30 април: Преди 30 г. Меделинският наркокартел започва тотален терор в Колумбия

На 30 април 1984 г. мерцедесът на колумбийския правосъден министър Родриго Лара Боня спира на светофар на една от най-оживените улици в Богота. В този момент приближава мотоциклетист и от упор прави на решето задната част на автомобила откъм страната, където обикновено се вози министърът. За първи път колумбийските бандити убиват чиновник от толкова висок ранг. От този ден в продължение на почти 10 г. терорът на Меделинския кокаинов картел ще залее цяла Колумбия.

<strong>Създаване на Меделинския наркокартел</strong><br /> <br /> През втората половина на 70-те години производителите на наркотици в Колумбия започват да организират картели, в които всичко е организирано на индустриален принцип: отглеждане на коката, изкупуване и транспортиране, преработване, пласмент в страната и експорт по света. <br /> <br /> В края на десетилетието в Колумбия се увеличава незаконната търговия с кокаин, която се превръща в основен източник на печалба. През 1982 г. кокаинът съставлява 30% от целия колумбийски износ, като надминава дори кафето.<br /> <br /> В края на 1981 и началото на 1982 г. се случва нещо безпрецедентно в света: участниците в Меделинския картел, колумбийските въоръжени сили, американската корпорация &bdquo;Тексаски нефт&rdquo;, малки промишленици и богати земевладелци се обединяват и сформират военизирана организация Muerte Secuestradores (Смърт на похитителите, МКЛ), за да защитават своите икономически интереси, като се борят против партизаните и осигуряват защита на местния елит от отвличания и изнудвания.<br /> <br /> Към 1983 г. са регистрирани 240 политически убийства от батальоните на смъртта МКЛ, преди всичко местни ръководители, изборни длъжностни лица и фермери. <br /> <br /> През следващата година, с цел да предостави юридически облик на различните военизирани групи и за връзки с обществеността, е създадена организацията Asociacion Campesina de Ganaderos y Agricultores del Magdalena Medio&raquo; (ACDEGAM). ACDEGAM работи, за да прокарва антиработническа политика и да притиска всеки, защитаващ правата на селяните. МКЛ заплашва с нападение всеки, заподозрян в опозиционна дейност.<br /> <br /> ACDEGAM строи училища с декларирана цел създаване на &bdquo;патриотична и антикомунистическа образователна среда&rdquo;. Също така изгражда мостове, пътища и медицински клиники.<br /> <br /> Към средата на 1980-те години ACDEGAM и МКЛ съществено се разрастват. През 1985 г. водачите на наркокартела плащат огромни суми за въоръжение и обучение. Организацията придобива компютри и управлява телекомуникационен център, който работи координирано с държавния телекомуникационен офис. Има над 30 пилоти и солиден парк вертолети. Наети са британски, израелски и американски преподаватели, за да провеждат обучение във военизирани учебни центрове. За доставка на наркотиците има самолети и дори подводници.<br /> <br /> Меделинският наркокартел се превръща в най-мощната кокаинова империя в света. По време на своя апогей картелът печели дневно над $60 млн. През втората половина на 80-те години той контролира 80% от световната търговия с кокаин.<br /> <br /> Личното богатство на лидера на картела Пабло Ескобар се изчислява с милиарди долари. Пабло Ескобар притежава 34 имения (с 20 изкуствени езера, 6 басейна и писта за самолети), 5 млн. декара земя, 40 скъпи автомобила.<br /> <br /> <strong>Борба с картела</strong><br /> <br /> През 1982 г. Пабло Ескобар издига кандидатурата си за Конгреса на Колумбия. Едва на 32 години, той става заместващ в Конгреса, тоест замества конгресмени при тяхното отсъствие от заседания. Тогава той започва да мечтае да стане президент на страната.<br /> <br /> В Богота постепенно научават за Ескобар и то като за съмнителен политик, прокарващ кокаинов път към президентското кресло. Един от най-популярните политици в Колумбия и основен кандидат за президент &ndash; Луис Карлос Галан &ndash; първи открито осъжда връзката на новия конгесмен с кокаиновия бизнес.<br /> <br /> Колумбийската държава усеща малко късно пипалата на кокаиновия октопод. В затвора обаче влизат &bdquo;дребни риби&rdquo; и то по принцип чужденци. Към средата на 80-те години Меделинския картел контролира почти всички сфери на колумбийското общество.<br /> <br /> Над картела обаче надвисва сериозна заплаха в лицето на американския президент Роналд Регън. Администрацията на САЩ си дава сметка за нахлуването на картела в страната и му обявява война по целия свят.