2.7.1961 г.: Самоубива се Ърнест Хемингуей

София, България 02 Юли 2013, 07:16 9291 прочита 0 коментара

На 2 юли 1961 г. великият американски писател Ърнест Хемингуей се самоубива с любимата си пушка в дома си в Кечъм, Айдахо. В началото на същата година е изписан след тримесечно лечение в клиниката Майо в Рочестър, Минесота, за лечение на депресия чрез електрически шокове. Той е алкохолизиран и с напреднала цироза.

Ърнест Хемингуей (21 юли 1899 - 2 юли 1961 г.) е един от най-известните американски писатели - новелист, автор на кратки разкази, журналист, носител на Нобелова награда за литература (1954 г.) и награда Пулицър през 1953 г. за книгата му &bdquo;Старецът и морето“. Той е част от така нареченото &bdquo;Изгубено поколение“ - група от американски бележити литератори, които живеят в Париж и в други европейски страни в периода от края на Първата световна война до Голямата депресия. През 40-те години на XX век Ърнест Хемингуей е фигурирал в списъците на съветските агенти в САЩ под кодовото име &bdquo;Арго“. Вербуван е през 1941 г. малко преди пътуването му в Китай. Ърнест има 4 сестри и по-малък брат. Той е 30-годишен, когато баща му д-р Кларънс Едмъндс Хемингуей се самоубива заради заболяване от тежка форма на диабет и изгубване на голяма парична сума. Баща му отрано го учи да обича живота сред природата. Ърнест израства любител на лова, риболова, бокса и практикувани на открито спортове.Той се отличава с изключителна физическа сила и издръжливост, но често претърпява злополуки и има сериозни здравословни проблеми поради вкуса си към екстремните изживявания и факта, че постоянно се излага на опасности. Майка му Грейс Хемингуей отрано забелязва у сина си прояви на агресивност, самоувереност и смелост, както и склонност да преувеличава подвизите си. Записва се доброволец и става шофьор на линейка в Италия по време на Първата световна война. На 8 юли 1918 г. претърпява сериозно нараняване в крака от експлозия на мина при Фосалта ди Пиаве (получава 237 отделни рани по крака си) и е награден за храброст два пъти от италианското правителство. Любопитен факт е, че Ърнест Хемингуей е първият американец, ранен в Италия през Първата световна война. Докато се възстановява от нараняването, Хемингуей започва връзка с американската медицинска сестра Агнес фон Куровски, която е седем години по-възрастна от него. Първоначално те имат намерение да се оженят, но през март 1919 г. Агнес изоставя Ърнест заради друг. По късно тяхната любовна история става вдъхновение за Хемингуей да създаде романа “Сбогом на оръжията” (1929 г.). След войната Хемингуей работи за кратко време като журналист в Чикаго. В края на 1920 г. той среща Елизабет Хадли Ричардсън, която е осем години по-възрастна от него. След една година те се женят в Методистката църква в Хортън Бей, Мичиган. В края на 1921 г. по съвет на писателя Шъруд Андерсен младото семейство се установява в Париж. В Европа Хемингуей се сближава с известни писатели. Гъртруд Стайн го учи на сбит стил, а Фицджералд редактира някои от текстовете му и действа като негов агент. По-късно Хемингуей изобразява Фицджералд в “Безкраен празник” в неблагоприятна светлина и Фицджералд изразява съжаление за изгубеното им приятелство. През 1922 г. Хемингуей отива като кореспондент в Гърция и Турция, за да предава репортажи оттам за войната между двете страни. През 1923 г. той два пъти посещава Испания, като втория път отива специално, за да гледа боеве с бикове на годишният фестивал в Памплона. Първите книги на Хемингуей, “Три разказа и десет стихотворения” (1923 г.) и “В наше време” (1924 г.), са публикувани в Париж. “Пролетни порои” се появява през 1926 г.; същата година излиза и първият сериозен роман на Хемингуей “И слънцето изгрява”. Романът разказва за група изгнаници във Франция и Испания, членове на разочарованото “изгубено поколение” след Първата световна война. След публикацията на “Мъже без жени” (1927 г.), Хемингуей се връща в Съединените щати, установявайки се в Кий Уест, Флорида. Хемингуей и Елизабет Хадли се развеждат през 1927 г. и същата година той се жени за Полин Пфайфер, редактор на модно списание. Във Флорида той написва “Сбогом на оръжията”, публикуван през 1929 г. Сцена на историята е италианският фронт през Първата световна война, където двама влюбени намират кратко щастие. Романът пожънва огромен литературно-критичен и търговски успех. През 1930-те Хемингуей написва такива големи произведения като “Смърт след пладне” (1932 