28 октомври: Преди 70 г. България подписва Московското примирие

На 28 октомври 1944 г. в Москва е подписано примирие между правителството на България, от една страна, и правителствата на Съветския съюз, Великобритания и САЩ, от друга. С него България официално преминава на страната на Съюзниците.

Предпоставки

С подписването на предхождащото споразумение на 5 октомври 1944 г. в Крайова се урежда положението на българските войски на югославска територия, сражаващи се срещу германските войски във взаимодействие с ЮНОВ и Съветската армия. Така се създават условия за подписването на същинското примирие.

От друга страна в началото на октомври в Москва пристигат английският премиер-министър Уинстън Чърчил и неговият министър на външните работи Антъни Идън. Целта на тяхната визита е уеднаквяването позициите по някои възлови въпроси на заключителния етап на войната в Европа.

В състоялите се разговори, поради започналата кампания за президентски избори не може да вземе участие президентът на САЩ Франклин Рузвелт. Вместо него в разискванията участвува посланикът на САЩ в СССР Аверил Хариман.

На 11 октомври 1944 г. съветският министър на външните работи Вячеслав Молотов информира официална София за взетите решения относно разделянето на Балканския полуостров на сфери на влияние – за България процентното отношение е 80 към 20 в полза на СССР и 50 към 50% спрямо Югославия.

Българското правителство още същия ден е уведомено, че първото условие, което трябва да изпълни, за да влезе в преговори за примирие, е българските въоръжени сили да бъдат изтеглени съответно от гръцка и югославска територия, като това изтегляне трябва да се осъществи в срок от 15 дни. За упражняването на надзор по изпълнението на това условие е упълномощена създадената Съюзническа контролна комисия (СКК), намираща се под ръководството на съветската страна.

Конференция за примирието

Конференцията по примирието се провежда в Москва от 26 до 28 октомври 1944 г. между правителствата на СССР, САЩ и Великобритания, от една страна, и България – от друга. Съветското правителство упълномощава за свой представител маршал Ф.И.Толбухин, а правителствата на Великобритания и САЩ – генерал-лейтенант Джеймс Хамел. Българската делегация на преговорите за примирие се състояла от Петко Стайнов, Добри Терпешев, Никола Петков и П.Стоянов.

Българската делегация заминава за Москва с влак още на 14 октомври 1944 г., на 16 октомври тя пристига в Москва и е посрещната от зам. външния министър (нарком) А.Я.Вишински и други съветски дипломати. Още на следващия ден тя е приета от министъра на външните работи В.М.Молотов.

Първото заседание на Конференцията за примирие се провежда на 26 октомври 1944 г. в Москва. След обсъждането на проекта за споразумение и след разясняване на някои точки от него по молба на българската делегация, ръководена от министъра на външните работи Петко Стайнов, страните го подписват на 28 октомври.

Изработването на клаузите на примирието преминава в оживена и напрегната дипломатическа борба на участващите в конференцията съветски и западни дипломати, тъй като последните настояват за включването на предявените искания преди това към българските представители в Кайро и Анкара.

В името на добрите междусъюзнически отношения са отклонени настояванията на САЩ и Великобритания за окупиране на страната, за установяването на пълен контрол над нейните ресурси и замразяването на българските активи в чужди банки. Вместо това в текста е записано искането на западните съюзници участието на България във войната срещу Германия да не бъде отбелязано и да не се посочва числото на войските, които тя трябва да включи в тази война.

Споразумението за примирие съдържа 19 члена. То определяло широк кръг от задълженията на България за участието и войната. Приетите клаузи на примирието говорят ясно за неговия умерен характер. Но в същото време отстъпките на съветската дипломация, направени пред САЩ и Великобритания при разрешаването на българския въпрос, й помагат напълно успешно да защити своята линия и българските интереси, тъй като Великобритания с разрешаването на въпроса за изтеглянето на българските войски в Гърция и Македония става по-отстъпчива по другите въпроси, засегнати в подписания договор.

Изтеглянето на 2-ри корпус от гръцка територия преди 26 октомври 1944 г. позволява на българското правителство, ръководено от Кимон Георгиев, да провали опитите, целящи сключването на примирие при тежки условия, включително и окупирането на България. Това се оказа и първият голям външнополитически успех на отечественофронтовското правителство и облекчава по-нататъшната му борба за международно признание. Нещо повече - България се оказа единствената държава от бившата хитлерофашистка ос, върху чиято действаща парична емисия не бе поставен печат “Красная комендатура” (“Червена Комендатура”), така както бе направено по отношение на емисиите на другите държави.