<br /> <br /> Между САЩ и Колумбия е постигнато споразумение, според което колумбийското правителство се задължава да предава на американското правосъдие кокаиновите наркобарони, занимаващи се с прекарване на наркотици в САЩ<br /> <br /> Това е наложено от обстоятелството, че търговците на наркотици във всеки колумбийски затвор могат както и преди безпрепятствено от там да ръководят своите банди, при това бързо се оказват на свобода. В САЩ обаче свободата не може да се купи. Затова наркотърговците издигат девиз: &bdquo;По-добре гроб в Колумбия, отколкото килия в Щатите!&rdquo;<br /> <br /> Отначало картелът използва подкупи, заплаха и отделни случаи на насилие; Когато обаче започва да дава сериозни загуби от полицейските операции, някои наркобарони напускат Колумбия, заповядвайки да бъдат отстранени ключови привърженици на споразумението със САЩ: правосъдният министър Родриго Лара Боня, полицейският шеф Хайме Рамирес и мнозина съдии от Върховния съд на Колумбия.<br /> <br /> <strong>Терорът на картела</strong><br /> <br /> Картелът подема кампания за убийства на видни политици. Първи в черния списък попада правосъдният министър Родриго Лара Боня, който се стреми към решителни действия против наркокартелите. Той развръща широка кампания против влагането на &bdquo;мръсни&rdquo; пари от кокаин в предизборната кампания. В резултат Пабло Ескобар през януари 1984 г. е изключен от колумбийския Конгрес и завинаги приключва с политическата кариера. Това довежда до убийството на Боня.<br /> <br /> На започнатата тотална война от правителството, картелът отвръща с тотален терор. Стратегията е да се тероризира гражданското население. Пабло Ескобар създава терористична група, получила названието &bdquo;Лос Екстрадитаблес&rdquo;. Нейните членове нападат не само чиновници и полицаи, а и всички, които са против търговията с наркотици.<br /> <br /> Картелът заплашва със смърт съдиите във Върховния съд, искайки да отменят договора за предаване на престъпниците на САЩ. Предупрежденията са пренебрегнати.<br /> <br /> През декември 1985 г. Ескобар наема голяма група леви партизани &bdquo;М-19&rdquo; за извършване на диверсии. Въоръжени с картечници, гранати и преносими ракетни установки, партизаните неочаквано се появяват в центъра на Богота и окупират Двореца на правосъдието, когато в сградата се намират няколко стотици души. Терористите не издигат никакви искания, отказват да водят преговори и започват да стрелят по всичко живо наоколо.<br /> <br /> Докато партизаните държат в свои ръце Двореца на правосъдието, те унищожават всички документи, засягащи екстрадирането на престъпници. В Богота са въведени големи сили от армията и полицията. След цял ден обсада, щурмови батальони при поддръжка на танкове и бойни вертолети нахлуват в Двореца. В резултат на този терористичен акт загиват 97 души, включително 11 от всичките 24 висши съдии.<br /> <br /> След година наплашеният Върховен съд отменя споразумението за екстрадиране на наркотърговци. Само след няколко дни обаче новият колумбийски президент Верхилио Барко налага вето на решението на Върховния съд и възобновява действието на споразумението. През февруари 1987 г. в САЩ е екстрадиран Карлос Лейдер, най-близкия помощник на Ескобар.<br /> <br /> Още преди това, на 15 ноември 1984 г. Хорхе Очоа, най-възрастният от братята Очоа, е арестуван от испанската полиця в Мадрид. Повдига се въпроса за неговото предаване на САЩ през Колумбия. Семейството му заявява, че ако това стане, ще бъдат убити 10 колумбийскси съдии.<br /> <br /> Хорхе Очуа получава условна присъде в Колумбия за фалшиви документи при получаване на бойни бикове от Испания и на 17 август 1986 г. изчезва. САЩ напразно го изискват да бъде съден за контрабанда на кокаин.<br /> <br /> На 21 ноември 1987 г. Хорхе отново е арестуван за прословутите бойни бикове. Ден по-късно банда главорези пристига в дома на редактора на всекидневника на Меделин &bdquo; Колумбиец&rdquo; Хуан Гомес Мартинес и му предоставят комюнике, подписано от Extraditables, в което заплашват да убият колумбийски политически лидери, ако Хорхе Очоа бъде предаден на САЩ. На 30 декември той е пуснат от затвора срещу гаранция, че няма да напуска страната. В същата тази 1987 г. според списание Forbes той влиза в списъка на 20-те най-богати хора в света.<br /> <br /> През 1989 г. Пабло Ескобар се опитва да сключи сделка с правосъдието. Той е съгласен да се предаде на полицията, ако правителството стане гарант, че няма да бъде предаден на САЩ. Отговорът е отрицателен и Ескобар отговаря с терор.