г.), публицистичен разказ за испанското бикоборство, и “Зелените хълмове на Африка” (1935 г.) – история на ловно сафари в Източна Африка. По романа “Да имаш и да нямаш” (1937 г.) е създаден филм, режисиран от Хауърд Хоукс. Двамата се сприятеляват в края на 1930-те. Хоукс също обича лова, риболова и пиенето. Хемингуей се сближава и с жената на Хоукс, Слим. Разказват, че Хоукс се похвалил на Хемингуей, че може да направи "филм и от най-лошото му произведение". Авторът попитал, "Кое е най-лошото нещо, което някога съм писал?" А Хоукс отговорил, "Онова парче “Да имаш и да нямаш”" Хемингуей се съгласява. “Имах нужда от пари,"– ще каже по-късно той. Филмът обаче наистина става сполучлив. В писането на сценария му участва Уилям Фокнър. През 1937 г. Хемингуей отразява испанската гражданска война. В Мадрид среща Марта Джелхорн, писателка и военен кореспондент, която става негова трета съпруга през 1940 г. В &bdquo;За кого бие камбаната“ (1940 г.) Хемингуей се връща отново към Испания. Той посвещава книгата на Джелхорн – Мария от романа е частично моделирана по нея. През 1940 г. Хемингуей купува къща в околностите на Хавана, Куба. Първите години след сватбата му с Джелхорн са щастливи, но той скоро осъзнава, че тя не е домакиня, а отдадена на кариерата си журналистка. Джелхорн на свой ред нарича Хемингуей своя "спътник по неволя". Тя е нетърпелива да пътува и да "усеща пулса на нацията" и света. В началото на 1941 г. Джелхорн предприема с Хемингуей дълго 30 000 мили пътуване до Китай. Разводът на Хемингуей с Джелхорн през 1945 г. е горчиво разочарование и за двамата. По-късно Джелхорн казва, че "е живяла с митоманиак – човек, който вярва във всичко, което казва, несъзнателен лъжец, измислящ лъжи, за да придаде значимост на всичко, което го заобикаля". През 1946 г. Хемингуей се връща в Куба. След като Джелхорн го изоставя, се жени за Мери Уелш, кореспондентка от списанието “Тайм”, която той среща в ресторант в Лондон през 1944 г. Хемингуей започва да пие още като млад репортер. Той понася големи количества алкохол и дълго време това не се отразява на качеството на писателската му дейност. В края на 1940-те обаче започва да чува гласове в главата си. Има излишно тегло и високо кръвно налягане. Неразбирането от негова страна за опасностите от употребата на спиртни напитки личи от това, че сам учи сина си Патрик да пие, когато детето е едва 12-годишно и после също има проблеми с алкохола през целия си живот. След седмици на тежко пиене в Испания, Хемингуей отива на лекар, който констатира, че писателят вече е развил чернодробна цироза. Романът “През реката към дърветата” (1950 г.) се появява след цяло десетилетие на творческо безсилие и е приет зле от критиците и читателите. Но “Старецът и морето”, публикуван първо в списание “Лайф” през 1952, възвръща славата му. Това е кратка новела, в която се разказва за стар кубински рибар, наречен Сантяго, който след много усилия успява да улови гигантска риба. Но докато се прибере в пристанището, акулите изяждат рибата, както е привързана отвън към лодката. (Прототипът на Сантяго, кубинският рибар Грегорио Фуентес, умира през 2002 на 104-годишна възраст.) Хемингуей прекарва голяма част от времето си в Куба преди революцията на Фидел Кастро от 1959 г. И след това остава и поддържа Кастро, но когато животът става твърде труден, напуска и се връща в Съединените щати. При посещение в Африка през 1954 г. Хемингуей претърпява самолетна катастрофа и лежи в болница. Същата година той започва да пише “Истинска при първа светлина” - описание на сафари в Кения, която се появява чак през юли 1999 г. &bdquo;Инцидент по време на лов” - така вдовицата на Хемингуей обяснява причината за изненадващата му смърт. Светът обаче отдавна е наясно, че става дума за самоубийство. Какво го кара да посегне на живота си? Хемингуей има имидж на мъжкар - той е ловец и ветеран от войната, самоуверен репортер, рекордьор по погълнато количество алкохол и свалени жени. В действителност обаче страда от депресии и непрекъснати съмнения по отношение на собствената си личност. Световно известният писател, един от титаните на литературата на XX век, е типичен случай на пациент от учебник по психология и психотерапия. На 2 юли 1961 г. Ърнест Хемингуей слага сам край на живота си - както баща си и няколко от най-близките си роднини. Така със смъртта си той разкрива онова, което през целия му живот остава скрито за всички останали - лесно ранимата си душа. /По материали на интернет/