На 25 август 1941 г. започва британско-съветската окупация на Иран, проведена в рамките на съюзническата геостратегическа операция "Съгласие", приключила на 17 септември. Тя силно изненадва Хитлер.
Декларираната цел на операцията е защита на иранските петролни полета от евентуалното им заемане от силите на Оста, както и защита на южното трасе на транспортния коридор, по който съюзниците осъществяват доставки по програмата Ленд лийз за Съветския съюз. Скритата цел по-скоро е пряката заплаха от включването на Иран във войната на страната на Оста.<br /> <br /> По време на операцията съюзническите сили нахлуват в Иран и свалят от власт шаха Реза Пахлави, който отказва съюзническо искане за допускане на войски на територията на страната. Съветският съюз и Великобритания окупират Иран и налагат съюзнически контрол над железопътните линии и петролните находища на страната. Британските въоръжени сили заемат Южен Иран, а съветската армия окупирва северната част на страната.<br /> <br /> В продължение на много десетилетия иранското и германското правителство са изградили връзки, които са в противоречие с имперските амбиции на Великобритания и Руската империя (СССР). От 1930 г. нацистка Германия постоянно ухажва Иран, като й предоставя икономически помощи.<br /> <br /> Въпреки че Реза Шах Пахлави обявява неутралитет в началото на войната, в последствие Иран се превръща във важен геополитически фактор за Великобритания поради наличието на петрол, като Великобритания се опасява, че рафинериите в Иран може да попаднат в ръцете на Германия. Осъщественият натиск върху Иран от стана на съюзниците само води до нарастване на напрежение в страната и прогермански митинги в Техеран.<br /> <br /> С нашествието на Германия в СССР през юни 1941 г. Великобритания и СССР стават формални съюзници, осигурявайки по-нататъшен тласък на инвазията. С напредването на германската армия в СССР, &quot;Персийският коридор&quot;, образуван от Трансиранските железопътни линии, се превръща в най-лесния начин съюзниците да осигуряват военна помощ за СССР.<br /> <strong><br /> Инвазията</strong><br /> <br /> Въпреки твърденията, че инвазията е съвършено изненадваща, тя е предшествана от очевидно натрупване на сили. В допълнение две дипломатически ноти са изпратени до Иран с предупреждение и изискване за екстрадиране на гражданите на Оста от страната, като в противен случай ще бъде използвана сила срещу нея. Втората от нотите е счетена от министър-председателя на Иран Али Мансур като прикрит ултиматум.<br /> <br /> Финалните дипломатически ноти за обявяване началото на инвазията са връчени от съветските и британските посланици в страната в нощта на инвазията.<br /> <br /> <strong>Бойни действия</strong><br /> <br /> Кампанията започва на 25 август с изненадваща атака на британците в пристанището в Абадан, като иранските кораби бързо са унищожени или пленени. Не е имало време дори за подготовка за съпротива. На пристанището е имало важни петролни инсталации, които са превзети от два индийски батальона.<br /> <br /> Междувременно руснаците нахлуват от север през Задкавказието с 44-а, 47-а и 53-а армия под командването на генерал Дмитрий Козлов, завземайки северните провинции на Иран. Съветските ВВС и военноморски части в Каспийско море също участват в операцията, като е стоварен десант в района на Бандар-е Пахлави.<br /> <br /> В отговор на агресията Иран мобилизира 9 дивизии, като на 25 август нанася неуспешен контраудар срещу британците.<br /> <br /> Без каквито и да е военни съюзници, които да окажат подкрепа, иранската съпротива бързо е преодоляна и неутрализирана от британските и съветските танкове и пехота.<br /> <br /> Продължавайки на север осем батальона от британски и индийски войски под командването на генерал-майор Уилям Слим напредват от Ханакин към Керманшах и Хамадан.<br /> <br /> При протеклите военноморски сражения са потопени два иранско кораба, а още четири други са повредени. Загиват приблизително 800 ирански войници и моряци. Най-малко 200 души от цивилното население загиват при бомбардировките в град Гилан.<br /> <br /> Британските и индийските поражения са приблизително 22 убити и 44 ранени, а съветските са около 40. Британските и съветските сили се срещат в град Сена и Казвин на 30 срещу 31 август.<br /> <strong><br /> Изход</strong><br /> <br /> В края на инвазията Иран капитулира, така важните петролни находища и Транс-Иранската железопътна мрежа попадат в ръцете на съюзниците. В същото време новият ирански министър-председател се съгласява, че германският посланик и неговият екип трябва да напуснат страната и че немските, италианските, унгарските и румънските легации трябва да бъдат изведени от страната, а всички останали германски граждани да бъдат предадени на британските и съветските власти.<br /> <br /> Невъзможността да се изпълнят последните условия обаче води до навлизане на британски и съветски войски в Техеран на 17 септември, ден след като Реза Шах е арестуван и изпратен в изгнание в Южна Африка,оставяйки сина си Мохамед Реза Шах Пахлави да го замести на престола.<br /> <br /> Съветските и британските сили напускат Техеран на 17 октомври, след като са се справили с германците. В резултат окупираният Иран ефективно е разделен между Великобритания и Съветския съюз.<br /> <strong><br /> Събития по време на окупацията</strong><br /> <br /> През този ключов коридор по време на войната ще бъдат осигурени не само 5 млн. тона военни доставки за Съветския съюз, но и за британците в Близкия Изток. В последствие новият шах подписва мирен договор с Великобритания и Съветския съюз, съгласно който Иран ще осигури помощ на съюзниците.<br /> <br /> На конференцията в Техеран през ноември 1942 г. американският президент Ф. Рузвелт, британският премиер У.Чърчил и лидерът на СССР Й. Сталин потвърждават ангажимента си за независимостта и териториалната цялост на Иран, като изказват желание за предоставяне на икономическа помощ на страната. Последиците за Иран от войната обаче са изключително тежки, като храните и други стоки от първа нужда драстично намаляват.<br /> <br /> <strong>Изтегляне</strong><br /> <br /> По време на 3-годишната окупация на Иран, Сталин разширява политическото си влияние в Азербайджанския и Кюрдския район, намиращи се в северозападен Иран, а също и в самата страна, създавайки Иранската комунистическа партия в страната. На 12 декември 1945 г., след седмици на сблъсъци на сепаратисти, е създадена Народна република Азербайджан. Последва я Кюрдската народна република в края на 1945 г.<br /> <br /> Опитите на Иран да възстанови контрола си над тези територии са блокирани от Съветската армия. Когато настъпва крайният срок за изтегляне на 2 март 1946 г., шест месеца след войната, британците започват да се оттеглят, но Москва отказва, позовавайки се на заплахи за сигурността. Съветските войски не се оттеглят от Иран до средата на 1946 г., което принуждава иранските власти да отправят официално оплакване до новоучредения Съвет за сигурност на ООН. Така Иран става първата страна, подала жалба в ООН.<br /> <strong><br /> Обезщетения</strong><br /> <br /> През 2009 г. иранският президент Махмуд Ахмадинеджад обяви, че страната му е страдала много и е претърпяла значителни щети по време на нашествията през Втората световна война, както и за това, че ще настоява до край за пълна компенсация. Той споделя още, че ще търси пълно обезщетение за вредите от войната и вече е сформиран екип за калкулиране на щетите, които в последствие ще бъдат депозирани с писмо да Генералния секретар на ООН Бан Ки Мун.<br /> <em><br /> /По материали в интернет/<br /> </em><br />