На 28 юли 1913 година в Букурещ е сключен мирен договор, с който приключва Междусъюзническата война, водена от 16 юни до 18 юли 1913 г. Той установява мир между България, от една страна, и Румъния, Гърция, Сърбия и Черна гора – от друга. Отношенията с Турция са уредени с отделния Цариградски договор. Тези два договора очертават първата национална катастрофа на България.
В едномесечната Междусъюзническа война България участва с армия от 500 хиляди души и дава 93 хиляди жертви. Войските на противниците са наброявали 1,25 милиона души, като са убити 80 хиляди души.<br /> <br /> След войната България приема общо четвърт милион изселници. Един милион българи остават под чужда власт. Не случайно българската историография определя тези последици като &bdquo;Първа национална катастрофа&ldquo;.<br /> <br /> С Букурещкия мирен договор България е принудена да отстъпи на бившите си съюзници по-голямата част от Македония, на Гърция &ndash; Егейска Македония, а на Румъния &ndash; Южна Добруджа. Сърбия и Гърция затвърждават и разширяват придобивките си от Първата балканска война, в резултат на което почти удвояват териториите си. Османската империя си връща Източна Тракия. За България остават земите между реките Струма и Места в Западна Тракия.<br /> <br /> В резултат от двете Балкански войни териториите на воюващите страните се увеличават за сметка на Османската империя съответно: България - 17%, Сърбия &ndash; 80%, Гърция &ndash; 91%, Черна гора &ndash; 65% и Румъния &ndash; 6%.<br /> <br /> Причина за Междусъюзническата война е спорът между членовете на Балканския съюз за разпределяне на земите, отнети от османците по време на Първата балканска война. Лондонският мирен договор, подписан на 17 май 1913 година, оставя нерешен въпроса за подялбата на Македония, като преди това е отхвърлена идеята за нейната автономия.<br /> <br /> Сръбските и гръцките власти, установили се в по-голямата част от Македония, веднага се заемат да изкоренят българското влияние от там (чрез закриване на училища и църкви, преследване на ВМОРО).<br /> <br /> Опирайки се на българо-сръбския договор отпреди войната, българското правителство настоява да получи от сърбите поне т. нар. &bdquo;безспорна&ldquo; зона (югоизточно от линията Крива паланка - Струга) и арбитраж от руския император за &bdquo;спорната&ldquo; зона (със Скопие и Дебър).<br /> <br /> От своя страна, Сърбия настоява за ревизия на договора си с България, така че да задържи не само &bdquo;спорната&ldquo; зона, но и останалите македонски територии, завзети от войските ѝ &mdash; на изток до Щип и на юг до Лерин. <br /> <br /> Като цяло Сърбия и Гърция считат, че България постига твърде голямо разширение в Тракия и на северния бряг на Егейско море, а допълнително уголемяване на българските територии би довело до запазване на баланса на силите в региона в нейна полза.<br /> <br /> През декември 1912 година гръцкият министър-председател Елевтериос Венизелос предлага на българския пратеник в Лондон Стоян Данев границата да минава по долното течение на Струма. България отклонява предложението, настоявайки да получи Солун.<br /> <br /> На 9 февруари сръбският правителствен ръководител Никола Пашич иска от българския министър-председател Иван Гешов преразглеждане на териториалните клаузи на българо-сръбския договор в полза на Сърбия, но среща отказ. На 12 май сръбското искане е повторено в официална нота до София и публично заявено в реч на Пашич пред Скупщината дни по-късно. България отново отклонява всякакви преки преговори за земи в &bdquo;безспорната&ldquo; зона.<br /> <br /> Междувременно на 22 април гърци и сърби стигат до предварително споразумение за съюз срещу България, а на 1 май е сключена военна конвенция между двете страни. С договор от 19 май Белград и Атина си гарантират взаимно териториалните придобивки в Македония. Разработен е и общ план за действие в случай на война, към който е привлечена и Черна гора. В опит да разколебае България, през април и май сръбската дипломация търси помощта на Румъния, но румънският премиер отказва да се обвърже в съюз срещу българите. През май е направен и опит от страна на Белград за сключване на отбранителен съюз с Османската империя.