Според това Споразумение България се задължава: да предостави своите въоръжени сили под ръководството на Съюзното (Съветското) Главно командване за война срещу Германия; българската армия, гражданската администрация и всички български граждани се изтеглят от Вардарска Македония, Поморавието и Беломорска Тракия; същевременно България се задължава да изплати репарации за нанесените вреди на Гърция и Югославия; България осигурява за своя сметка безпрепятствено придвижване през своята територия на съюзническите (съветските) войски по суша, вода и въздух; България следва да изплаща парични суми и да предоставя гориво, храна и др., нужни на Съюзното (Съветското) Главно командване. За изпълнението на тези клаузи ще следи Съюзна контролна комисия (СКК), под председателството на председателя на Съюзното (Съветското) Главно командване, с участие на представители на Съединеното Кралство и Съединените Американски Щати. Всички фашистки организации следва се разтурят, а лицата, обвинени във военни престъпления, се предават на съд. Българското правителство се задължава да върне изнесените от Гърция и Югославия ценности и материали. Същевременно то трябва да подпомогне с хранителни и други материали двете страни.

Въпреки че вече воюва срещу Германия, България не получава статут на съвоюваща страна, (нещо, което е признато на Франция въпреки дейността на колаборационисткото правителство на маршал Петен във Виши). На практика правителството на ОФ вече доброволно и предварително е изпълнило почти всичките клаузи на Споразумението.

Примирието закономерно поставя България в положение на окупирана държава (в случая - от Съветската армия), под опеката на Съюзната контролна комисия, което ще рече, че България де факто е под съветска окупация.


