3 години преди Лясковец: Стоян плашеше с взрив, съседи го изселиха

За да не бъде заснет щурмът им от камери и фотоапарати, тогавашният шеф на пловдивската РДВР ст. ком. Тодор Чонов събра репортерите на ексклузивна пресконференция от задната страна на жилищната сграда. В това време, необезпокоявани от никого, елитните части се спуснали и нахлули през терасата в жилището на Стоянов. В същото време психолози го замотали да стои зад входната си врата в коридора, за да не разбере за нахлуването на баретите и да не се взриви в последния момент. Акцията на полицията в Пловдив тогава бе проведена брилянтно, без да бъде допуснато някой да пострада. <br /> <br /> Дни по-късно в Районния съд самият Стоян Стоянов се отрече от заплахите си да взривява и каза, че никога нямал такова намерение. Раздразнил се от непрекъснатото чукане по вратата му от психолози и полицаи. Заплашил да взриви газовите бутилки, за да се махнели и да го оставели на мира, каза Стоянов. Неговият случай отпреди 3 г. удивително прилича на този от Лясковец. И Петко Петков, и Стоян Стоянов живеят на метри от училища, но за разлика от екшъна в Северна България, в Пловдив все пак не се стигна до насилие и жертви. Стоянов остана със заплахите да взриви себе си и съседите си, както и с близо 20-часовото напрежение да не би случайно да драсне клечката. <br /> <br /> Още тогава комшиите му заявиха, че не искат странният им съсед да се връща обратно при тях и че за целта ще направят подписка. До такава обаче явно не се стигнало, защото след лечението в психодиспансера Стоянов заминал да живее в село край Пловдив. &bdquo;Дъщеря му се върна от Ирландия. Със съпруга си и двамата им синове са горе на седмия етаж. Стоян Стоянов идва от време на време, за да види внука си Джорджи, да му даде пари и малко да се разходят&rdquo;, казаха съседите. По думите им, откакто се случил инцидентът, странният комшия повече не им е създавал проблеми.<br /> <br /> Той бил кротък, не се карал с никого, но и с никого не поддържал близки контакти. Странял от бившите си комшии, но от време на време се мяркал край блока им. &bdquo;С никого от блока не беше близък и до днес не можем да си обясним защо тогава полудя и заплаши да ни взриви. Нямаме представа, но само дочухме, че щял да се развежда и това го докарало до лудост. Но дали се е развел, нямаме представа&rdquo;, разказаха още съседите.<br /> <br /> През 20-те часа лудост от 24 срещу 25 март 2011 г. всички те бяха евакуирани от входа на Стоянов и изкараха една безсънна нощ на хотел или при близки. През това време със съседа им с трите газови бутилки разговаряли психолози, майка му, продавачка на вестници, която била близка на семейството му, и редица полицаи. Стоянов така и не пожелал да отключи вратата си, зад която твърдял, че са наредени газовите бутилки. Според старши комисар Тодор Чонов, шеф на Областната дирекция на полицията в Пловдив по онова време, през всичките 20 часа заплахи е имало реална опасност Стоянов наистина да се самовзриви. <br /> <br /> &bdquo;Всичко е фарс и ще си търся правата на европейско ниво&rdquo;, каза през март 2011 г. Стоянов. Тогава в Пловдивския районен съд се разгледа искането на прокуратурата пловдивчанинът да бъде настанен за принудително лечение в местния психодиспансер. До принуда обаче не се стигна, защото тогава Стоянов сам пожела да бъде лекуван. Заседанието се гледаше при закрити врати, но пред съдията мъжът само казал, че не се чувства добре. По-словоохотлив бе той извън залата, където обясни, че никога не е плашил с взрив на три газови бутилки. Версията му бе, че само е искал да бъде оставен на мира. &bdquo;Нито съм имал намерение да взривявам, нито нещо подобно. Просто стана един цирк в квартала и е безпредметно да говоря&rdquo;, каза бившият охранител. <br />