Попълнете търсена ключова дума или фраза

3.1.1850 г.: Осъденият на смърт Достоевски е изправен на мним разстрел

https://blitz.bg/obshtestvo/311850-g-osdeniyat-na-smrt-dostoevski-e-izpraven-na-mnim-razstrel_news242207.html Blitz.bg София, България 03 Ян. 2014, 04:47 2423 прочита 0 коментара
На 3 януари 1850 г. (нов стил) на петербургския Семьоновски плац е прочетена смъртната присъда на 20 членове на антиправителствения кръжок на Михаил Петрашевски. Сред осъдените, облечени в погребални савани, е и 28-годишният Фьодор Достоевски – инженер-поручик, млад, но вече известен писател. Следват 10 минути в напразни очаквания осъдените да се разкаят и да молят за милост. Дадена е команда на стрелците „Зареди”. В този момент на плаца се втурва карета. От нея излиза офицер, който обявява указа за императорското помилване.
Така нареченото &bdquo;Дело на Петрашевски&rdquo; (или на петрашевците) заема видно място не само в руската история, но и на руската литература от ХІХ век. Роля изиграва фактът, че в нито един от руските политически процеси не са участвали толкова литератори и учени.<br /> <br /> Освен самият Петрашевски, издал под псевдонима Кирилов забележителния &bdquo;Речник на чуждите думи&rdquo;, са замесени писателите Достоевски, Плешчеев, Палм, Дуров, Тол, химикът Лвов.<br /> <br /> Тяхното участие в &bdquo;заговора&rdquo; се свежда до това, че са присъствали на петъчните сбирки на Петрашевски и са записани от внедрения сред тях полицейски агент Антонели. Кръжокът на Петрашевски влиза в историята и с фалшивия разстрел, след който един от осъдените губи завинаги разсъдъка си от нервно-психическото напрежение.<br /> <br /> Конкретно Достоевски е обвинен, че е чел трудове на Белински, включително &quot;Кореспонденция с Гогол&quot;, &quot;Криминални писма&quot; и &quot;Речта на войника&quot;. Той отговаря, че не е харесвал есетата и ги е чел само &quot;като литературна творба, нито повече, нито по-малко&quot; и говори за &quot;индивидуалност и човешки егоизъм&quot;, а не за политика.<br /> <br /> Достоевски заедно с още няколко членове на кръга е арестуван на 23 април 1849 г. по заповед на граф Орлов и на император Николай I и прекарват 8 месеца като следствени в Петропавловската крепост. Императорът се страхува от бунт или въстание, подобни на Декабристкия метеж от 1825 г. и на поредиците от революции в Европа от 1848-1849 г. и нарича кръга на Петрашевски &quot;конспиратори&quot;.<br /> <br /> Достоевски започва да посещава &ldquo;петъците&rdquo; на Буташевич-Петрашевски от есента на 1847 г. Събранията са с политически характер, на тях се говори за освобождението на селяните, за цензурата, чете се забраненото тогава писмо от Белински до Гогол. Писателят се включва и в организацията на тайна типография за печатане на възвания към войниците и селяните. През 1848 г. той става член на тайното общество на най-радикалните петрашевци, което си поставя целта &bdquo;да извърши преврат в Русия.&rdquo;<br /> <br /> Разстрелът на &bdquo;петрашевците&rdquo; е заменен с четиригодишна каторга в Омск, Сибир, с последваща задължителна служба като войници, лишаване от всички права и състояние. Всъщност цар Николай І Завоевател е направил това не в последния момент, а далеч по-рано.<br /> <br /> След 14 дни път с шейна Достоевски пристига в Тоболск, където е сборният пункт за затворници, а 12 дни по-късно Дуров и Достоевски достигат Омск. По пътя той се среща с жени на декабристите. Те му подаряват Евангелие, което той пази цял живот. И пред него се изповядва, преди да умре.<br /> <br /> Освободен е от каторгата в края на февруари 1854 г., а от средата на март започва служба като редник в Седми сибирски батальон в Семипалатинск (дн. Семей, Казахстан).<br /> <br /> Едва през 1860 г. писателят се връща в Петербург, но остава под непрестанно наблюдение от страна на властите. И започва да пише един след друг своите безсмъртни романи.<br /> <br /> Последните години от живота си Фьодор Михайлович прекарва в град Стара Руса. Това е периодът на &ldquo;Идиот&rdquo;, &ldquo;Бесове&rdquo; и &ldquo;Братя Карамазови&rdquo;. През това време се случват две знаменателни събития. През 1878 г. император Александър ІІ кани писателя при себе си, за да го представи на семейството си. А през 1880 г., само година преди смъртта си, Достоевски произнася прочутата си реч при откриването на паметника на Пушкин. Тази реч получава огромен обществен резонанс и представлява нещо като завещание на писателя.<br /> <br /> В началото на 1881 г. сестрата на Достоевски пристига в къщата му, за да го моли да се откаже от своята част от имение, наследено от леля им. Следва бурна сцена с обяснения, викове и сълзи, при която внезапно от гърлото на писателя започва да тече кръв. Според друга версия той изпуснал поставката на перото си и за да я намери, преместил тежка мебел, която предизвикала кръвотечението. Умира два дни по-късно &ndash; на 28 януари 1881 г.<br /> <br /> <em>/Материали в интернет/</em><br /> <br />

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

0 Коментара:

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.Приемам