Българското правителство приема условията за примирие, предложени от правителствата на Съветския Съюз, Съединеното Кралство и Американските Съединени Щати, действуващи от името на всички обединени народи, които се намират във война с България.
На основание на гореизложеното представителите на българското правителство - Министър на външните работи - г-н П. Стайнов, Министър без портфейл - г-н Никола Петков и Министър на финансите - г-н П. Стоянов, снабдени с надлежните пълномощия, от една страна, и представителите на Съветското главнокомандуване - маршал на Съветския Съюз Ф.И.Толбухин, представителят на Върховният командуващ на съюзниците в Средиземноморския район - генерал-лейтенант Джеймс Хамел, упълномощени по надлежния начин от правителствата на Съветския Съюз, на Съединеното кралство и на Американските Съединени Щати, действуващи от името на всички обединени народи, които се намират в война с България, от друга, подписаха следващите тук условия: 1. а/ България като спря военните действия против Съветския съюз на 9 септемврий 1944 год. и като скъса отношенията си с Германия на 8 септемврий 1944 год. и с Унгария на 26 септемврий 1944 година, прекрати военните действия против всички други обединени народи;
б/ Българското правителство се задължава да разоръжи германските въоръжени сили намиращи се в България и да ги предаде в качеството на военнопленици.
в/ Българското правителство се задължава да интернира поданниците на Германия и нейните сателити.
с/ Българското правителство се задължава да издържа и да представя такива сухопътни, морски и въздушни сили, които могат да бъдат определени за служба под общото ръководство на Съюзното /Съветското/ Главно командуване. Тия сили не трябва да се използват на територията на Съюзниците, без предварителното съгласие на заинтересованото Съюзно Правителство;
д/ След прекращаваното на военните действия против Германия българските въоръжени сили трябва да бъдат демобилизирани и преведени под наблюдението на Съюзната Контролна Комисия в мирновременно положение.
2. Българските въоръжени сили и чиновници, съгласно предварителното условие, прието от Българското правителство на 11 октомврий 1944 година, трябва да бъдат евакуирани от територията на Гърция и Югославия в установения по това условие срок; българските власти трябва да вземат незабавни мерки за евакуирането от гръцка и югославска територия на ония българи, които са били български поданници на 1 януарий 1941 год. и да анулират всички законодателни и административни положения, които се отнасят до анексирането или включването в България на гръцка и югославянска територия.
3. Българското правителство ще обезпечи на Съветските и други Съюзни войски възможността за свободно предвижване по българска територия в всяко направление, ако по мнението на Съюзното /Съветското/ Главно командуване това се наложи от военната обстановка, при което българското правителство ще окаже на това предвижване всякакво съдействие със свойте съобщителни средства и за своя сметка по суша, по вода и въздуха.
4. Българското правителство ще освободи незабавно всички съюзни военнопленници и интернирани, преместени лица и бежанци, в това число и поданниците на Гърция и Югославия, с достатъчно храна, дрехи, медицинско обслужване и санитарни и хигиенични предмети, а така също с превозни средства за възвръщане на кое и да е от тия лица в държавата му.
5. Българското правителство ще освободи незабавно, независимо от поданството и националната принадлежност, всички лица, които са арестувани в връзка с тяхната дейност в полза на Обединените народи, или за гдето са съчувствали на делото на Обединените народи, или поради техния расов произход и религиозни убеждения, а така също ще отмени вcяко дискриминационно законодателство и произтичащите от него ограничения.
6. България ще сътрудничи за задържането на лица, обвинени в военни престъпления и за тяхното съдене.
7. Българското правителство се задължава да разтури веднага всички намиращи се на българска територия прохитлеристки или други организаций, които водят враждебна на Обединените Народи пропаганда и да не допуска занапред съществуването на такъв род организации.
8. Издаването, внасянето и разпространяването в България на периодическа и непериодическа книжнина, постановката на театрални зрелища и кино-филми, работата на радиостанциите, пощата, телеграфа и телефона ще става по споразумение с Съюзното /Съветското/ Главно командуване.
9. Българското правителство връща цялата собственост на Oбединените народи и на техните поданници, в това число гръцката и югославянската собственост и ще внесе репарации за загубите и вредите, причинени от войната на Обединените народи, в това число Гърция и на Югославия, които загуби и щети ще бъдат установени в бъдеще.
10. Българското правителство ще възстанови всичките права и интереси на Обединените Народи и техните поданници в България.
11. Българското правителство се задължава в срокове, указани в Съюзната Контролна Комисия да възвърне в пълна изправност на Съветския Съюз, а така също и на Гърция и Югославия и на другите Обединени Народи изнесените от страна на Германия и България от техните територии през време на войната всички ценности и материали, принадлежащи на държавни, обществени, кооперативни организации, предприятия, учреждения или отделни поданници, като например инсталациите на фабрики и заводи, локомотиви, железопътни вагони, трактори, автомобили, исторически паметници, музейни ценности и всяко друго имущество.
12. Българското правителство се задължава да предаде в разположение на Съюзното /Съветското/ Главно командуване, в качеството на трофеи всичкото намиращо се на българска територия военно имущество на Германия и нейните сателити, включително намиращите се в Български води флотски единици на Германия и нейните сателити.
13. Българското правителство се задължава да не допуска, без разрешението на Съюзната Контролна Комисия, изнасянето или експроприирането на каквото и да е имущество /включително ценности и валута/ принадлежало на Германия и Унгария или на техни поданници и лица, които живеят на техни територии или на територии заети от тях. Българското правителство ще пази това имущество по реда, установен от Съюзната Контролна Комисия.
14. Българското правителство се задължава да предаде на Съюзното /Съветското/ Главно командуване всички плавателни единици, принадлежащи на Обединените Народи и намиращи се в Български пристанища, независимо в чие разпореждане тия единици се намират, за използуване от Съюзното /Съветско/ Главно командуване през време на войната против Германия и Унгария за общите интереси на Съюзниците, като по-късно тия плавателни единици бъдат възвърнати на техните собственици.
Българското правителство носи пълна материална отговорност за всяка повреда или унищожена на изброеното по-горе имущество, до момента, в които ще го предаде на Съюзното /Съветското/ Главно командуване.
15. Българското правителство трябва редовно да изплаща парични суми в българска валута и да предоставя стоки /гориво, хранителни продукти и пр./, средства и услуги, които могат да потрябват на Съюзното /Съветското/ Главно командуване за изпълнение на неговите функции.
16. Българските търговски плавателни салове, които се намират както в Български, така и в чужди води, ще бъдат под оперативния контрол на Съюзното /Съветското/ Главно командуване за използуване в общите интереси на Съюзниците.
17. Българското правителство, ако потрябва, ще обезпечи използуването върху територията на България на промишлените и транспортни предприятия, а така също на средствата за връзка, силовите станции, предприятия и учреждения за обществено ползуване, складове за топливо и други материали, съобразно инструкциите, дадени през време на примирието от страна на Съюзното /Съветското/ Главно командуване.
18. През целия период на примирието ще бъде учредена Съюзна Контролна комисия в България, която ще регулира и следи изпълнението на условията за примирие, под председателството на председателя на Съюзното/Съветското/ Главно командуване, с участие на представители на Съединеното Кралство и Съединените Американски Щати.
В течение на периода между влизането в сила на примирието и завършването на военните действия против Германия, Съюзната Контролна Комисия ще се намира под общото ръководство на Съюзното/Съветско/ Главно командуване.
19. Настоящите условия влизат в сила от момента на тяхното подписване.

Съставено в Москва в четири екземпляра, всеки от тях надписан[5] на български, руски и англииски езици, при което текстовете на руски и английски език са автентични.

28 октомврий 1944 год.

ПО ПЪЛНОМОЩИЕ НА ПРАВИТЕЛСТВАТА НА СЪЮЗА НА СЪВЕТСКИТЕ СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ РЕПУБЛИКИ, НА СЪЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО И СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ

ПРЕДСТАВИТЕЛ НА СЪВЕТСКОТО ГЛАВНО КОМАНДУВАНЕ:
/п/ Толбухин

ПРЕДСТАВИТЕЛ НА ВЪРХОВНИЯ КОМАНДВАЩ НА СЪЮЗНИЦИТЕ В СРЕДИЗЕМНОМОРСКИЯ РАЙОН:
/п/ Дж.Хамел

ПО ПЪЛНОМОЩИЕ НА БЪЛГАРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО
/п/ Д.Стайновъ
/п/ Д.Търпешевъ
/п/ Н.Петковъ
/п/ П.Стояновъ

Утре четете в БЛИЦ: 30.10.1888 г. Издаден е първи патент за химикалката