастилията заварва 27-годишния Андре в Лондон. Изпълнен с ентусиазъм, той се втурва към родината и веднага се включва в бурния следреволюционен живот. Именно тогава създава възторжената революционна ода &bdquo;Клетва в залата за игра с топка&rdquo;.<br /> <br /> Той приема революцията като вглъбен и смел патриот и общественик, като всичко това намира отражение в творчеството му. Наблюдателността му към живота е удивителна и често го сравняват с живелия половин век преди него писател-есеист и моралист Лабрюйер.<br /> <br /> Шение обаче не е само наблюдател, но и участник в живота. През 1789 г. той влиза в &bdquo;Обществото Трюден&rdquo;, основано от негови другари от колежа в Навара, братята Трюден и де Панж. Заедно с тях горещо приветства революцията. Самото название на печатния орган на обществото Journal de la soci&eacute;t&eacute; de 1789 характеризира настроенията им.<br /> <br /> Това общество ратува за строго спазване на законите и декретите в следреволюционна Франция. В тези години Шение публикува своите първи статии във вестници и списания. Постепенно негова основна мишена стават жирондистите и особено якобинците с техните вождове &ndash; Робеспиер, Брисо и Коло д`Ербуа.<br /> <br /> Шение с жар отстоява гржданския мир и законност, интересите на гражданите без оглед на тяхната съсловна принадлежност. Той счита, че понятието &bdquo;народ&rdquo; е абстрактно и понякога просто прикрива амбициите на политиканстващи демагози. Шение се изправя против терора, основателно предполагайки, че ниските страсти не са помощници при построяване на новото общество, в което всички ще бъдат щастливи.<br /> <br /> Шение и приятелите му са обезпокоени от антиконституционната дейност на якобинските клубове, нарушавайки правилната и спокойна съзидателна работа на упълномощените страни. Неговият брат Мари-Жозеф се сближава с якобинците, но самият Андре възлага всичките си надежди на дейността на законодателите.<br /> <br /> Шение пише ода за Шарлот Корде, убийцата на Марат. Помага на адвоката Малзерб при подготовката на защитата на Луи XVI. И навсякъде пледира за законност.<br /> <br /> Такава политическа дейност в ония времена на гореща борба представлява опасност. Якобинците яростно го ненавиждат. През 1792 г. той временно изоставя Париж и в тишината на Версай, като съзерцаващ отшелник, отново се отдава на поезия.<br /> <br /> Не е известно защо в разгара на терора през 1793 г. Шение се връща в Париж. Арестуван е на 7 март 1794 г. по подозрение за контакти с роялисти.<br /> <br /> За настроението му в затвора може да се съди по неговия поетичен цикъл &bdquo;Ямбове&rdquo; и стихотворението &bdquo;Младата пленничка&rdquo;, написано в чест на красивата херцогиня Флери. Заедно с него в затвора са и неговите приятели братя Трюден.<br /> <br /> Гилотиниран е на 25 юли заедно с Жан Руше. Шение среща смъртта достойно, както я възпява в стиховете си.<br /> <br /> Веднага след екзекуцията неговият брат Мари-Жозеф е несправедливо обвинен в равнодушие към съдбата на брат си, довела до гибелта му. Повод за такива обвинения става горещата вестникарска полемика между братята, в която Мари-Жозеф може би е проявил прекалена емоционалност. Обаче в последните дни на брат си той се опитва да му помогне всячески. Благодарение именно на него делото на Шение е отлагано няколко пъти. Ако е успял да го отложи още само с 2 дни, то е било възможно Андре Шение да остане жив след падане на режима на Робеспиер.<br /> <br /> <em>/По материали в интернет/</em><br /> <br />