<br /> <br /> Българската дипломация не проявява гъвкавост, тя проспива тайните преговори между доскорошните съюзници. Цар Фердинанд налага безкомпромисна линия във външната ни политика, която се оказва губеща. Подценена е решимостта и готовността на Румъния да си присвои Южна Добруджа до линията Тутракан &ndash; Балчик, макар с Петербургския протокол от 26 април й е отстъпена Силистра. (На 5 юни Румъния предупреждава, че в случай на война между балканските съюзници ще изпрати войските си срещу България.) Не е оценено защо Турция оставя в европейската си част армия от 225 хиляди души: завзетият Одрин е първата й столица в Европа, близката граница с България до Истанбул и Проливите е наистина притеснителна. Не са направени опити за спечелване на някоя влиятелна страна от Великите сили. Надценена е ролята на Русия да влияе върху събитията.<br /> <br /> Първите стълкновения между българските и гръцките войски започват още през февруари 1913 година. Всички страни се подготвят за войната. Сърбия и Гърция сключват Военна конвенция на 19 май в Солун. Румъния обявява мобилизация на 20 юни.<br /> <br /> Очертава се арбитражна конференция в Петербург. Цар Фердинанд решава да засили българската позиция на предстоящите преговори с успешна военна акция в Македония. По негова заповед през нощта на 16 срещу 17 юни 4-а и 2-а армия атакуват сръбските и гръцките войски на широк фронт от Осоговската планина до Орфанския залив. Въпросът дали българското правителство е предварително уведомено от царя за тази акция, дала повод за войната със съюзниците, не е напълно изяснен от историците.<br /> <br /> На 18 юни, под натиска на премиера Данев и без знанието на Фердинанд, генерал Савов нарежда едностранно прекратяване на бойните действия. Българските парламентьори обаче са отхвърлени. Сърби и гърци използват българското нападение от 17 юни, за да преминат в контранастъпление. Гръцкото правителство обявява формално война на България на 22 юни. Ден по-късно (23 юни) същото правят Сърбия и Черна гора. По това време решителните битки на македонския фронт са вече в разгара си.<br /> <br /> В продължение на един месец се водят ожесточени боеве, които засягат и гражданското население. След превземането на Кукуш, гръцката армия го опустошава. В отговор населеният предимно с гърци град Сяр е опожарен от българите. Тези и други събития като кланетата над гърци в Доксат и Демир Хисар стават повод за взаимни обвинения след войната.<br /> <br /> Ситуацията коренно се променя след намесата на Румъния във войната. Един румънски корпус преминава границата в Добруджа два дни преди Букурещ да скъса отношенията със София на 1 юли. На 2 юли започва форсирането на Дунав при Бекет и Гиген. На 6 юли румънците се срещат със сръбски войски на българска територия. На 10 юли румънска конница излиза в предградията на София, на 16 юли румънците са в Клисура, Панагюрище и Пазарджик.<br /> <br /> На 6 юли, без да е обявена война, турската армия прекосява линията Мидия - Енос, на 10 юли авангардът влиза в Одрин. На 11 юли турските войски преминават българската граница от 1912 г., опожаряват редица села и прогонват местното население на север. Българското командване започва да прехвърля войски в Тракия и на 20 юли, с нарастване на съпротивата, турското напредване е преустановено. В началото на август, под натиск от Русия и Великобритания, цариградското правителство изтегля войските си зад старите български граници.<br /> <br /> Става ясно, че България окончателно е загубила войната. Примирието е подписано на 18 юли в Букурещ.<br /> <br /> Поражението на България в Междусъюзническата война сериозно разклаща положението на монархическия институт, но въпреки това цар Фердинанд I успява да се задържи на престола.<br /> <br /> Изходът от войната показал по недвусмислен начин, че макар недоволството на Кобурга спрямо претенциите на бившите съюзници на България към освободените земи да било напълно основателно, пътят за тяхното преодоляване не е избран правилно. Защото от войната печелят преди всичко Австро-Унгария и Германия, които по никакъв начин не искат да се примирят със съществуването на Балканския съюз като руско творение в един от най-невралгичните европейски райони в навечерието на предстоящия световен военен конфликт.<br /> <br /> С избухването на Първата световна война бойните действия на Балканите са възобновени за уреждане на сметките. България и Османската империя воюват на страната на Централните сили, а Сърбия, Гърция, Румъния и Черна гора &ndash; на страната на Антантата.<br /> <br /> /По материали в интернет/<br /> <br />