<br /> <br /> На 30 май 1989 г. килъри залагат бомба в автомобила на директора на Административния отдел в Богота Мигел Маркес.<br /> <br /> Пикът на терора е през август 1989 г. На 16 август загива съдията във Върховния съд Карлос Валенсия. На следващия ден загива полицейският полковник Валдемар Франклин Контеро. Следват редакциите на двата вестника El Espectador in Bogota и Vanguardia Liberal в Букараманга.<br /> <br /> На 18 август килъри на картела убиват водещият кандидат за президент Луис Карлос Галана, който се зарича, че ако бъде избран за президент, ще започне непримирима война с наркомафията, ще изчисти Колумбия от наркобароните, като ги екстрадира в САЩ.<br /> <br /> Пред президентските избори терорът на Меделинския картел придобива особен размах. Ежедневно губят живота си десетки хора.<br /> <br /> На 27 ноември 1989 г. хора на Пабло Ескобар залагат бомба в пътнически самолет на колумбийските авиолинии &bdquo;Авианка&rdquo; със 107 души на борда. Сесар Гавирия Трухильо, наследник на убития Галана, трябвало да лети в този самолет, но по някакви причини в последния момент отменя полета си. Самолетът се взривява три минути след излитането. Пластичният експлозив е внесен от двама мъже, заели кресла точно над горивните резервоари. В последният момент единият успява да слезе, но другият загива.<br /> <br /> <strong>Краят на картела</strong><br /> <br /> Полицията извършва масови рейдове из страната за унищожаване на химически лаборатории и плантации от кока. Десетки членове на наркокартела се оказват зад решетките. В отговор Пабло Ескобар два пъти организира покушение срещу шефа на колумбийската тайна полиция генерал Мигел Маса Маркес. При втория опит (6.12.1989) в резултат от взрива на камиона край щаб-квартирата на DAS в Богота загиват 52 и са ранени над 600 души.<br /> <br /> На 12 декември 1989 г. полицаи обкръжават ранчото, в което се укриват главатарите от картела Хилберто Рендон и Хосе Гонсало Родригес Гача. Рендон и Фреди (син на Родригес) са убити в престрелката с полицията, а Гача се самоубива.<br /> <br /> През септември 1990 г. колумбийският президент Сезар Гавирия Трухильо предлага на лидерите на картела да се предадат на полицията при условие, че ще си изтърпят присъдите в Колумбия. По-благоразумните братя Очоа се явяват в полицията през януари 1991 г.<br /> <br /> В началото на 1990-те години група колумбийци създават организацията &bdquo;Лос Пепес&rdquo;, чиято испанска абревиатура означава &bdquo;Хора, пострадали от Пабло Ескобар&rdquo;. В нея влизат колумбийски граждани, чиито роднини са загинали по вина на Ескобар. &bdquo;Лос Пепес&rdquo; започва да тероризира и да лови всички, които са свързани с картела. За кратко време са убити около 300 души.<br /> <br /> Към 1993 г. арестите на колумбийската полиция, обучавана от ЦРУ, вкарват в затвора или са ликвидирани основните фигури от картела, което разрушава стройната организация.<br /> <br /> Установено е местонахождението на Пабло Ескобар. След дълго мълчание той провежда 5-минутен разговор с близките си, който е засечен от полицията. На 2 декември 1993 г. къщата, където се укрива, е обкръжена от специални части. Ескобар оказва яростна въоръжена съпротива. Той се опитва да се измъкне през покрива, но е убит от снайперист на организацията &bdquo;Лос Пепес&rdquo;.<br /> <br /> Така през 1993 г. Меделинският картел се разпада. Остатъците от кокаиновата империя се ръководят от намиращия се в затвора Фабио Очоа. През юли 1996 г. братята Хорхе Буис Очоа и Хуан Очоа са освободени след изтърпяване на петгодишната присъда за наркотици.<br /> <br /> През октомври 1999 г. правоохранителните органи на САЩ и Колумбия провеждат съвместната операция &bdquo;Хилядолетие&rdquo;, по време на която в САЩ, Колумбия, Мексико и Салвадор са арестувани над 30 члена на Меделинския картел. В операцията участват повече от 200 американски държавни служители, подпомагат ги и полициите на страните, където се провежда операцията. Сред задържаните са Фабио Очоа и големият спец по пране на пари Алехандро Бернал, отговарящ в картела за международните връзки. Бернал водел операциите от командния център на картела в южната част на щата Флорида, съоръжен по последната дума на техниката.<br /> <br /> Фабио Очоа е екстрадиран в САЩ и осъден на 30 г. затвор за контрабанда на 30 тона кокаин в Щатите в периода между 1997 и 1999 г.<br /> <br /> Счита се, че наркокартелът &bdquo;Енвигадо&rdquo;, преди това отцепил се от картела на Ескобар, е станал наследник на разпадналия се Меделински картел.<br /> <em><br /> /По материали в интернет/</em><br /> <br />