26 деца са починали мистериозно за 3 години в приюта за деца с умствена изостаналост в добричкото село Крушари. Едва 16 от случаите се разследват от прокуратурата, показа разследване на "Стандарт". След публикации за нередности, които се случват в дома, директорката Юлия Върбанова написа няколко възмутени писма - за това, че домът й е един от най-добрите в републиката. Но тя забравя да спомене съвсем скорошни инциденти, които показват съвсем друго.
През октомври 2007 г. 43 деца се разболяват от дизентерия. Хлапетата са на възраст между 3 и 17 г. 16 от тях са приети в инфекциозното отделение на болницата в Добрич. Останалите са оставени за лечение в дома.<br /> <br /> През август 2008 г. отново възниква епидемичен взрив в приюта. Обхванати са 12 деца на възраст от 4 до 22 години, които са заболели в периода 8-15 август. В дом, в който се твърди, че децата се интегрират успешно и нещата вървят добре, горните примери показват само едно - докато се хвалим с общи думи каква добра работа вършим, елементарната хигиена в дома явно не е на ниво.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><b> Дизентерия в дом образец - това не е част от хвалбите на директорката Върбанова.</b></span><br /> <br /> По информация на Славка Кукова от Български Хелзинкски комитет при последната проверка от 25 март 2010 г. е установено и друго - смъртни случаи, които не се разследват и не се коментират. А те са твърде много дори и за един такъв дом. В периода 2006-2009 година има общо 26 случая с фатален край.<br /> <br /> <img hspace="1" height="150" width="200" vspace="1" border="1" align="left" alt="" src="https://sc.standartnews.com/images/news/thumbnails_big/64168/pri.jpg" />В смъртните актове като причини се споменават най-често внезапна сърдечна смърт или остра сърдечна недостатъчност. Всеки втори смъртен случай е придружен с липса на подкожна мазнина у починалото дете. Това говори за недохранване, но не е доказано все още, тъй като домът е в добро техническо състояние и храна за децата има. Просто не е имало кой да се погрижи за индивидуално меню на тези деца, които по една или друга причина са отказали да се хранят.<br /> <br /> Общото при всички починали е, че няколко дни преди да настъпи смъртта, вдигат температура. След като вдигат температура, те умират от сърдечни пристъпи - това също не звучи добре за държавното заведение, откъдето са много чувствителни на тема &quot;как се грижим за децата&quot;.<br /> <br /> В същото време няма записи в рапортовите книги от дежурните, че е викан лекар. Само две от починалите деца все пак са стигнали до болницата.<br /> <br /> За едно от тях директорката, като негов настойник, е попитана дали иска да се направи аутопсия. Тя отказва с мотива, че тези деца и бездруго са страдали цял живот, така че не е необходимо да бъдат мъчени и след като си отидат. Последният смъртен случай в дома е от 16 март тази година. Децата са погребвани от огняря, защото в селото няма гробар. Приютът в този смисъл едва ли е направен за децата. Както обикновено се случва в подобни домове - това е приют за местна работна ръка.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"> <b>ОТКРИЛИ ПЕТ ДЕЦА СЪС СЧУПЕНИ КРАКА</b></span><b><br /> <br /> </b>Изводите, направени от няколко неправителствени организации, сочат, че като цяло домът изглежда добре, доколкото е възможно това.<br /> <br /> Въпреки големия персонал (на едно дете се падат 0,7 служители) се оказва, че няма възможност за индивидуална работа с децата. На проверяващите им е направило впечатление, че 4-5 деца имат фрактури на краката. Има вероятност да са наранени по невнимание на санитарките, докато ги обгрижват. Според директорката това е невъзможно и по-скоро децата са се самонаранили.<br /> <br /> Това пък е невъзможно според констатациите на лекарите. Няма механизъм, по който тези деца да се самонаранят така, че да си докарат точно тези фрактури, твърдят докторите. Упорито в такива домове върви мълва, че е възможна предумишлена жестокост от страна на персонала - случвало се е в други домове санитарки да осакатяват такъв тип пациенти, за да са мирни. Въпреки дизентерията според ХЕИ в дома всичко е наред. Храната е разнообразна и достатъчна. Остава обаче проблемът, че някои деца повръщат, не искат да приемат определена храна или просто в един момент отказват да се хранят.<br /> <br /> И отново - въпреки големия персонал няма диетолог, който да се грижи за индивидуалните потребности на всяко дете, откъдето вероятно произтича проблемът с недохранването.<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"> <b>ПРОКУРОРИ ОТКАЗВАТ РАЗСЛЕДВАНЕ</b></span><b><br /> </b><br /> Добричката окръжна прокуратура установява 10 смъртни случая в дома в Крушари само за периода от 2006 до 2007 г. - 7 през 2006 г. и 3 през 2007 г. Реалният брой на смъртните случаи обаче е 26 от 2006 до 2009 г. Това означава ли че други 16 смъртни случая няма да бъдат разследвани - и то пресни такива? Екипът на &quot;Стандарт&quot; още чака смъртните актове на последните умрели деца - така обеща директорката Юлия Върбанова. Затова пък добричката прокуратура изрично констатира, че &quot;в този дом е установено, че смъртните случаи са често срещано явление&quot; и въпреки това изобщо не обсъжда въпроса за вероятната връзка между тази висока смъртност и престъпни дефицити в грижата за децата. Напротив, прокуратурата отказва да търси &quot;възможна наказателна отговорност за смъртта на децата, като имплицитно приема последната за нормална&quot;.<br /> <br /> Смъртността на децата с увреждания в институциите е значително по-висока от общата детска смъртност в България. В домовете за отглеждане на деца при хлапетата от 4-18 г. тя е 0,03%, докато в институциите за деца с увреждания средната й стойност достига 3,04%. В дома Крушари смъртността е 26% за последните 4 г. - от 100 деца умират 26.<br /> <br /> Едва сега започва разследване на общо 75 смъртни случая за цяла България, настъпили в рамките на 8 г., като голяма част от тези случаи са съсредоточени в 5-6 приюта. Изобщо обаче не се обръща внимание на възможната връзка между установените от самите тях липси на грижа (лекарско обслужване, адекватен персонал, рехабилитация) и смъртта на децата - в шест от процесните постановления това изобщо не е споменато от прокурорите. В останалите постановления с едно изречение, без никакъв анализ и мотиви, те заключават, че такава връзка няма. Становището на Български Хелзинкски комитет е, че проверката, извършена от прокуратурата, констатира смъртните случаи, без да е изследвана причинно-следствената връзка, довела до тях. Още повече че инцидентите се случват само в определени домове.<br /> <br /> standartnews.bg<br /> <br type="_moz" />